Легендата Хунза

В далечен район на Северен Пакистан, там, където се срещат трите най-високи планински вериги в света – Хималаите, Хиндукуш и Каракорум, от векове живее чудат народ, който не знае що е болест. Обитателите на долината хунза се славят с изключителното си здраве и дълголетие. Да си заминеш на 130 години, казват, е нещо напълно нормално сред хората от хунза – домакинствата побират 5-6 поколения наведнъж. В долината има болница, но в нея постъпват пациенти само след инциденти. И въпреки факта, че местните говорят на изключително рядък език, европейци успяват да разгадаят къде се крие тайната на непоклатимото здраве и дългия им живот. В... местните кайсии.

В долината Хунза, наричана и „оазис на младостта", живеят около 32 000 души. И зиме, и лете похапват диви кайсии – пресни или сушени, с обвивката и с костилката, сготвени, направени на компот, под формата на нектар или мляко, дори в хляба. Кайсията е основният поминък и основната храна. Мазнината за готвене също е кайсиева, извлечена от ядката на плода.

Много учени са изследвали начина на живот на хунзийците. Режимът им на хранене е уникален – предимно вегетариански, с малко белтъчини – 50-60 грама дневно, които идват главно от достатъчно чисти мляко и месо. За сравнение, у нас дневният прием на белтъчини е средно 200-300 г. Хората от Хунза получават въглехидратите си предимно от кайсиите, а когато напролет запасите свършат... просто няма какво да ядат. Това е известната хунзийска гладна пролет. 

Живи и здрави

През 1984 г. на летище „Хийтроу" в Лондон слизат двама хунзийци. Когато на паспортния контрол разглеждат паспорта на единия... бум! Пише, че е роден през 1823-а, човекът е на 160 години! Заговарят го... и помни събития от по-миналия век. 

В племето до 100-годишна възраст хората се движат постоянно, играят на игри. Жените на 40 са като момиченца, често раждат на 65, нерядко доживяват 120-130 години. Разбира се, немалко са и учените скептици, които оспорват тези данни, но факт е, че здравето на местните хора и дълголетието им са впечатляващи.

Може би бихте предположили, че това се дължи на чистия климат в региона. Долината е на височина над 2000 м, храната – екологично чиста и недокосната от химия, питейната вода идва от извори. Важна роля играе и активният им живот, който започва с изгрева на слънцето и е изпълнен главно със земеделска работа. 

Тези фактори са важни, но не обясняват всичко – в съседни села и градове смъртността е по-висока и болниците работят активно. Докато хората от Хунза не познават сърдечносъдовите болести и злокачествените заболявания. Тогава наистина възможното обяснение идва и от единствената разлика в начина на живот, а именно: кайсиевото меню. 

Кайсиево утро

Ако ви е станала интересна историята на този народ – ще ви върнем към по-старите и въпреки това любопитни и актуални щрихи от страниците на списание „Космос", които ще намерите по-долу. А тук продължаваме с търсенето на кайсиевата магия.

Дивите насаждения от този вид имат за своя родина Централна Азия и Северен Китай. В Хунза кайсията е позната като полезен плод от поне 2000 г. пр.Хр. След това е пренесена в Европа... през България! У нас се e отглеждала още през I век от новата ера, докато до Средна Европа достига чак през XV-XVI век. Бързо нашумява нейният здравословен ефект и в края на XVI век маслото от кайсиеви ядки, концентрирало в себе си най-мощното от плода, струвало колкото злато!

Днес в долината Хунза се произвеждат годишно едва 8 тона от уникалното местно масло. Количеството не е голямо, защото маслото се добива по древния метод чрез ръчно стриване, както се е правело и преди 4000 години – за механизация не става и дума. Използването на съвременните технологии, като например студеното рафиниране, би променило продукта. В радиус от 100 км от долината няма нито един завод. 

Час по химия

Маслото от кайсиевите ядки от Хунза е пълноценна клетъчна храна с богато съдържание на минерали, витамини, различни естествени биостимулатори и мастни киселини. Установени са значителни количества мед, желязо, фосфор, калий и магнезий, витамините А и Е, В1, В2, В3, В6, В17, олеинова и линолова киселина, както и незаменимите мастни киселини омега-3 и омега-9. Тези вещества участват в редица основни биохимични процеси, регенерират клетъчните мембрани и спират възпалителните процеси. Есенциалните мастни киселини и бетакаротинът имат доказано благоприятен ефект върху кожата и косата – подхранват ги, укрепват космените фоликули и предотвратяват косопада.

Храна за клетките

150 г кайсии (което се равнява на два средно големи плода) дават цялото нужно ни дневно количество витамин А, на 100 грама се падат цели 300 милиграма калий. Затова свързваме плода със сърдечносъдови заболявания и го приемаме като храна – лекарство за сърцето. Витамин В3 пък разширява кръвоносните съдове, с което храни с кислород тъканите, стимулирайки тяхната жизненост и регенерация. 

„Нашите клетки в днешно време имат нужда точно от клетъчна храна. Защото от това, което ежедневно консумираме, много малка част достига до тях", казва доц. д-р Мария Папазова, консултант по холистична медицина на Списание 8. 

„Живеем във време на природен стрес, на разрушена природа и дълбоко нарушена човешка вътрешна екология. Наистина трябва да спазваме Хипократовия принцип – храната да бъде лекарство и да дава такъв ресурс на нашите клетки, че да бъдат стабилни в ежедневието, да боледуват рядко, да оздравяват бързо. Не бива да адресираме определени плодове и извлеците от тях към конкретни диагнози. Нека храната бъде естествено лекарство и човек да знае, че когато клетката е подсигурена с даровете на природата, много по-рядко ще боледува", добавя лекарката.

Българка, докоснала се до лечебните свойства на маслото от кайсиеви ядки на Хунза, сподели пред „8", че благодарение на еликсира е успяла да победи упорити кожни заболявания. Страдала дълги години от розацея – хронично възпаление на кожата на лицето, и от псориазис по дланите и краката. След вътрешно и външно приемане на маслото в продължение на 6 месеца жената успяла да върне двете уж нелечими болести в начален стадий!

B17 срещу рака

Но уникалният здравословен ефект на маслото от кайсиеви ядки от Хунза се дължи в най-висока степен на богатото съдържание на витамин В17, известен още като амигдалин и лаетрил. Изследвания от последните десетилетия разкриват мощния му противотуморен потенциал и го нареждат на едно от челните места сред естествените антиканцерогенни средства. 

В наше време заради ежедневния стрес и замърсената биосфера човешкият организъм произвежда до 10 000 злокачествени клетки в денонощие, които би трябвало да се разпознават и унищожават от съответните имунни клетки, допълва доц. Папазова. Но в случаите на хроничен стрес и сериозно нарушената среда отговорът е отслабен. И точно тогава В17 е незаменим сътрудник на човешката имунна система, който атакува раковите клетки чрез специфичен биохимичен механизъм.

Всяка молекула витамин В17 е съставена от захар, бензалдехид и естествен цианид, заключен между първите две вещества. Ако в организма ни няма злокачествено променени клетки, цианидът остава затворен, не се отделя в кръвта и е напълно безопасен. Той може да бъде отключен само от специфичен ензим, характерен за раковите клетки, който се свързва с молекулите захар и отключва мощния убиец на рака.

Затова с пълно основание маслото от кайсиевите ядки се смята за един от най-мощните природни съюзници в борбата срещу болестта.

Сладки/горчиви 

Съществуват много сортове кайсии, включително такива, които са резултат от човешка намеса. Всъщност две са основните групи, които се различават по вкуса на ядката – дали тя е горчива, или сладка. Хубавото кайсиево масло е от сладки ядки, каквито са хунзийските, казва доц. Папазова. Горчивината се определя от цианидите, които са естествено отровни вещества. 

Правилно добитото масло от кайсиеви ядки не крие никакви опасности. А кой е правилният начин според холистичния лекар: чрез бавно стриване.

„Консумирайте тези плодове и масло от кайсиеви ядки за антиракова профилактика и за укрепване на кръвоносните съдове", съветва доц. Папазова. Тя обръща внимание на това, че само чистото, 100-процентово масло от кайсиеви ядки, има споменатите свойства. На българския пазар то може да бъде намерено под името Sunny Kiss from Hunza – „Слънчевата целувка от Хунза". Идва директно от Пакистан, от това недокоснато от цивилизацията място. 

Изследвано е лабораторно и има ясен химичен състав. Доц. Папазова е измерила качествата му и радиестезично, а резултатите са категорични – хунзийското масло е напълно чист и качествен продукт, притежаващ всички полезни витамини и минерали, които съдържа дивата кайсия.

ОТ СТАРИЯ „КОСМОС"

Загадъчните дълголетници

Магдалена Исаева

(Публикувано в брой 10/1980 г. на списание „Космос". Със съкращения.)

Веднъж в годината на пазара в малкото градче Гилгит идват странни и мълчаливи хора – жители на планината. Те почти не разговарят с останалите и на фона на пъстрата и креслива пазарска тълпа тяхната мълчалива група прави силно впечатление. Свалят от рамената си своя товар, мълчаливо и внимателно го разполагат пред себе си. Това са пресни и сушени кайсии, ядки, масло от тях, пъстри килимчета от козя вълна, оцветени в красиви, ярки цветове. След като продадат своята стока или я заменят за онова, което им е най-необходимо, мълчаливите търговци събират своя багаж и също така мълчаливо напускат пазара.

Те поемат по многокилометровия си маршрут през хълмове и долини, клисури и сипеи, навътре в Каракорум, там, където се простира долината на река Хунза – приток на Инд, голо и скалисто място с пръснати тук-таме плодородни оазиси. Затова ги и наричат хунза, по името на речната долина.

ХУНЗА х 3

Хунза се делят на три групи. В централната част на долината живеят буриша или буришки – най-многобройната народност. Те се славят с трудолюбието си, спокойствието и тънкото чувство за хумор. В долната част живеят шинаки, поне 3 пъти по-малобройни. Двете народности са в близко родство и това се долавя в езиците им. Шинаките обаче, за разлика от своите братовчеди, са много темпераментни и избухливи. От техните редици излизат и най-добрите воини. А горната част на долината е населена с гуджали – най-гостоприемните и благородните измежду всички хунза. Техният език е твърде различен от останалите две народности, така че помежду си не се разбират, но живеят в мир и приятелство.

Колко са всички хунза? Сведенията по този въпрос са противоречиви – колкото пътешественици, толкова и цифри. Работата е в това, че през цялата многовековна история на хунза нито веднъж не е имало преброяване на населението. Все пак средно наброяват към 27 000-30 000 души. Живеят в малки селца от по 5-6 каменни къщи. Хунза си имат и столица – малкото градче Балтит, в което живеят към 4000 души.

МОСТОВЕ 

ЗА КУРАЖЛИИ

Миниатюрните селца са свързани едно с друго със стръмни планински пътеки. Мостовете на хунза са нещо уникално. Между двата върха, над пропастта обтягат две здрави въжета. По тях на крачка разстояние, успоредно една на друга, нареждат греди. И това е. Като си представи човек шеметната дълбочина надолу, желанието му да посети следващото село мигновено се изпарява. Само че това се отнася за нас, европейците, за хунза подобни мостове са много удобни. Обаче през зимата, когато падне дебел сняг, отделните селища са напълно откъснати. А зимата тук не е от най-леките. Температурата спада до -10-15 градуса, а летните горещини надвишават 40. Хунза сякаш не усещат зимния студ, ще ги видите да пробиват дупки в леда и да се къпят във водата, печките палят само за да приготвят храната, а не да се стоплят.

Но през лятото в селото кипи живот. Всички са на крак още с изгрева в 4 ч сутринта. До 6, когато е закуската, може да се свърши някоя и друга работа – я в градинката, разположена зад всяка къща, я отпред на малката тераска пред дома. След закуска започва истинският работен ден. Той е свързан със селскостопанските работи в миниатюрните нивички, на които отглеждат пшеница, и също толкова големите овощни градини, в които се ражда приказната кайсиена реколта. След 9-часов работен ден хунза обядват и почиват до пет. После още малко труд из къщи или в градинката и в девет часа цялото село вече е потънало в дълбок сън. Пък и какво ли да правят – няма електричество, няма телевизия, няма вестници и книги – хунза нямат своя писменост.

НИКОЙ НИКОГА 

НЕ БОЛЕДУВА

Първите сведения датират от края на миналия век. Още през 1880 г. майор Бидулф, офицер от английската колониална армия, прониква в долината Хунза и за пръв път среща представители на неизвестен народ. Но се задоволил да запише в рапорта си: „С тези хора, които живеят високо в планината, е невъзможно да разговаряш на нито едно от местните наречия". 

Едва преди началото на Втората световна война в Англия се появява книгата на д-р Мак Керисън, която разказва за народа пума. Д-р Мак Керисън живял сред жителите на Каракорум почти 15 г. Само клисура го отделяла от земите на хунза. Лекарят пише, че много хора са се обръщали за помощ към него, много километри е обходил, за да окаже медицинска помощ. И само при хунза никога не е ходил. „Хунза никога не викаха лекар, и то не защото се ползваха от услугите на знахари, просто там никой не боледува." Това съобщение предизвиква изключителен интерес. И Керисън го разпалва още повече: „Продължителността на живота при хунза е наистина удивителна – 120 г.! 90-годишните мъже по правило са бодри, пълни със сила и здраве, женят се и работят наравно с младите. Често могат да се срещнат старци по на 130-140 г., жизнени и бодри, а леката им разходка е поне десетина километра ходене пеш."

Народ, който никога не боледува! И живее по 120 г.! Какви са причините? Може би чистият високопланински въздух? Умереният начин на живот? Керисън смята, че причината е в самия начин на живот, „извисен до ранга на религия", при който свято се съблюдава режим на хранене.

Френската експедиция на Белвефер намерила долината почти непроменена за четвърт век. Имало нещо ново и то било това, че в Балтит се появила болница с 8 легла. 

Обаче, както пишат французите, лекарят е изпаднал във възторг и отчаяние, тъй като няма нито един пациент". Експедицията се състояла от 12 души, от които трима лекари, биолог, ботаник и етнограф. И те достигнали до едно основно заключение, което изтъква и Керисън – причината за изключителното здраве и дълголетие на хунза е режимът на хранене и строгата диета. Основната храна са кайсиите. 

МАСЛО ОТ КАЙСИИ

Кайсиените дървета са много разпространени в оазисите на долината, живеят до 100 години, за разлика от европейските, чийто жизнен път завършва към 30-ата годишнина. Самите кайсии са значително по-едри и се ядат във всякакъв вид – сурови и сушени. Ядат се и костилките им. От кайсиените костилки получават кайсиено масло, то е и единственото козметично средство за кокетките хунза. Останалото се дължи на въздуха и водата. Напитките на хунза също се правят само от кайсии. През лятото изцеден нектар, през зимата сушени кайсии се стриват, смесват се с вода и питието е готово. Това е и виното на хунза, друго „по-силно" те не познават. Кайсията присъствува във всяко ядене – костилката или меката част са задължителна съставка на всеки сос. 

Зимно време варят сушени кайсии, водата изпиват, а от меката част правят питки. През най-тежките 3-4 месеца, когато по дърветата няма плодове, хунза живеят само с кайсиено мляко. Правят го по следния начин. Стриват много ситно шепа сушени кайсии, разбъркват ги с вода, която високо в планината е необикновена чиста и вкусна. Сместа престоява задължително едно денонощие, през което време се извършва известна ферментация. Европейци, които са я пили, твърдят, че е необикновено вкусна, една чаша насища и ободрява.

НЕОБИЧАЙНО

СВЕТЛИ ХОРА

Още първите изследователи обърнали внимание, че по външен вид хунза решително се отличават от съседните народности, че са с бяла кожа, често пъти със светли очи и коси. Легендите и древните хроники свидетелствуват, че историята на хунза датира повече от 2000 г. Това е времето, когато Александър Македонски завладява Северна Индия. Хунза считат себе си за потомци на някакви „бели воини", сиреч войниците на Александър. Наистина в този район почти няма народ, който да не смята, че води началото си от великия завоевател. И все пак етнографите са склонни да приемат такава хипотеза. Основания за това дават европеидните черти на хунза, светлите очи, русите, понякога дори червеникави коси. 

Тези хора, откъснати от шума и суетата на нашия ХХ век, продължават да си живеят, както преди сто, двеста или петстотин години – без автомобили, затвор и стража, без пари, радио, телевизия, без книга и телефон. Там някъде, на 2500 м над морското равнище в своята щастлива долина, където растат най-вкусните кайсии.