Лечител вдига болни с молитви и енергия

„Благодарение на вас съм жива и здрава! Приемете моята дълбока признателност и благодарност за това, което правите!" Така започва своето писмо жена от София, която след публикацията в Списание 8 за лечителя Красимир Петков се среща с него и той започва да я лекува. Статията бе публикувана в априлския ни брой.

Преди две години дамата е била диагностицирана (с ехограф и биопсия) с рак на гърдата. Отказва да се оперира и избира нетрадиционния път на лечение: глад, сокове, билки, витамин В17, медитация, енергийно лечение, семейни констелации… 

„Процесът като че ли бе стопиран, но бучката в гърдата си стоеше там", пише столичанката. Тя се среща с Красимир и сина му Давид няколко пъти. - „Още при първата среща почувствах, че енергията, която струи от ръцете на баща и син е изключително мощна. Тя загря цялото ми тяло, понякога се изпотявах, понякога ми се виеше леко свят, или ми се доспиваше. Но постепенно бучката в гърдата започна да се топи, докато не изчезна съвсем." 

Когато отива да си направи изследване в болница „Токуда", резултатът показа, че тумор маркерите, показателни за нейното заболяване, са паднали: 

СА 15-3: от 10,5 на 8,2. 

СА 125: от 21,3 на 16,3. 

СЕА: от 2,05 на 1,57. 

„Мнозина ще кажат, че те и преди са били в нормата (съответно под 30, 35 и 2,5). Но всеки добър специалист ще потвърди, че когато има доказано онкологично заболяване (с биопсия!) и туморните маркери падат – това означава, че то се е повлияло благотворно от лечението, което се провежда. И обратно: когато маркерите растат, това обикновено е сигнал, че провежданото лечение не е ефективно", пише жената, която използва случая през Списание 8 да благодари отново на Красимир и Давид.

Освен на нея, лечителят евангелист успява да премахне болки в кръста на две други жени и да свие разширени вени на С. и на съседката ѝ. Краси много помогнал и на майката на друг неин познат, която от 15 г. страда от артрит и е прилагала какви ли не методи на лечение, но без особен ефект. Само след две терапии при Красимир сутрешните болки отшумяват, отоците на пръстите на жената намаляват и тя може да си ги движи по-леко.   

Кой е този лечител?

Когато върнем лентата, трудно можем да повярваме, че чудодейният лечител някога  Красимир е бил… барман. Забърквал е питиета в култовото соц. заведение „Шатрата" в Правец – място за срещи на близките до Тодор Живков и техните гости отпреди промените. Нощен клуб за дълги запои, песни (при това западни), танци, алкохол и леки жени. Красимир с гордост носел както прозвището си - „Вуйчо", така и професията си, благодарение на която всяка врата широко се отваряла пред него. Този период от живота на лечителя от Ботевград наподобява криминален роман, изпъстрен с цветисти истории от долния свят на висшия елит. Като барман в прословутия клуб той се чувствал като цар, над него се изсипвал елеят на облагите, които длъжността му носела. 

За вяра и дума не можело да става, особено в семейството на Вуйчо, чийто баща тогава бил началник на криминалния отдел към милицията, краен атеист. След като веднъж чул жени да разправят, че има Господ, Красимир решил да го сподели вкъщи, но последвала заплахата: „Ти си луд! Втори път ако кажеш това, ще те стрелям." „Такива времена бяха – диви" - спомня си Красимир.

Единственият бог за него по онова време бил футболистът Георги Аспарухов. „Навсякъде по стените пишеше: „Гунди е бог!" А тълпи с хора го чакаха на стадиона само за да го пипнат", разказва Красимир, който и днес се радва като в детството си, спомняйки си как е успял да докосне идола.

Пари, жени и власт изпълват неговите години в Правец, но не за дълго. Вкарват го в затвора с 15-годишна присъда. Красимир не обича да говори за причината за това. Според една от версиите дъщерята на важен полковник умира в автомобилна катастрофа, след като заедно с приятеля си пили алкохол до късно в „Шатрата". Гневен и убеден, че Красимир е виновен за смъртта ѝ, той го вкарва в затвора.

Станал човек

След 5 години зад решетките и жестоки болки в краката Красимир губи всякаква надежда и решава да сложи край на живота си. Тогава е едва на 33 години. Тъй като е готвач в кухнята на затвора, някак успява да намери въже, намазва го с мас... И се случва чудото, за което със сълзи на очите си спомня той днес. Явява му се фигура, цялата в бяло. И проговаря: 

- Ти няма да се обесиш, няма да ти позволя. На сутринта ще си здрав и утре пак ще дойда при теб. Ти ще станеш Мой инструмент и ще помагаш. Казвам ти го Аз, Господ. 

- Какъв си?... Господ съм аз! - отговаря му Красимир и уточнява: – едно време барман беше най-голямата работа, понеже можеш да крадеш колкото си искаш. Вярно, бях си като цар. Цар, ама ме откараха…

На следващия ден болките в краката ги няма, а вечерта отново му се явява Бог и му казва: 

- Виждам, жив си. Взе ли решение? Ще излезеш до 2 месеца от затвора, ще получиш водно кръщение и Божи служител ще станеш. Ще лекуваш хората и ще имаш дарбата пророчество. 

- Кой ще ми повярва? – апострофира го отново Красимир. - Всички ме знаят кат' Вуйчо – най-големия айдук, баща ми - най-големият полицай, а сега да стана лечител?

- Ще ти повярват. Точно затова избрах теб – за да показваш на хората възможната промяна.

След два месеца Красимир е пуснат на свобода: делото е преразгледано, присъдата намалена, а той - помилван. И се връща у дома. Нов човек. Вярващ. Търсещ. Променен. 

При бедния народ

За първи път способността да лекува, полагайки ръце, прилага върху себе си. След като напипва болезнена, твърда бучка в гърдите си, Вуйчо се затваря в една стая и прекарва времето в молитви. С ръце загрява бучката и чудото се случва – тя се стопява. 

Красимир приема и водното кръщение, тъй както е обещал в затвора. На следващата сутрин чува отново глас Господен, който му проговаря, напомняйки му, че е дошло времето да бъде изпълнена и неговата част от обещаното – да служи смирено, използвайки даровете. 

- Ами работа? Пари?

- Няма да работиш. Ти си имаш достатъчно средства - отговаря му Светият Дух. 

И Красимир вади с неохота бурканите с банкноти, които прибирал, докато работел като барман…

- Ще отидеш и ще лекуваш най-бедния народ! – продължавал да дава наставления гласът.

Ама как така? С баща – луд полицай, той - бивш барман… А сега да ходи при циганите?! Но отива. Една от любимите му цигански махали става тази в ботевградското село Врачеш. Започва да полага ръце върху болните, да се застъпва пред Бог за тях и чудесата не закъсняват. 

Щом научават за тях, от Евангелистката църква го помазват. Водят го на сбирка в НДК и пред няколкохилядна публика той разказва живота си. Иска прошка и става проповедник. Така в продължение на 23 години почти всеки ден той ходи и помага на болни и нещастни хора – както от махалата, така и от цяла България.

Екип на Списание 8 отиде с него до ромската махала на с. Врачеш. Още от първите къщи на улицата всички наскачат да го поздравяват и да го питат за нещо, което ги вълнува, или пък да споделят за някоя и друга болежка, която ги мъчи. Хората разказват за множество чудеса, които са се случили благодарение на „брат Краси", както с любов го наричат. 

Отиваме в къщата на Любка, там хората се събират да се молят, това е и едно от местата, където брат Краси полага своите лековити ръце. В махалата той е и лекарят, и пасторът, и психологът, и учителят.

Дарбата му да вижда бъдещето провокира любопитството на дошлите млади момичета, които го питат коя ще е тяхната половинка. Той обаче не им отговаря, с всичка сила се опитва да ги научи, че за любовта не трябва да се бърза.

Десетки бебета

и изцерени

Много от жените са имали проблеми да заченат. Една от тях 8 години опитвала, но нямала дори месечен цикъл и било невъзможно. Казват ни обаче - случило се чудо. След като направили обща молитва, брат Краси поставил ръце на корема на жената и я изпратил у дома при мъжа ѝ. Не след дълго всички чули добрата новина, че очаква рожба. Само местната лекарка не можела да повярва на чудото. Затова Красимир помолил двойката да поработи за второ дете. И жената родила отново… В други случаи ботевградският лечител също успява да помогне на жени, които дълго време не могат да имат челяд. 

Красимир сред хората от Врачеш

Домакинята в импровизирания храм пък ни разказва за дъщеря си, която имала тумори по едната ръка. В болницата в „Горна баня" лекарите съобщават, че целият организъм на момиченцето е натровен и не се знае дали ще се оправи. Отново чрез горещи молитви и поставяне на ръце Красимир успява да го спаси. 

Красимир облекчава болката на много хора, разказва ни, че освен оплаквания като дископатия, болки в ставите и проблеми със слуха е успял да излекува и тежки здравословни проблеми като рак, туберкулоза и психически заболявания. Казва, че двама души от с. Врачеш с тежки онкологични заболявания са живи и здрави повече от 10 години. А при полагане на ръце бързо зараствали и счупвания.

Щом се разчува за възможностите му, към него започват да се обръщат всякакви хора от цяла България, включително и от криминалните кръгове. Красимир казва, че за възможностите му граница няма, но само ако човек първо се покае. Когато Господ види, че болният не търси опрощение, няма как през него да мине огънят на Светия Дух и той да се излекува, обяснява пасторът. Така се случило и когато го извикали да спасява бандит, болен от рак. Казали му, че ако го излекува за една седмица, ще му подарят нов мерцедес. Но болният не се разкаял, Бог не му помогнал и си го прибрал. 

 

В пост и молитва

Според пастора всичко е по волята на Бог. „Ръцете ми са само инструмент, чрез който лекува Господ." Благодарение на силната вяра, която се заключва словесно в молитвата, се извършва изцелението. 

Красимир не взема пари за полагането. Ако човек настоява да му остави нещо, трябва да дари или да нарече сумата - например за гориво за пътя. За да не наруши пророческите и изцелителните си възможности, лечителят пости всеки ден, като не се храни, нито пие от изгрев до залез.

Според Красимир, за да оздравее човек, трябва искрено да вярва, че ще се излекува. Лечителят се моли за всички - независимо от раса, пол, професия, независимо от религията, която изповядват, дали са вярващи, или не. „Достатъчно е човек да иска да се покае и с отворено сърце да приеме благодатта."

Сред пациентите на пастор Красимир бяха и приятели на списанието. Духовният лечител действително успя да облекчи болките в гърба на колежка, която от седмица страдаше от възпаление и беше на антибиотик; премахна тежко главоболие и подобри слуха на възрастна жена; за няколко дни намали туморно образувание в гърдата на жена и се справи с паник атака. Когато брат Краси полага ръце, мястото под тях се загрява, понякога човек усеща енергията като боцкане по пръстите, друг път – като леко замайване. Често хората започват да се прозяват, а някои така се успокояват, че дори заспиват. Мечтата на пастора е да има възможност да лекува безплатно много хора в здравен център и да работи с медицински екип. 

При по-тежки случаи Красимир ходи със сина си Давид - за него казва, че носи същата дарба - да полага ръце на болните. Така двамата заедно изпълняват дадения от Вуйчо обет през онази далечна и отчаяна нощ в затворническата килия...

За връзка с него: тел. 0893 950 295