Нашата лечебна армада

Знаем ли от какво сме направени? От микроорганизми (бактерии, микроби, вируси и техните колонии), от клетки и от течности… Но тук ще говорим за първите, които неслучайно поставям на челно място.

Любопитното е, че човешките клетки спрямо човешкия биом са в съотношение 1:10. В едно тяло има повече бактериална ДНK, отколкото човешка. Тялото е домакин и на други видове микроорганизми като гъби, вируси, дрожди... Тези колонии могат да живеят в симбиоза с нас или да са причина за болести, когато хармонията е нарушена. Човешкият биом оказва влияние както върху физическото здраве, така и върху менталното: от aутизъм, депресия, акне, алергии, наднормено тегло, системни инфекциозни заболявания до артрит и заболявания от метаболитен характер.

СПАСИТЕЛНИЯТ ВТОРИ ГЕНОМ

Най-голямата концентрация на човешкия биом е разположена в червата и е от толкова голямо значение, че е наричана „вторият геном". В биологията геном означава наследствената информация на един многоклетъчен организъм или по-точно неговия хаплоиден комплект от хромозоми, наречен първи геном.
Вторият геном ни освобождава от вярването, че сме жертви на гените си. Ако се родим с „лоши гени", това не означава, че не можем да променим тяхното поведение. И понеже най-голямата концентрация на човешкия биом е в червата, е логично храната да е фактор от огромно значение за нашето здраве. Хранителният режим на човека има много по-голяма тежест от поведението на гените му! Семейната история на заболявания не е наша съдба. Забележете: гени е едно, тяхното поведение е друго. Независимо какви гени наследяваме от родителите, това, с което се храним, оказва огромно влияние върху начина, по който гените влияят на здравето. В „Програма Нова клетка" го наричаме модулация на генната експресия чрез хранене, или нутриционална епигенетика. В миналото, както и сега в някои случаи тази модулация на генната експресия се постига чрез (да ти настръхнат косите) превантивна мастектомия (отстраняване на гърда), профилактична тиреоидектомия (премахване на щитовидна жлеза) и т.н. За човека на бъдещето тези драстични методи стават ненужни, тъй като вече се знае лечебната сила на храненето.




100 ТРИЛИОНА МИКРООРГАНИЗМИ

Кои са местата с концентрация на микробиом? Казахме вече – в червата, включително в дебелото, но и в плацентата, устната кухина, вагината, кожата. Носим над килограм микроби само в стомаха си и те са по-важни от всеки един ген от нашия собствен геном. Това е и най-сложният механизъм на баланс между добрите и лошите микроорганизми: екосистеми, колонизирани от над 100 трилиона организми, като болшинството принадлежи на два типа Bacteria phyla: gram-negative Bacteroidetes и grampositive Firmicutes, с малък примес на Actinobacteriа, Fusobakteria и Verrucomicrobia phyla, като съотношенията варират. Въпросните микроби определят как и дали усвояваме храната, качеството на имунната ни система и дори начина, по който мислим, а оттам и поведението ни.

БИОМЪТ И ГЕНИТЕ

Родени сме с микробиом, който наследяваме от майките си. С течение на времето той се променя в зависимост от стила на живот, най-вече от храните, които ядем. Затова често членовете на семейство или род имат сходно поведение, сходна медицинска съдба... това важи и за популацията на една държава например. Любопитен факт е, че в недалечното минало и дори днес в много страни се практикува т. нар. трансплантация на фекална маса с цел подобряване на биома в дебелото черво и червата като цяло... Аз лично намирам тази процедура за нецивилизована. По-човешко е да спазваме някои лесни правила за поддържане на здравословни колонии от микроорганизми.




СЪВЕТИ ЗА ДОБЪР БИОМ:

1. Хранете микробите си с храна, която обичат: растителни, зърнени и бобови, семена и ядки (в ограничени количества).
2. Храна, богата на пребиотик: корени от цикория, земна ябълка, чесън, праз, лук, аспержи, пшенични зародиши, овесени ядки, банани (узрели).
3. Храна, богата на устойчива скорбяла: картофи и/или ориз, които се консумират, след като един път са изстудени (след приготвянето им).
4. Максимално изключете всички пакетирани храни, които съдържат непроизносими съставки, те стимулират размножаването на лошите микроорганизми.
5. Приемайте антибиотик само когато е абсолютно необходимо: антибиотикът убива не само лошите, но и добрите микроорганизми.
6. Направете едномесечен курс с прием на пробиотици. И задължително взимайте при пиене на антибиотик!
7. Включете в ежедневното си меню ферментирали храни като кисело зеле и туршии (без оцет). Дори 2 лъжици кисело зеле на ден са достатъчни.
8. Изключете всяка „храна", която изобилства на захар.
9. Бъдете последователни. Екологията на колониите от микроорганизми, за които говорим, се променя всеки ден. Затова е важно да ги храните ежедневно с тяхната храна, за да получите стабилни резултати, които поддържат здравето ви през годините.
10. Движете се.