Подкрепете ни!




Любопитно13 септември 2011

Сподели с ближния

Втора част от конкурса за разказ буриме. Включете се и вие!



Приключението „буриме" продължава. По-долу ще намерите втората част на историята, започната в брой 7/2011 г. от известния фантаст Николай Теллалов (Нея можете да прочетете тук).

 

Какво е буриме? Литературен похват, при който новела или роман, съставени от разкази, се пишат от различни писатели. Първият – от един, който започва повествованието. Вторият пише втория разказ, като развива сюжета според творческото си въображение. Третият продължава... След втората част предстои и трета, с която историята ще завърши. Очакваме я от вас! Разказите в обем до 15 000 знака изпращайте на имейл gkaramanev@ossem.eu до 8 октомври 2011 г.

 

Опитайте! Още един шанс читателят да стане писател!

 

НАГРАДАТА: Черноморско злато

 

Победителят в надпреварата за най-добър завършващ разказ ще получи награда за истински ценители – уникална комбинация от елитни вина, подбрани от „Черноморско злато". Винарната край Поморие се слави с бурна история и забележителни традиции. Легендата разказва как вина от този край били поднасяни на царските трапези на древна Троя, а през Средновековието радвали ценителите от Генуа и Венеция. На основата на запазената традиция през ХХ век се слага началото на модерна частна изба, която под влияние на предприемаческия дух и любовта към виното на хората от региона постепенно придобива истинския облик на винарна с огромен потенциал.

7-те бутилки, които победителят ще получи: Траминер Пентаграм; Пино Гри Пентаграм; Вионие Пентаграм; Шардоне Пентаграм; Пино Ноар Пентаграм; Каберне Совиньон Пентаграм; Мерло Пентаграм

 


Част ІІ: Срещата


Яна Иванова

В надпревара с повече от 10 текста, сериозно затруднили журито с разнообразието и идеите си, наградата спечели нашата читателка Яна Иванова. Тя заслужи уикенд с приятели в къщичка в екоселището Азарея до Троян. Яна е преводач, но тъй като не обича да стои затворена между 4 стени, заедно със семейството си отглежда пчели. Творческото писане е друго хоби, за което признава, че не й остава много свободно време.



 

- Отново насочете вниманието си към дишането. Отброявайте всяко свое вдишване и издишване.

Гласът беше съвсем тих и монотонен, но Богомила чуваше думите ясно и отчетливо, сякаш някой ги изпращаше директно в съзнанието й.

- Сега оставете броенето и обърнете внимание на звуците, долитащи  от вън – продължи след малко гласът. – Позволете на сетивата си произволно да регистрират различни звуци, без да ги анализирате или да задържате мислите си върху някой определен. Местете вниманието си от звук на звук.

Богомила изпълни послушно инструкциите.

- Почувствайте допира на земята с гърба си, усетете съприкосновението на кожата ви с въздуха. Когато сте готови, бавно започнете да движите тялото си. Практиката по йога нидра завърши. Отворете очи.

Богомила се загледа в белия таван. Чувстваше се спокойна и отпочинала. Огледа се наоколо. Залата беше пълна с отпуснати тела, които бавно се размърдваха. Богомила се сепна. Намираше се на съвсем непознато място, без да има и най-малка представа как се е озовала тук. В главата й се завъртяха тревожни мисли. Опита се да изтръгне някакъв спомен от вече напълно будното си и уплашено съзнание. Излезе от работа точно в 17,30. Както обикновено – съвсем изтощена. Умът й отказваше да функционира от преумора заради огромното количество данни, които бе обработила през деня. Движеше се съвсем механично, оставила се на навика да я води. Качи се в метрото, после слезе на някаква спирка – това като че ли също го помнеше... Всъщност вече й се струваше, че съзнанието й е съхранило целия път до залата. Защо обаче беше дошла тук?

За трети път през последните две седмици й се случваше да попадне на непознато място, до което бе стигнала, без да разбере и без да има намерение да посещава. Първия път се беше озовала в сладкарница с малък вътрешен двор – истински оазис сред сивия град. Мястото беше наистина прекрасно, а сладкишите - божествено вкусни – отдавна не беше хапвала подобна храна. Сервитьорите се държаха с нея, сякаш е редовен клиент на заведението. След това, само преди два дни, унесена в мисли, беше слязла от метрото няколко спирки преди нейната, а краката й сами я отведоха до син небостъргач. Даде си сметка какво прави едва когато влезе във входа на високата сграда. А сега - тази зала, в която очевидно дори беше заспала. При други обстоятелства щеше да помисли, че наемателката й върти номер и щеше да я обвини в некоректност. „Съквартирантката" й обаче бе напуснала тялото й преди двайсетина дена. Почти веднага Богомила пусна обява за нова наемателка, но все още не можеше да намери подходяща.

Няма как, явно ще трябва да отида на психолог. По-добре да действам, без да има нужда, отколкото, когато е станало твърде късно – помисли си Богомила. – А може би просто съм уморена и трябва да намаля темпото. Не съм излизала в отпуск от година и половина.

Богомила въздъхна и бавно се изправи. Почти всички вече бяха напуснали залата. До вратата стоеше възрастен мъж, който й се усмихна благо.

- Здравей, Крума! Къде се загуби? Надявам се, че всичко е наред!

Около Богомила нямаше други хора, така че явно мъжът говореше на нея.

- Бъркате ме с бившата ми наемателка!

Мъжът се сепна. После се взря внимателно в очите й.

- Да, сгрешил съм. Извинявайте много! Колко нелепо!

- Не се притеснявайте. Един от недостатъците на тялосподелянето, за който така и не намериха решение. Никога не можеш да си сигурен, докато не прочетеш идентификационния номер на китката.

- На мен ми се случва за първи път. Имам много ученици – наематели и наемодатели, които ползват едно и също тяло, и никога не ги бъркам. Физическото тяло може да е едно, но индивидуалната аура го прави да изглежда съвсем различно, в зависимост от активния обитател. Наистина, много странно е, че се заблудих.

Богомила искаше да се прибере час по-скоро у дома, за да може да помисли на спокойствие, така че не й беше до сладки приказки.

- Приятна вечер! – отсечено изрече тя.

- А, какво става с Крума? – не я остави на мира мъжът. – Беше една от най-редовните и упорити ученички. От известно време престана да идва.

- Нямам представа. Преди около три седмици прекрати договора ни.

- Така ли? Не е споделяла, че възнамерява да се мести?

- И за мен беше изненада. Мислех, че се съвместяваме добре, но в днешно време човек трябва да очаква всичко от всеки.

- Странна работа!

- Довиждане! – заяви този път категорично Богомила и излезе през вратата.

- Надявам се да се видим отново – последва я мъжът. – Сигурен съм, че йогата може да ви помогне да преодолеете напрежението и умората, натрупани у вас.

Богомила едва сдържа въздишката си на досада и с бързи крачки заслиза по стълбите.

Докато пътуваше в метрото, постоянно беше нащрек и внимаваше за всяко свое движение. Внезапно си даде сметка, че отнесеното й поведение все пак има връзка с бившата й наемателка. Беше попаднала на място, което Крума е посещавала редовно. Едва ли беше случайност. Освен това странните й състояния започнаха малко след като „съквартирантката" й се изнесе. Дали не се беше получило някакво преплитане на пси-интелектите? Досега не бе чувала за подобни случаи.

Богомила сметна, че най-разумно ще бъде да се консултира с психолог. Когато се прибра, веднага се свърза в мрежата. След кратко търсене подбра няколко психотерапевти, които й се сториха благонадеждни. Изпрати запитвания, но отвсякъде й отговориха, че ще могат да разгледат случая й най-малко след месец, а дотогава й препоръчваха да взема редовно някой от утвърдените от Кодекса медикаменти за хармонизиране на пси–то. Пълни глупости! Богомила не можеше да чака толкова, нито пък имаше намерение да се тъпче с разни боклуци. Реши, че ако не друго, поне може да си вземе отпуск, докато намери решение на проблема. Изпрати съобщение до офиса, че от утре ще отсъства за  няколко дни.

Сега вече можеше да си ляга. Затвори очи и бързо се унесе. Не бе за дълго. В главата й зазвучаха гласове, които викаха Крума. Присъни й се някаква ръка, която се опитва да изтръгне флашката от тялото й. Богомила се събуди, обляна в пот. Цялата тази история вече сериозно започваше да я изнервя. Трябваше да се свърже с Крума час по-скоро.

Отново влезе в мрежата и започна да преглежда последните писма от бившата си наемателка. Докато съжителстваха, Крума й пишеше редовно – изпращаше покани за разни събития или пък най-различни „вдъхновяващи послания", както ги наричаше Крума – на пръв поглед обичайния досаден спам, на който наемателката й успяваше да вдъхне малко по-нестандартно и лично звучене. Богомила рядко отговаряше на писмата й – нямаше време за разни лековати занимания. Писмото, с което Крума прекратяваше договора си обаче коренно се различаваше от всички останали – кратко, сухо и делово – съвсем не бе в нейния стил. Странно!

Богомила изпрати съобщение на електронния адрес на Крума и почти веднага  получи стандартно уведомление, че адресът вече не съществува. Спомни си, че наемателката й имаше съжител – потърси името му. Не можа да открие никаква информация.

Богомила уморено затвори очи. Какво да направи? Единственият й шанс за връзка бе учителят по йога на Крума – други общи познати двете нямаха. Богомила въздъхна дълбоко и се опита да заспи.

 

* * *

- Здравейте! Не ви очаквах толкова скоро!

- Здравейте! – Богомила се стараеше тонът й да бъде любезен, но същевременно делови: - Ще говоря направо, защото нямам много време.

- Надявам се да отделите няколко секунди, за да ми кажете поне името си.

- Богомила.

- Рана. Приятно ми е.

- Опитвам се да открия бившата си наемателка Крума. Надявам се да ми помогнете.

- Случило ли се е нещо?

- Не мисля, че ви засяга – Богомила се постара да не прозвучи грубо, но точно така се получи.

- Ако искате да научите нещо от мен, ще трябва да ми се доверите.

Богомила понечи да реагира остро, но нещо в погледа на този човек я накара да замълчи. В крайна сметка мъжът беше прав: не можеше да очаква да получи каквато и да било лична информация просто така. Освен това вече изпитваше крещяща нужда да сподели с някого преживяното през последните дни. Разказа накратко за странните случки. Рана я изслуша внимателно.

- Първо да те успокоя – започна той, след като се увери, че Богомила е приключила с разказа си. – Това, което се случва с теб, не е странно или необичайно. За съжаление малко се говори за някои „нежелани реакции" на тялото от Споделянето. А всичко е съвсем просто. Душата и тялото изграждат един цялостен организъм, който естествено се стреми към вътрешна хармония и единение. Не само душата, но и тялото запазва спомена от взаимното общуване. Пси-субектите се редуват в използването на плътта и неизбежно остават „следи" върху нея. Крума се грижеше добре както за душата си, така и за тялото си. Не го претоварваше. Даваше му необходимото. Доколкото успях да доловя, с теб не е така. Изглеждаш доста уморена. За това, след като Крума те е напуснала, тялото интуитивно е започнало да търси загубеното, отивало е към местата, където се е чувствало добре – правило го е в моментите, когато пси-субектът ти е бил изтощен до краен предел.

- Искате да кажете, че просто имам нужда от малко почивка? – с облекчение попита Богомила.

- Имаш нужда от много почивка. Това обаче е само едната страна на нещата, от също толкова голямо значение е да живееш по-осъзнато – да обръщаш внимание на всяко свое действие и на света, през който преминаваш. За съжаление по-голямата част от съвременните хора са като коне с капаци, препускащи в неспирен тръс.

Богомила се усмихна. Всичко изглеждаше съвсем просто и логично. Дори се зачуди как не се бе сетила сама.

- Тревожното в случая – продължи Рана, като прекъсна блажените мисли на Богомила - е изчезването на Крума. След вчерашната ни среща и аз се опитах безуспешно да вляза във връзка с нея и...

Думите му бяха прекъснати от кратко, но силно почукване. Врата се отвори и в залата се вмъкна русоляв мъж на средна възраст.

- Добър ден! Търся Рана.

- Аз съм. С какво мога  да ви бъда полезен?

- Може ли да поговорим? Насаме.

- Сега ли?

- Да, ако обичате, спешно е.

- Изчакай ме за минутка. Не бързай да тръгваш – обърна се Рана към Богомила. После стана и тръгна към мъжа: – Да отидем в личната ми стая.




Двамата се върнаха след по-малко от десет минути и седнаха до нея. Рана представи новодошлия:

- Това е Билян – наемодател на Албен, съжителя на Крума. – Албен се е свързал с него по един доста старомоден начин, за да го помоли за помощ. Ще го оставя той да ти разкаже, но преди това запознай го ти с твоите перипетии. Не се притеснявай, можете да си помогнете взаимно.

Богомила се поколеба за момент, но след като вече бе спокойна, че не е започнала да полудява, нищо не й пречеше да сподели опита си. Постара се да бъде кратка и ясна. След това погледна въпросително Билян. Той не забави историята си:

- През последните три дни с Албен си разменихме няколко писма. Той е убеден, че пси-субектът на Крума е отвлечен – няма и следа от нея, оставила е само едно неясно съобщение, но според Албен не го е писала тя. Наемателят ми има две версии: № 1 – съжителят на Крума от предишния й жизнен статус се свързал с нея преди няколко месеца и настоявал да са заедно и в този етап на съществуването си. Крума категорично му отказала и Албен се опасява, че натрапникът може да е предприел отчаяни действия. № 2 – както добре знаете - Билян се обърна към Рана, - Крума се е интересувала от различни древни практики за сливане с Абсолюта, искала е да бъде подготвена за смъртта. Натрупала е сериозни познания в тази област, а при последните си пътувания по Светите места имала срещи с интересни личности. Албен се притеснява, че някой е търсил точно тази информация от флашката й. Разбира се, наемателят ми няма доказателства за нито една от версиите си, просто предполага...

- Помоли ме да се свържа с вас – Билян отново се обърна към Рана, - защото Крума ви е имала огромно доверие. Самият той в момента избягва виртуала, стреми се да не излиза и от дома си, защото има усещането че го наблюдават – изчакват да видят дали ще търси Крума. За да не привлича излишно внимание помоли аз да се опитам да науча някои неща.

- Много сте жертвоготовен – леко иронично подхвърли Богомила, ядосана, че я забъркват в доста дебела история.

- Не съм толкова жертвоготовен. Споделяме едно тяло. Искам или не, засяга и мен. Ако с Албен се случи нещо, може да пострадам и аз.

- Добре, а мен какво ме засяга? – Богомила погледна изпитателно Рана. – Защо ме накарахте да чуя това? Явно вече са взели от тялото ми, каквото им е трябвало – пътищата ни с Крума са разделени.

- Да, наистина – започна да нервничи и Билян, - защо трябваше да се доверявам на тази жена?

Рана впери поглед в Богомила:

- Защото ти си единствената ни възможност да открием Крума. Както вече ти обясних, тялото пази спомена – знае къде е било. С малко помощ от мен пси-субектът ти ще деактивира мисловните си аспекти и тялото ще ни отведе до мястото, където е била извадена флашката на Крума – знаете, че за подобни операции са необходими специални условия и техника. Ако намерим мястото, ще имаме повече шансове да разберем какво се е случило с Крума.

- Вие сте луд! Как въобще ви хрумна, че ще се съглася?! – Богомила скочи и тръгна към вратата.

- Доскоро споделяхте едно тяло. У теб завинаги ще остане частица от нея. Тялото пази спомена.

Богомила спря: как да постъпи? Лесно е да споделиш с ближния тялото си, но можеш ли да споделиш и душата си? Можеш ли да го обикнеш като себе си?

(Следва продължение.)

Защо пълното слънчево затъмнение на 8 април предизвиква тревога в САЩ Любопитно

Защо пълното слънчево затъмнение на 8 април предизвиква тревога в САЩ

Училища се затварят и хората са помолени да се запасят с храна, вода и гориво, валят черни прогнози

Английските национали в подкрепа на болните от Алцхаймер Любопитно

Английските национали в подкрепа на болните от Алцхаймер

През второто полувреме в мача с Белгия футболистите бяха без надписи на фланелките си

Финландия остава най-щастливата страна в света за седма година Любопитно

Финландия остава най-щастливата страна в света за седма година

България се качва на 81-о място от 143 държави във веселата класация

Как да се справите с хора, които говорят твърде много Любопитно

Как да се справите с хора, които говорят твърде много

Те просто не могат да се спрат да бърборят, а често дори не осъзнават, че го правят

Астрофизик откри физически недомислия във филма „Дюн: Част втора“ Любопитно

Астрофизик откри физически недомислия във филма „Дюн: Част втора“

Някои детайли, свързани с пясъчните червеи, са ненаучни

Щъркелът Ярен другарува с рибаря Адем 13 години Любопитно

Щъркелът Ярен другарува с рибаря Адем 13 години

Птицата се върна рано при своя приятел тази пролет

Мощен срив в системите на Facebook и Instagram Любопитно

Мощен срив в системите на Facebook и Instagram

Услугите на Meta бяха недостъпни, емисиите спряха, проблеми имаше и с влизането в Google

Наредиха на чиновниците в САЩ да избягват „проблемни“ термини като „майка/баща“ и лични Любопитно

Наредиха на чиновниците в САЩ да избягват „проблемни“ термини като „майка/баща“ и лични местоимения

Държавният секретар Антъни Блинкен инструктирал служителите на Държавния департамент с писмо

Вземи тъмните ми дни и ми донеси светли Любопитно

Вземи тъмните ми дни и ми донеси светли

Какво разказват в Румъния за историята на усукания червено-бял конец

Конете във Виена вече ще са с пластмасови подкови Любопитно

Конете във Виена вече ще са с пластмасови подкови

4000 евро годишно струва на кочияша подмяната, общината обещава субсидии

Исландия възобнови търговския китолов, варварството продължава Любопитно

Исландия възобнови търговския китолов, варварството продължава

Изтребването става „по-хуманно“: забранено е да се убива кит пред очите на малкото му

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект? Любопитно

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент.

Стотици страници култура безплатно онлайн Любопитно

Стотици страници култура безплатно онлайн

ЮНЕСКО отвори световната дигитална библиотека на 7 езика

Италия планира да построи най-дългия висящ мост в света до Сицилия Любопитно

Италия планира да построи най-дългия висящ мост в света до Сицилия

Мечтите за този проект съществуват още от времената на Древния Рим