Подкрепете ни!




ЛюбопитноГеорги Караманев / 26 февруари 2017

Юри, забравеният майстор

Или как съдбата пожела големият фотограф, починал преди години, да покаже кадрите си и да предаде своята история на днешните поколения



Мечтая да заразя и вас с топлата пелена на едно пробудило се преди месеци приятелство. В което, сигурен съм, всичко щеше да е идилично, ако приятелят, с когото се бях запознал неволно и неусетно, не беше си отишъл от този свят 6 години, 9 месеца и 1 ден преди да го срещна. Не, няма време за тъга, за ретроспекции. Човекът, за когото става дума, заслужава внимание. Заради своята пъстра личност и заради блестящия си талант. Йордан Йорданов – Юри, познатият на поколения фотографи майстор на светлината, създател на незабравими снимки, немалко сбивания и на три дъщери, днес е почти забравен. Но вярвам, че е време да попадне в пантеона на най-големите хора на изкуството, признати и по света, където отдавна е неговото място.


Започвам отдалеч, но не губете търпение. 
Казвам се Георги Караманев и съм един от редакторите в списанието, което разлиствате, почти от неговото създаване. Не съм свикнал да пиша в първо лице, защото това не се смята за добър вкус и смислен подход в журналистиката, но тази история го изисква.


Бяха най-напрегнатите дни на създаването на юлския брой на Списание 8, в които многократно се оглежда всеки детайл, търсят се грешки, сглобяват се текстове. Една от колежките в екипа ни (а всички тях смело мога да нарека приятели!) влезе в стаята и ме повика. Последният ѝ останал близък роднина цяла седмица не бил излизал навън, съседите най-накрая били провокирани от липсата му и се решили да я потърсят.



Нищо кой знае какво, помислих си – човекът просто не се е срещал с комшиите, прибрал се е у дома, уморен от хората, от суматохата, от ниската заплата. Бях го чувал неведнъж да се обажда и да търси колежката учтиво и възпитано, макар че реалността рисуваше образа на откъснатия от амбиции мъж с напреднал диабет. Пиещ доста странник, самотен и понякога дори агресивен в обърнатия към небето, закътан апартамент в „Борово". Брадат и дребен човек, който в алкохола търси последното спасение от странните моменти на настоящето.

Асансьорът гардероб

А после... се озовахме в асансьора, където вратите бяха откъртени от гардероб, а край лампата на стълбището на последния етаж се въртяха мухи. Лято е, нормално... Приятелката отключи входната врата, каза, че мирише лошо, а аз продължих напред, вдясно, ми посочи тя. Човек никога не би могъл и не би трябвало да свиква с тленността си. Мъжът очевидно преди няколко дни бе останал да гледа не телевизора, а през прозореца звездите за последен път. 



Знаех какво се прави в такива моменти, макар че не предполагах докъде ще доведе в крайна сметка. На протърканата пейка в „Борово" с колежката ми изчакахме личния лекар, който огледа тялото, каза, че всичко е приключило отдавна, и с въздишка промълви, че човекът сам така си е решил, да си отиде на няма и 60 години, въпреки че е имало какво да се направи за него. После всеки преминаващ автомобил беше комби, което приличаше на катафалката, дошла да отнесе на последния му път брадатия непознат. Дойдоха специалистите, готови с костюмите си да свършат своята работа, а от телефона на шофьора гръмогласно се понесе траурна музика. 

Абсурдите нямаха край, на тръгване от земния му дом заклетият цесекар и антикомунист беше съпроводен от мен – фен на „Левски" и човек с леви виждания за политиката. В един момент се оказва, че нещата, които уж ни разделят диаметрално, са толкова нищожни на фона на живота и смъртта. А после траурната агенция, времето за оплакване, още малко за почивка... и дойде следващият ден.

Три сестри

Както приятелите на Списание 8 добре знаят, в почти всеки наш брой попада рубриката „Улови мига", в която представяме талантливи български фотографи. По изключение бяхме решили да покажем чудесните кадри на един починал автор, на които бяха попаднали колегите ми. Бях си уговорил среща със съпругата на фотографа. Преди да тръгна от редакцията, набързо погледнах в интернет за снимките на този Йордан Йорданов – Юри. „Богоподобният" гугъл ми предложи едва няколко сайта с по няколко фотографии (о, да, страхотни и изпълнени с емоции!), кратки думи, изброяващи успехите, които е постигнал, и световните галерии, приютили произведенията му. И толкова! Отгоре стоеше негов портрет, от който тъжно гледаше изнурен и изморен от живота мъж с брада. Това беше всичко.



Отправих се на срещата до Националната художествена академия, където по-късно щях да разбера, че Юри е мечтаел да учи живопис. Точно на секундата на уреченото място се появи слаба жена с характерен бретон. Добре, че ме заговори, защото не бих предположил, че именно тя е съпругата на човека, починал преди немалко години и още тогава изглеждащ толкова възрастен, като на отчаяната онлайн снимка.
 
Цвета се оказа не само голям любител на темите ни, но и на самото Списание 8, веднага се зае да разказва. Сподели, че нейна отдавнашна мечта е да направи нещо, за да стигнат забравените снимки на съпруга ѝ до повече хора и публикацията в списанието е първата възможност за това от дълго време. 



Заниза историите за съпруга си – преливаха една в друга, изпъстрени с невероятни щрихи. Баща на три дъщери от три различни майки. Имал близначка, с която... били родени в различни дни. Заради първата си голяма любов решил да скочи от огромния търновски Стамболов мост; човек, обичащ да разказва историите на обикновените хора през обектива си, който после избрал да показва затворите и лудниците, екзотичните държави... 

Превод на преход

Нещо повече. През последните си години дребничкият фотограф с брадата нямал никаква работа, водел тежък живот на болести, на напреднал диабет, почти ослепял от захарната болест, особено болезнено заради професията му. Често и без мярка посягал към алкохола... уви, познатата печална съдба. Точно същата, чийто логичен финал бях видял предишния ден с очите си. Дори с дребния детайл, че това се е случвало в квартал „Борово", едва на 50-ина метра от случката предишния ден.



Сигурно има чисти случайности. Сигурно е по-лесно понякога за въображението да обяснява съвпаденията с предопределение, но... има ли значение? Когато повторенията не просто се трупаха едно след друго, а и рисуваха един образ, който винаги съм вярвал, че има смисъл и трябва да бъде показван и осмислян – на изгубените поколения на прехода, на талантливите хора, оказали се неоценени и безпомощни пред променените обстоятелства, за които при това дълго и дълбоко са мечтали... 

Роман и рими

Прелюбопитните щрихи от живота на този човек преминаваха една в друга. Историите на Цвета заразяваха с любовта, която тя още пазеше, с безбройните детайли, които на моменти преливаха в сюрреализъм. А в уморената ми от събитията на предишния ден глава вече се въртеше само една мисъл, която едва започнах:

- Тези истории са страхотно впечатляващи! Животът му е бил като за...
- ...роман. Винаги това съм си мислила – завърши Цвета.

Решението беше взето още същия ден. Е, имаше някои практически неудобства, като например факта, че никога не съм писал книга, че нямам представа откъде да започна, че бях останал с впечатлението, че нищо не е оцеляло от архива на Юри и снимките му не биха могли да бъдат възстановени и показани...



Едно по едно нещата започнаха да се подреждат. След няколко дни се свързах с приятеля на Юри – фотографа Рафаело Казаков, който от Ню Йорк ми изпрати в един файл някои от най-известните му фотографии. Видяното окончателно ме убеди, че е време създателят им да получи полагащата му се популярност, защото всяка от снимките разказваше история, рисуваше различен приказен образ, всяка вълнуваше...



Нещо повече, оказа се, че последната оцеляла част от архива на Юри се съхранява в дома на Казаков в София! След няколко месеца, когато той се върна, 28-те папки, оставени от Юри, бяха отворени за първи път 7 години след смъртта му от неговите приятели Рафаело и Гаро Кешишян и съпругата му Цвета. Една нощ по-късно за първи път и аз се докоснах до фотографиите в архива, за първи път видях на хартията, изрисувана от самия художник със светлина, специфичната сива гама, в която той е създавал света.

Честна чушка

Междувременно бях се срещнал с всички по-близки негови познати, които успях да намеря. Фотографът Иво Хаджимишев ми разказа как дължи на Юри началото на своята впечатляваща кариера. Доц. Георги Лозанов изрисува с думи незабравимата картина как, за да провокира вглъбените в себе си хора, Юри имал навика да хвърли отдалеч по една чушка на масата им. Сестрата на Цвета – журналистката Марияна Христова, бе успяла да съхрани част от дневниците и стиховете на Юри, чрез които той непосредствено говори в първо лице в книгата, посветена на него.

По записките на Юри в едно тефтерче намерих адреса на близначката му Жени, която, силно изненадана, реши да отвори вратата на непознат, за да я разпита за брат ѝ, за когото толкова отдавна не е говорила с никого.

Невероятно беше и да чуя гласа на 90-годишната французойка, говореща изящен български и запазила бързия си ум – същата онази жена, която макар да била женена за друг, Юри спечелил като 20-годишно хлапе и от любовта им се родила дъщеря...

Разбира се, няма как да се обхване цял един живот в срещи и индиректни описания, имаше хора, с които не успях да намеря връзка. Истории, които знаех откъслечно и нямаха своите живи свидетели, трябваше да възстановявам с частица въображение. 

Оказа се, че дори снимката на Юри, която съм видял онлайн, той изобщо не е харесвал и не давал да се показва никъде, вместо това се появиха чудесни негови портрети, които ярко го улавяха в различни периоди от живота му.

Намери се и голяма колекция от около 1800 негатива, които бързо се превърнаха в снимки за първи път в нашия век на екраните в редакцията на Списание 8. Повечето се оказаха не толкова впечатляващи от фотографска гледна точка, но показват забележителностите на страната ни такива, каквито са били преди няколко десетилетия. И все пак между тях също за първи път дори приятелите на Юри видяха значими негови снимки.

Важното и маловажното

„Като дойдеш в България, донеси ми ксерокс копие от писмото, може да реша да издавам роман. Не го приемай сериозно", пишеше в един от малкото съхранени ръкописни спомени от Юри. Е, тук не се подчиних на повелите, дадени към друг негов приятел, и точно това направих.



Дължа изключителна благодарност на мнозина за това, че начинанието стигна до своя резултат – ще се опитам да ги изброя във фейсбук профила, в който вече можете да разгледате „Фотографиите на Йордан Йорданов - Юри". Резултатът вече е налице – книгата на границата между документалното и въображаемото можете да намерите по книжарниците и на www.spisanie8.bg. Но финала си историята очаква от вас – читателите, които предстои да се докоснат до живота и снимките на Юри.

За мнозина възкресението е невъзможно. Аз пък смятам, че за снимките на Юри то е неизбежно. „Фотографията трябва да е конкретна и базирана на фактите. Тя не може да бъде по-голяма от живота, но пък е способна да отдели рязко важното и маловажното в него" – думите са на Юри. Историята и фотографиите му могат и трябва да възкръснат, независимо дали за това ще помогне книгата, която носи заимстваното от любимия на фотографа, а и на мен Димчо Дебелянов заглавие „И додето се раждат лъчите".

Опитах се да заснема поредица от фотографии с думи, които да разказват кратко и образно, точно както умеят да го правят снимките на Юри. В част от книгата си представих, че съм го срещнал не след смъртта му, а преди това, в едно имагинерно време, където талантът има значение, уменията се оценяват, а отношението към фотографията и изобщо изкуството не е замъглено от суровите изисквания на времето и подвеждащия понякога блясък на технологиите.

Ако историята ви е грабнала, ви пожелавам приятно четене. Завършвам с една мечта: че макар и след смъртта си Юри ще получи заслуженото признание. И, защо не, скоро да се намерят средства за издаването на достоен албум, който да покаже снимките му. Защото човек е жив, докато са живи спомените за него. И додето се раждат лъчите...

Георги Караманев

Още за романа, посветен на Юри - четете тук.

Още много фотографии на Йордан Йорданов - тук.

Защо пълното слънчево затъмнение на 8 април предизвиква тревога в САЩ Любопитно

Защо пълното слънчево затъмнение на 8 април предизвиква тревога в САЩ

Училища се затварят и хората са помолени да се запасят с храна, вода и гориво, валят черни прогнози

Английските национали в подкрепа на болните от Алцхаймер Любопитно

Английските национали в подкрепа на болните от Алцхаймер

През второто полувреме в мача с Белгия футболистите бяха без надписи на фланелките си

Финландия остава най-щастливата страна в света за седма година Любопитно

Финландия остава най-щастливата страна в света за седма година

България се качва на 81-о място от 143 държави във веселата класация

Как да се справите с хора, които говорят твърде много Любопитно

Как да се справите с хора, които говорят твърде много

Те просто не могат да се спрат да бърборят, а често дори не осъзнават, че го правят

Астрофизик откри физически недомислия във филма „Дюн: Част втора“ Любопитно

Астрофизик откри физически недомислия във филма „Дюн: Част втора“

Някои детайли, свързани с пясъчните червеи, са ненаучни

Щъркелът Ярен другарува с рибаря Адем 13 години Любопитно

Щъркелът Ярен другарува с рибаря Адем 13 години

Птицата се върна рано при своя приятел тази пролет

Мощен срив в системите на Facebook и Instagram Любопитно

Мощен срив в системите на Facebook и Instagram

Услугите на Meta бяха недостъпни, емисиите спряха, проблеми имаше и с влизането в Google

Наредиха на чиновниците в САЩ да избягват „проблемни“ термини като „майка/баща“ и лични Любопитно

Наредиха на чиновниците в САЩ да избягват „проблемни“ термини като „майка/баща“ и лични местоимения

Държавният секретар Антъни Блинкен инструктирал служителите на Държавния департамент с писмо

Вземи тъмните ми дни и ми донеси светли Любопитно

Вземи тъмните ми дни и ми донеси светли

Какво разказват в Румъния за историята на усукания червено-бял конец

Конете във Виена вече ще са с пластмасови подкови Любопитно

Конете във Виена вече ще са с пластмасови подкови

4000 евро годишно струва на кочияша подмяната, общината обещава субсидии

Исландия възобнови търговския китолов, варварството продължава Любопитно

Исландия възобнови търговския китолов, варварството продължава

Изтребването става „по-хуманно“: забранено е да се убива кит пред очите на малкото му

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект? Любопитно

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент.

Стотици страници култура безплатно онлайн Любопитно

Стотици страници култура безплатно онлайн

ЮНЕСКО отвори световната дигитална библиотека на 7 езика

Италия планира да построи най-дългия висящ мост в света до Сицилия Любопитно

Италия планира да построи най-дългия висящ мост в света до Сицилия

Мечтите за този проект съществуват още от времената на Древния Рим