Мила ми Венето...

Неда Антонова умее да показва в магична светлина, в пълнокръвен лик некоронованите все още със заслужен ореол светици от българското минало. През 2014 г. книгата ѝ Царица Елеонора Българска"бе отличена с наградата „Николай Хайтов" , а „Съвършената" за Преподобна Стойна се превърна в бестселър. Преди дни излезе от печат „Неговата любима", посветена на Венета – съпругата на Христо Ботев, с която завършва трилогията „Възкресените". След като Неда разказа на страниците ни за първите си две героини (в броевете 6 и 8/2015 г.), дойде време да ни представи непознатата житейска спътница на великия поет и революционер.

Той живее с нея 10 месеца, тя живее с него 43 години – до самата си смърт. Има такава любов: самодостатъчна по своята природа, тя не се нуждае от подхранване и всекидневно доказване чрез присъствие, думи и жестове. Тя съществува, защото в нея вярват. Любов, подобна на Бог.

Двамата са връстници. Ботев се ражда в една от стаите на калоферското училище, където временно живее семейството на Ботьо Петков – учител, руски възпитаник, преводач; Венета произхожда от богатото семейство на търновския търговец чорбаджи Стоян Визирев. Майката на Христо е първа братовчедка, а доста по-късно и икономка на най-богатия човек в Румъния - Евлоги Георгиев. Братът на Венетината майка – владиката Панарет Рашев, живее в Букурещ и е духовен пастир на българите отвъд Дунава.

Паралели

На петнайсет години Христо е изпратен да учи в одеската Втора гимназия като стипендиант на руското правителство. Същата година Венета за пръв път – на сватбата на сестра си – се хваща на моминско хоро: в онези времена това се смятало за нещо като представяне в обществото. 

Димитър, Венета и Иванка в Женева, април 1892 г.

Докато той, вместо да ходи на училище, по цял ден седи в библиотеката „Юрий Венелин", чете Тургенев и Чернишевски, пише първите си стихове и „занемарява училището", тя се учи да шета, да посреща гости, да крои и шие на ръка с толкова ситен бод, като че тегелът е изминат на машина.

Седемнайсетгодишни: Христо е изключен от гимназията като „скандалист", а Венета е омъжена за сарафина Дончо Петров, „мъж, макар гръмлив и на години, но прибран и не се мае по кръчмите".

Следващите пет години – до 1869-а, Ботев пребивава на много места: учител в Задунаевка и за кратко в Калофер (където се влюбва в учителката и руска възпитаничка Парашкева Шушулова), хъш в Браила, актьор в трупата на Добри Войников, побойник, временен курсист в Букурещкото медицинско училище, приятел на Левски, отново учител, но вече в Александрия…

През тези години Венета слугува на мъжа си, стои права „диван чапраз", докато той вечеря, та, реши ли да посегне я за чаша, я за солница, тя да „се сурне и да му я подаде". Неделя вечер мие краката на сарафина, а когато свенливо му съобщава, че ще имат дете, той – след миенето – я кара да потопи лицето си в мръсната вода, та бебето да прилича на него. Не говори с жена си, не я има за човек, „а река ли, майко, да го нещо попитам по неговите работи, той изръмжава да си гледам там тенджерите".

Пристанала

Хиляда осемстотин шейсет и девета. Венета иска от майка си прошка и малко пари, взема сина Димитър и тайно от мъжа си заминава за Букурещ – „слугиня ще стана на вуйчо, за всичко ще му угаждам, само и само да спася детето си". В това време Ботев все още се мае ту като даскал в Измаил, ту като издател на „Дума на българските емигранти". Там помества стихотворението „Пристанала", посветено на красивата и богата Мина (Мария) Горан Пулиева, студентка в пражкото девическо училище по музика и „философска словесност". Макар после да се сгодява за котленския търговец Петър Огнянов, Мария три години отлага сватбата и се решава да обяви датата на събитието едва когато научава, че Ботев се е оженил. (Разликата във възрастта на децата им Иванка Ботева и Сава Огнянов – да, големият български артист! – е само месец. Те след време се срещат, влюбват се, той иска ръката ѝ, но…)

Мария се превръща в кошмара на Венета и това трае почти до последните дни на Ботевата съпруга. Почти! Защото тази изключителна жена накрая успява сама да постигне онова, което съдбата ѝ е отказала.

Още много от увлекателния разказ на Неда Антонова за голямата любов между Ботев и Венета, за съдбата на тази забележителна жена след смъртта на поета, четете в ноемврийския брой на Списание 8!