Наука6 декември 2016

Най-дългите нощи и яркият Меркурий

Небето от 8 декември до 7 януари

Слънцето

Тази година зимното слънцестоене е на 21 декември в 12,44 ч. За Северното полукълбо започва астрономическата зима, а в Южното настъпва лято. В този момент Слънцето е "най-ниско" под небесния екватор, затова дните от 19 до 23 декември са най-кратки (9,02 часа), а нощите – най-дълги (14,58 часа). След слънцестоенето денят започва да нараства и в края на периода е 9,13 ч. Изгревите са малко преди 8, а залезите – около 17 ч.

В момента на зимното слънцестоене Слънцето излиза от знака Стрелец и навлиза в Козирог. В началото на периода то е в тринадесетото зодиакалното съзвездие – Змиеносец, а след 18 декември – в Стрелец.

На 3 януари Земята преминава през перихелия на своята орбита и е най-близо до Слънцето. Това не се отразява значително на топлината, която тя получава, защото орбитата ѝ е почти кръгова. Все пак зимата в нашето полукълбо е малко по-мека, а лятото – по-хладно.

Луната

Най-близо до Земята (в перигей) тя е на 13 декември (358 462 км), а най-далече (в апогей) – на 25 декември (405 869 км).

пълнолуние 14 декември 17,49 7,48;

последна четвърт 21 декември 0,12 12,45;

новолуние 29 декември 7,40 17,31;

първа четвърт 5 януари 2017 г. 12,04 –.

Лунното "денонощие" е по-дълго от средното слънчево денонощие, затова на 5 януари няма залез. Той е в 0,46 ч на 6 януари.

В началото на периода Луната е в съзвездието Риби, низходяща. "Най-ниско" под еклиптиката тя е на 12 декември. След това до 26 декември, когато е "най-високо" над еклиптиката, е възходяща и после отново възходяща до края на периода.

Звезди и планети

След залез към изток е съзвездието Бик; ярката червена звезда Алдебаран е дясното око на бика. Вляво е Колар с Капела. В зенита е съзвездието Андромеда; Пегас е високо към юг-югозапад. Касиопея с нейната характерна форма на буквата W (или М) е към север-североизток. Блестящата Вега от съзвездието Лира е към запад-северозапад; над нея е Лебед (Голям кръст). След 21 ч към югоизток изгрява най-ярката звезда на небето – Сириус.

Меркурий е удобен за наблюдение в началото на периода. Вижда се към югозапад близо 3 часа след залез-Слънце и е твърде ярък – на 11 декември, когато е в противостояние, звездната му величина е -0,5. Към края на годината не е наблюдаем – на 28 декември е в долно съединение.

Венера е Вечерница. В началото на периода залязва около 20 ч, а в края – около 21 ч. Марс също е видим преди полунощ. През целия период залязва малко преди 22 ч. Отначало е в съзвездието Козирог, но в средата на декември преминава във Водолей. На 11 декември след залез-Слънце трите планети са наблизо една до друга (към юг-югозапад). Интересно е, че Меркурий е по-ярък от Марс.

Юпитер е видим след полунощ. Остава в съзвездието Девица. В началото изгрява малко преди 3 ч, но изгревът настъпва все по-рано. Сатурн е в съединение със Слънцето на 10 декември и в периода около тази дата не е наблюдаем. Появява се към края на декември – сутрин към югоизток преди изгрев. Остава в тринадесетото зодиакално съзвездие - Змиеносец.

Съединения на Луната с планетите

На 22 декември близо до Луната е Юпитер, а на 27 декември – Сатурн. На 2 януари е съединението с Венера. Тогава Луната е между Венера и Марс, съединението с който е на следващата дата. И трите небесни тела са в съзвездието Водолей.

Метеорни потоци

До 17 декември почти през цялата нощ можем да очакваме ярки метеори от Джеминидите. Радиантът им е в съзвездието Близнаци. Максимумът е около 14 декември. За съжаление тогава пълната Луна ще попречи да наблюдаваме най-атрактивния зимен поток в пълния му блясък. В началото на годината Земята пресича и орбитата на метеорния поток Квадрантиди. Радиантът му е в съзвездието Воловар, което изгрява около 3 ч. Часовото число на Квадрантидите също може да е повече от 100, възможни са и болиди. Мощният, но краткотраен пик е около 4 януари.