Директно от Шаолин

Навръх деня на влюбените имах много специална среща. Да, любовна, но свързана с онази любов, която обгръща всичко и започва с доброто. По покана на PWC Academy - България, присъствах на семинар, воден от двама будистки монаси от самия Шаолин! Семинарите с Ши Хенг И и Ши Хенг Зонг по идея са насочени към хората от бизнеса, но всеки би могъл да почерпи мъдростта и философията на Шаолин направо от извора. Как да се справим със стреса, несигурността, как да сме щастливи, успешни и будни? Кой ли не се интересува от тези въпроси? Отговорът на монасите е, че за всеки пътят е индивидуален и започва отвътре навън. Но има насоки и правила, които са неизменни, а алгоритъмът за постигане на просветление се движи от изначалното добро намерение.

В будизма доброто намерение, благостта, любовта са онова, с което обгръщаме всичко – мислите, думите, действията. После то се превръща в наше обичайно поведение и изгражда характера ни. Колкото повече хора около нас следват тази посока, толкова по-светъл е животът ни. Не е лесно, но и никой не ни е обещавал, че ще е така. Пътят е дълъг, нужна е дисциплина, но наградата е преголяма – радост и наслада във всеки миг! 

Точни граници

Ши Хенг И е изпратен в манастира от баща си едва на 4. Животът е труден, дисциплината безпощадна към всички – хранене, работа, физическа подготовка, овладяване на енергията чи, медитация. „В началото страдах много, липсваше ми семейството, но сега съм много благодарен на баща ми. Ако нямаш точни граници, няма как да осъзнаеш безграничието на свободата и съвършенството", казва днес той. После избира да разнася шаолинските практики и знание в западния свят и в момента е майстор в манастира в Германия (www.shaolintemple.eu).  Мнозина отиват там, за да търсят баланс и път за справяне със стреса, а други – за да тренират кунг фу. 

„Когато си купуваме ново устройство, ние задължително преглеждаме ръководството. Но никой не се и сеща в съвременния свят да предложи пълно ръководство за собствените ни тяло и съзнание и те остават до голяма степен непознати", казва И. 

Шаолинската традиция, която се основава на будизма, таоизма и конфуцианството, както и на кунг фу практиките, предлага сериозен дълъг път за себепознание. Още в началото на семинара двамата монаси ни насърчават да не приемаме нещата на вяра. Самият Буда казва: „Изпитвайте всяка моя дума и ако тя е неприложима в живота ви, захвърлете я."

Израснала съм с филмите, в които монасите от Шаолин летят и стоят на 1 пръст на ръката си, но не бях виждала такъв човек на живо. Дребничък ациатец, съвършен. Под широките монашески дрехи се усеща сила и в същото време лекота. Движи се безшумно, нищо не убягва на изострените му сетива. По-късно го моля да покаже как измества пространството, той изпъва юмрук напред с такава скорост, че се чува свистене. Съвършенство, постигнато с безброй съзнателни повторения, целта е всяко да е по-добро, точно и мощно от предишното. „Самодисциплината е най-добрият ти приятел, тя очертава пътя", гласи мъдростта на монасите. 

Четири истини

През 600 г. пр.Хр. се ражда Сидхарта Гаутама. Индийски принц, който живее в разкош, родителите му го пазели далеч от всяко страдание и мизерия. На 29 години напуска двореца и вижда старец, болен човек и мъртвец. Покрусен от страданието решава, че ще открие път, който да спаси хората и да ги доведе до просветление. Отказва се от лукса и удобствата, решава да поеме по пътя на аскетизма. След дълги лишения, краен аскетизъм, при който едва не умира от глад, един ден чува разговора на учител и неговия ученик, че струната на цитрата не бива нито да е много отпусната, нито много натегната, за да излиза добрият звук. 

Просветлението се състояло в „средния път", не в лукс, нито в крайно лишение. В просветлението си Буда или „Пробуденият" открил четирите благородни истини:

1) Животът е страдание (дуккха). Раждането е страдание, старостта е страдание, смъртта е страдание, скръбта, риданието, болката, мъката, отчаянието са страдание, обединението с неприятното е страдание, раздялата от приятното е страдание, неполучаването на желаното е страдание.  Ние се привързваме през материя, чувство, възприятие, умствени образувания, съзнание. Изобщо обусловеното състояние на ума е страдание. То е съпоставимо с болест, която следва да бъде разбрана.

2) Страданието се причинява от желание (тана, или „привързване") 

Най-големите ни проблеми идват от алчност, завист и невежество – разказва Ши Хенг И. Алчността е свързана с онези желания, които успяваме да удовлетворим. Постигайки нещо, обикновено започваме да желаем още и още. Развиваме алчност, сравнявайки се с околните. Непрекъснатият стремеж да задоволяваме желанията си ни кара да поемаме все повече задължения, без да познаваме или разбираме това, което ни се случва в момента. Завистта пък се свързва с онези желания, които не успяваме да осъществим. Вместо да се обърнем към себе си и да изучим онова, от което наистина имаме нужда, ние започваме да се сравняваме с постиженията на околните. Това създава омраза и злонамереност у нас, кара ни да бъдем нещастни, а нещастните хора не позволяват и на другите да бъдат щастливи. 

3) Освобождаване от страданието чрез премахване на желанието и привързаността. 

Да посеем семената на свободното щастие. Как да се съсредоточим и да живеем тук и сега. Учението е сериозно и задълбочено, но през беседите и упражненията на будисткия учител достига до мен ясно и вдъхновяващо. 

4) Постигането на щастие се случва чрез следването на благородния осмократен път. „Осмократният път" се състои от това да имаш правилен възглед, да започнеш с добро намерение. Добрите намерения обуславят добрите, правилни думи, те ни водят към правилни действия. Поредицата от добри действия се превръща в начин на живот и обуславя нашия характер. Започваш да полагаш точните усилия и правилно да насочваш енергиите. Едно от най-важните неща е настройката на ума, която се постига в медитация и концентрация. Буда предлага 1000 вида медитация, а в манастира ползват 130, хората са толкова различни, че това, което работи за едни, не разгръща нищо при други. Действените трудови медитации са чудесен начин за практикуване на насладата тук и сега. Каквото и да правим – да мием чинии, да почистим прах, нека то е с цялото внимание, спокойствие и концентрация.

Непрекъснатата промяна

Единствените сигурни неща в рамките на живота са смъртта и непрекъснатата промяна. Смъртта е дълга тема, тя обикновено изглежда далечна от настоящия миг на живота, затова или се плашим от нея или не се замисляме. 

Будизмът предлага различни практики за подготовка за смъртта, не само на нас самите, а и помощ за близките, за които смъртта приближава пред очите ни. Всеки ден по света умират 1 милион души и се раждат толкова, дори не си даваме сметка, че всяка сутрин ние обикновено се от късметлиите, които се събуждат. 

Бихме могли да го правим с благодарност, че сме от онази част, която продължава да има възможност да се радва на живота тук, да се учи и да се променя към съвършенство.

Промяната е второто сигурно нещо в този живот. Всичко се променя всеки миг. Голяма част от страданието ни идва от желанието за постоянство и сигурност. Будизмът казва, че това е невежество. Харесва ли ни или не, няма как това да се промени, ние трябва да се променим. Нещата никога няма да са такива, каквито са в момента – хората, съчетани с обстановката, времето, частиците във въздуха, състоянието на плътта, на мислите, на желанията. Дори за хиляди години няма как това да се повтори. Този миг сега, такъв, какъвто е, отминава завинаги. Защо тогава да не го отбележим подобаващо, да сме тук и сега на 100%? Да му се насладим, да се концентрираме в него, без да бързаме към следващия. Медитацията развива това умение.

Каменна плоча

На семинарите монасите покриват знание от широк спектър теми – несигурност, успех, любов, щастие. Всяка дума е като каменна плоча, на която мога да стъпя с доверие. Всеки отговор ме провокира и вдъхнови да навлизам и изследвам, да се съмнявам, да не се отказвам. Няма мистика във философията, на която се базира учението на Шаолин, нещата са причинно-следствени.

Идеята за неспирната промяна в живота неизменно води до необходимостта да изградим качества, с които да ѝ отвърнем. Затова монасите действено наблюдават природата и се учат от нея. Не само си обясняват процесите и потока на енергия, но заимстват от различните елементи в бойните си практики и медитациите. На живота в китайската традиция съответства водата. Мека, пластична, адаптивна към всяка форма в която я поставиш. Пред огромната, непоклатима скала, символ на трудностите в живота, тя не среща проблем, минава леко отляво, спокойно отдясно и трудността е заобиколена неусетно. Адаптивност, полезна в много ситуации. „Страданието на света е голямо, защо да го умножаваме допълнително, като се гневим, притесняваме или дразним? По-добре да се отворим към ситуацията и ще се справяме по-лесно. Няма нужда да издигаме стени около себе си, да се втвърдяваме и пазим.

Семинарите на будистките монаси са не само вдъхновяващи, те са чист извор на познание. През май и юни следват лекции и срещи, които дават път за справяне със стреса, с конфликти, несигурност, учат ни да използваме силата си. 

За повече информация и пълната програма: вижте тук.