Подкрепете ни!




НаукаМартин Чорбаджийски, „Българска история“ / 14 януари 2016

България и масоните

След Освобождението се създават първите ложи у нас. Каква е истината за тези тайни общества?



Продължаваме съвместната поредица с „Българска история". Всeки четвъртък разказваме по един интересен щрих от миналото. 
Дотук в рубриката: 
„Фаталният полет № 402"
„София на три морета"
Битката при Онгъла
Героите от Илинденско-Преображенското въстание
Първите стъпки на футбола в България 
Спортът през Студената война
Как Варна се превърна във Виена

Масонството. Едва ли са много темите, обект на толкова противоречиви оценки, на толкова спекулации, които неизменно предизвикват интереса на обществото, независимо от епохата. За едни масонските ложи са обединения с неясни и опасни интереси, кроящи тайни планове, а за други - просветени организации, дърпащи обществото напред.

Масонските ложи възникват и в България след Освобождението, а в битките за национално обединение масонството е възприето като особен способ за борба - редица видни членове на ВМОРО стават масони и достигат високи позиции в ложите.

Първият български масон вероятно е бесарабският българин архимандрит Ефрем от Кишинеу, който дори се опитва да създаде българска ложа в Русе след завръщането си отвъд река Дунав. За реален основоположник на масонството в България обаче се приема Иван Николов Ведър, член на английската ложа в Цариград, достигнал висока степен в йерархията. Интересен факт е, че Ведър поддържа връзки с Българския революционен централен комитет. Според някои сведения Ведър посвещава в масонството голяма част от българските революционери, които впоследствие заемат ръководни постове в Третата българска държава. Благодарение на връзките си с турските масони той успява да спаси Русе от опожаряване и разграбване.


Иван Николов Ведър

След Освобождението Иван Ведър инициира първата българска редовна масонска ложа Балканска Звезда (Etoile des Balkans) в Русе през 1880 година. Сред нейните членове са Никола Обретенов, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов, Тома Кърджиев, посещава я инкогнито и бъдещият княз Александър Батенберг. Следва учредяването на ложи във Варна, София, и още няколко града. През 1887 година обаче Ведър се принуждава да „замрази" всички ложи заради опасността дейността им да се опорочи от политическите и междуличностни борби, характерни за младата и неопитна държава.

Благодарение на действията на Ведър масонската ложа се оказва полезно средство за осъществяване на международни връзки. Спешна необходимост от такива връзки има Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Затова някои от най-видните членове на организацията се присъединяват към различни ложи с надеждата да изградят необходимите контакти, които да им послужват в тежки ситуации - в масонските ложи често членуват висши държавници, чуждестранни търговски представители, религиозни водачи.

Затова не бива да се изненадваме, че сред масоните революционери намираме Даме Груев, Михаил Развигоров, полк. Петър Дървингов, Георги Кулишев, Кирил Пърличев, Христо Силянов, Йордан Чкатров, Павел Шатев. Разбира се, това все пак е тайна ложа и затова не за всички има стопроцентови доказателства.

Към края на 1917 г. поражението на Централните сили в Първата световна война е сигурно. Въпреки че показва чудеса от храброст, българската армия е изправена срещу военната реалност. На хоризонта се задават преговорите по сключването на мирни договори, а за онези, които не се водят от илюзии, е ясно какво ще означават те за българската държава - откъсване на територии, промяна на съотношението на силите и неясно бъдеще що се отнася до финансовото положение на страната.

През това време се създават различни организации за защита на българските интереси, чиято цел е максимално да се облекчи нелекото положение, в което страната се намира - създават се офицерски братства, никнат добруджански, македонски и тракийски комитети.

В основата на някои от тези инициативи е ген. Александър Протогеров, член на ВМРО и бъдещ член на ЦК на организацията. Инцидентно или не, ген. Протогеров стига до заключението, че възстановяването на масонството в България ще е от полза за страната. Причината? Поначало българите масони са особено свързани с франкомасонството и ложата във Франция, която след края на войната има „моралната правда" на своя страна и чийто глас ще бъде от значение на преговорите.  Вземайки пример и от Сърбия и Гърция, които извличат дивиденти от сътрудничеството си с Франция, става ясно, че българска масонска ложа би могла да съдейства за по-благоприятно отношение към страната ни. 

Учредителното събрание е на 27 ноември 1917 година. Великата ложа на Франция дава своето съгласие българската ложа „Заря" да се раздели на „Зора" и „Светлина" и те да образуват Великата ложа на България. Учредителите се придържат към покровителството на франкомасонството с надеждата това да даде плодове впоследствие. Ето някои интересни извадки от приетата Декларация на великата ложа на България:



ген. Александър Протогеров

„Франкмасонството не е секта, нито привърженик на някаква школа, то стои над всички спорове, за да може да даде на приятелите на истината една почва за разбиране и братско единение.
То налага на своите съмишленици като граждани и масони да се подчиняват на законите на страната, в която живеят, и да бъдат готови на всички жертви, които последната би им поискала.
То не ограничава никого при търсене на истината и за да запази тази пълна свобода във всички направления на Духа, то се въздържа да определя норми или да изисква от своите съмишленици едно определено вярване."

Първият Управителен съвет е в състав:
Велик майстор Александър Протогеров
Велик първи надзирател д-р Стоян Джубелиев
Велик втори надзирател Тома Карайовов
Велик блюстител Илия Пенев
Велик секретар д-р Недко Семенов
Велик касиер и попечител Йордан Ковачев
Велик архивар и проверител Александър Теодоров-Балан

В периода 1918-1940 година ложата осъществява много двустранни срещи, установява връзки със свои братя от Западна Европа. Това допринася за подобряване на имиджа на България в страните победителки, но трудно успява да извоюва значителни придобивки за българското население в Македония, Тракия и Добруджа. Това се дължи както на здравите политически връзки между победителите и българските съседи (най-вече с Франция), така и на сложните отношение между балканските ложи, които зависят както от вътрешната, така и от външната обстановка. Убийството на Александър Протогеров през 1928 година допълнително отслабва организацията.

Наближаването на Втората световна война и установяването на фашисткия и нацисткия режими в Италия и Германия бележи залеза на българското масонство. Подобно на други страни, които избират германската външнополитическа орбита, масонството в България е забранено. Това става с приемането на Закона за защита на нацията, който влиза в сила през януари 1941 година. Българските масони са обвинени, че чрез своите действия са се превърнали в проводник на интересите на западните демокрации. Мерките целят затварянето на всички канали, които Съюзниците могат да използват за печелене на привърженици сред обществото.

Краят на войната не води до положителни промени за българските масони. По примера на СССР ложите остават забранени, а в България техни членове са съдени от Народния съд с обвинението, че са чужди шпиони. Принадлежността към масонска ложа улеснява издаването на по-тежки присъди. Сред осъдените масони са Петър Думанов, бивш депутат, и проф. Александър Станишев.


проф. Александър Станишев

За масонството може да се спори много. Могат да се приведат както положителни, така и отрицателни аргументи за неговия принос към обществото, но друго не би могло да се очаква от толкова мащабна организация, събираща хора с различни идейни възгледи.

Какви изводи можем да направим за масонското движение по българските земи? Защо е възникнало то? Отговорът като че ли е даден най-добре от Димитър Ведър, син на основателя на българското масонство Иван Ведър: „Нуждата от създаването на ложа беше чувствителна поради факта, че тогавашната чужда преса, в унисон, третираше озлочестена и оклеветена България като варварска страна. Мисълта, която ръководеше основателите на тази ложа, беше ясна: да разпространи зидарската идея между нашия народ, за да вкуси и той от благодатните ѝ плодове за своето душевно и нравствено усъвършенстване, а също така да може, чрез една бъдеща своя Велика ложа да влезе в общуване със свободните зидари от целия свят, както и стана."

Източник: Българска история
Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас Наука

Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас

На 90 г. почина авторът на „Мисленето“– нобелистът Даниъл Канеман

Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени Наука

Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени

Чистите тибетски лечебни дзен звуци намаляват стреса и тревожността, действат болкоуспокояващо

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта Наука

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта

Парализираният от раменете надолу мъж: „Започнах да си представям как курсорът се движи"

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата? Наука

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата?

Приликата е само, че и двете се случват два пъти годишно и са свързани със Слънцето

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии Наука

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии

Учени изследват геоложката характеристика на спътника на Сатурн

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път Наука

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път

Накрая изгоря над Индийския океан, но напредък има

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички Наука

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички

Обучен е с над 3 милиарда български изречения и се състои от 7 милиарда параметъра

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г. Наука

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г.

На 8 април 2024 г. пълното слънчево затъмнение ще разкрие великолепната корона на нашето светило

„Одисей“ кацна на Луната Наука

„Одисей“ кацна на Луната

В НАСА ликуват, защото и това прилуняване беше критично

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента Наука

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента

Експерти по машинно обучение са категорични, че AI ще доведе до напредък в науката и културата, но и ще създаде нови заплахи

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система Наука

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система

Младото Слънце може да е уловило няколко екзопланети с размерите на Марс или Меркурий, които още не сме открили

Пчелите са идеалните „екологични детективи” Наука

Пчелите са идеалните „екологични детективи”

Докато търсят храна, те „събират” и замърсители от въздуха, почвата и водата

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек Наука

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек

Целта е чипираният, който е скован от парализа, да предава мислите си на компютъра и да общува със света и близките си

Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система Наука

Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система

Запознайте се с новата неразделна част от човека – обелиските

Съвпадът Марс и Меркурий на 27.01 ще е най-близката планетарна среща през 2024 г. Наука

Съвпадът Марс и Меркурий на 27.01 ще е най-близката планетарна среща през 2024 г.

Най-ясно звездният спектакъл ще се вижда от Нова Зеландия

Унгарец предупреди берлинчани за метеорит 75 минути преди падането му Наука

Унгарец предупреди берлинчани за метеорит 75 минути преди падането му

Това е едва осмият път, в който такова явление е успешно предсказано