Търсят се ентусиасти, които с доброволен труд да помогнат за спасяването на една уникална старина в София!
Елате на 15 юли (събота) в 9 ч сутринта да изчистим раннохристиянския мавзолей в кв. „Лозенец". Присъединете се към нас и в 19 часа на 16 юли (неделя) на същото място, за да чуете концерта с раннохристиянска музика.
Целта е да спасим раннохристиянския мавзолей, който се намира до входа на Южния парк срещу ул. „Димитър Хаджикоцев“ 115, пред студио „Йога Видя“.
Инициатори и организатори на проявата са Сдружение ИМЕ. Проектът им е одобрен и се реализира с подкрепата на програма „Европа" на Столичната община за 2017 г.
От ИМЕ не се задоволяват само с почистването на археологическия обект. Те целят пълноценната му социализация чрез превръщането му в културна забележителност. Скулпторът и ентусиаст Теодор Нанев има идея на следващ етап над него да бъде изградена предпазна куполна конструкция от греди и прозрачен винил.
Екипът на Списание 8 вече подкрепи с труда си опазването на мавзолея – участва в разчистването му през 2010 г. (Още - в брой 10/2010 на Списание 8.)
Защо обаче този обект е толкова важен?
Мавзолеят е открит през април 2001 г. С протокол от 13.09.2001 г. на Националния институт за паметниците на културата (НИПК) обектът е деклариран като археологически паметник на културата с предварителна категория „от национално значение". Тогава той е реставриран и консервиран и пространството около него е оформено, но с това и приключват опитите за социализацията му. В началото на 2011 г. със средства на Столична община около археологическия обект „Късноантичен мавзолей" е сложена ограда. В следващите години той обрасва с храсти и бурени и става почти неразличим на терена.
Архитектурата на мавзолея е забележителна. От север той е имал триделно правоъгълно преддверие. Централното помещение е било засводено, с по една конха в двата края, а същинската гробна камера е била в най-южната част. Там са открити 3 масивни каменни саркофага. Според легенда в единия от тях е била погребана самата св. Елена – майката на Константин Велики. При разкопките на мавзолея археолозите попадат на много монети и керамика, намират и златен коланен накрайник. В един от саркофазите откриват натрошена стъклена чаша тип „Ваза диатрета" – това е едва третият подобен екземпляр в България.
Мавзолеят датира от периода между последната четвърт на III век и третата четвърт на IV век. Находките дават основание за заключението, че в него са били положени членовете на знатна фамилия от Сердика.
Раннохристиянският мавзолей се намира само на 100-ина метра от раннохристиянската базилика, открита през 2000 г. по време на строеж на жилищна сграда. Базиликата е градена на два етапа – през IV и V в.
Била е огромна - с дължина над 30 м (една от най-големите по българските земи), диаметър на апсидата 7 м и височина - вероятно 17,5 м. Градежът бил представителен – сградата е имала колони с капители, мраморна облицовка, а вътрешността на храма е била богато стенописвана. При археологическите разкопки са намерени около 3000 артефакта, сред които монети, накити, съдове и други. Източно от църквата има останки от други градежи – някои допускат, че може да са следи от епископската резиденция. През античността на мястото на днешния кв. „Лозенец" е имало жилищен квартал, обитаван от заможни и с високо обществено положение граждани.
Има предположения, че през 343-344 г. именно в тази базилика се е провел Вторият вселенски църковен събор, останал в историята като Сердикийски. В своята „История на София" Петър Богдан Бакшев (1601-1674 г.) пише: „Триадица е място, където в древността е бил разположен един монастир извън София, на юг към полите на планината, наричана от турците Токмаклия, сега той е разрушен. Казват, че той се наричал от гърците Триада, вярвам, че този монастир е бил посветен на Св. Троица. Също казват, че поради големите удобства и поради добрия въздух на това място се е състоял Сердикийският събор."
Съседството на мавзолея и базиликата дава основание да се смята, че през късната античност те са били част от огромен християнски култов комплекс.
За съжаление, базиликата е разрушена при строителството на жилищна сграда в началото на новия век. Запазена е незначителна част от нея, но попада в рамките на частен имот и е недостъпна за гражданите.
През 2011 г. мавзолеят е посетен от кмета на София Йорданка Фандъкова и зам.-министъра на културата Тодор Чобанов. Те изразяват намерение на мястото да се изгради археологически парк и да се извършат нови разкопки в района, за да се издирят и други структури от раннохристиянския комплекс. До момента това не е направено.
От сдружение ИМЕ са си поставили за цел да социализират паметника и да го превърнат в част от културен маршрут. Ния Пушкарова, председател на сдружението, обяснява:
„Ние смятаме, че културата не е приоритет само за и в определените пространства и институции за нея като галерии, музеи, концертни зали. Тя е в нашето ежедневие и заобикалящата ни среда, в нашето отношение към другите, както и на нас самите чрез грижа за мястото, където живеем. Чрез обръщане на специално внимание към тази среда ние доказваме нашата грижа и съпричастност, както и че адекватно оценяваме нематериалното и материалното културно наследство - в това число език и писменост, както и останки от миналото с изключителна ценност не само за нацията. Затова решихме да почистим мавзолея. Нашите дейности, свързани с подобни инициативи, са доказали приноса си към местната общност.
Напомняме: почистихме градинката на водната кула в кв. „Лозенец", което доведе до нейната популяризация в цял свят, а чрез средствата на изкуството години след това и до нейното социализиране от амбицирана организация с цел създаване на арт галерия.
Чрез акцията за почистване на мавзолея се надяваме да помогнем за популяризация на този обект със световна значимост и да го включим в културната карта на район за отдих, където ще е видим за посетителите."
Сдружение ИМЕ е формирано през 2004 от група творци с цел облагородяването на значими сгради и превръщането им в артистични резидентни центрове. Първата такава сграда е споменатата водна кула в кв. „Лозенец“, където със съвместни усилия от съвсем практично естество - като почистване на градинката около кулата през 2006 г. за да се види в цялата ѝ красота, идва и признанието на цялостния проект за създаване на фестивал за съвременни изкуства в алтернативни пространства. Артистичната инициатива „Водна кула арт фест“ е включена в картата на значими културни събития в София, а и в Европа и от малка локална инициатива прераства в духовно средище на мнозина. През годините „Водна кула арт фест“ се разви до най-голямата международна платформа за обмен на идеи и изкуство в България, привлякла повече от 600 артисти, работещи с сферата на социално ангажираното изкуство от цял свят. Сградите, които сдружение ИМЕ открива, интегрира и използва през годините, са много и всяка от тях представя уникалната културна идентичност на София. През 2016 инициативата отбеляза своята 10-а годишнина.