Индия - от „И“ до „Я“

Габриела Андреева

Срещнах Кришна на автогарата в Джайпур, семпло облечен и широко усмихнат 32-годишен рикшаджия. Роден в „розовия град", той никога не е напускал границите на Индия. От десет години вози туристи, има красива жена и малък син. Споделя, че не работи за пари, а заради удоволствието от общуването с хора от различни точки на света. Сам научава английски и разговаряйки с чужденците, въображаемо обикаля земното кълбо. Още помня тетрадката, която гордо ми показа, превърната в лексикон за доволните клиенти, изписан с пожелания на всякакви езици. 

Кришна не е бедняк, а милионер на спомени и разкази. Обаятелен и емоционален, той познава града перфектно и разказва историите му с истинско оживление. Казват, че ученикът сам избира своя гуру. От стотиците паркирани рикши, без колебание избрах да се кача в неговата, напълно готова да се слея с местните, потапяйки се в автентичната индийската култура и начин на живот.

Откритото ни превозно средство бавно скрибуцаше по неравен и наклонен път към хотела. Минаваше 21 ч и навън вече беше тъмно. От двете страни на тесния участък пламтяха огньове, които осветяваха подобието на квартална улица. Гледката ме накара да потръпна - ниски, неизмазани къщи и пламтящи варели, около които струпалите се хора топлеха ръцете си. Когато попаднеш на такова място, не знаеш как да реагираш - от страх, от шок, от съжаление. Кара те да се чувстваш богат и щастлив, защото имаш дом, но и някак виновен, защото те нямат... Така внезапно и без подготовка започна моето 17-дневно приключение. Но освен бедността Индия ми разкри и другото си лице: богата история, внушителни замъци, свещени храмове, цветни градове и хора.

Индия не е място за еснафи и хора с фобии

Разположена в Южна Азия, тя е седмата по големина страна в света и втора по население след Китай. Индия е най-големият производител на подправки и чай, на филми от Боливуд, най-крупният износител на банани. Че е особена, личи още от картата: в северната си част поела тежестта на Хималаите, стремително се спуска на юг и като клин се впива в своя Индийски океан. За да опознаеш и харесаш това загадъчно място с хилядолетна история, трябва да забравиш всички стереотипи. Индия не е място за мрънкачи с предразсъдъци и ограничен мироглед. Няма да се хареса на еснафи и хора с фобии, изпитващи страх или отвращение към екзотични животни, тесни асансьори, хаос, мизерия, различни нрави, обичаи и култура. Индийците никога не бързат, което често докарва чужденците до лудост, но това не ги прави по-лоши или глупави. Напротив, сред тях има лидери на световни компании като Google, Microsoft, Pepsi, MasterCard, Adobe, Nokia.

Индия е страна на контрастите и абсолютен културен шок за средностатистическия европеец. Петзвездни хотели, огромни търговски центрове, луксозни заведения, развита инфраструктура, шестлентови магистрали без ограничение за скоростта и поддържано метро. В другия край на житейската палитра е крайната бедност - бездомници, просещи деца, нахални улични търговци и палаткови лагери с полеви условия. Местните продължават да се чудят защо туристите ги снимат, а децата широко се усмихват, видят ли телефон или фотоапарат. В погледите им обаче се чете мъка и тъга, вероятно заради лишенията, в които живеят. Със същите тези самоубийствено тъжни погледи те молят за пари на всеки ъгъл или светофар. В унисон с меланхолията е и небето. Облаци трудно могат да се видят, постоянният смок прави и топлия слънчев ден - тягостен и мрачен. 

Столицата Ню Делхи заема второ място след Пекин в класацията за градовете с най-замърсен въздух.

Тази държава разширява хоризонти и променя възгледи. Тук кравите са свещени животни. Според индуизма са символ на живота, защото са източник на храна (мляко и масло - два от основните продукти в индийската кухня). Обичайна гледка е да се види богато украсена и добре охранена крава за сметка на стопанина ѝ, превит от слабост и облечен в прокъсан плат. Като контраст на бедността, голям процент от жителите са милионери. Богатите живеят в големи къщи с поддържан райграс, високи палми и скъпи мебели. Представителите на средната класа обитават стари панелни блокове или невзрачни пристройки в пренаселени квартали с тесни, прашни улици. Най-бедните ли? Те спят под открито небе, в палатки край канала или на картони върху асфалта. 

Тук повечето „женски професии" се извършват от мъже. На всеки ъгъл има по един нетърпелив шивач, застанал пред шевната си машина с кошница разноцветни конци и готов да покаже на какво е способен. Камериерската работа в хотелите също е поверена на сръчни младежи. В салоните за красота млади индийци оформят ноктите на дамите, а в ресторантите вземат поръчката им. Ще ви шокирам, но жени видях на строежите. Копаеха и пренасяха тежки материали директно върху главите си. По същия начин по-бедните индийки носят чантите си с покупки.

Феерия от цветове, религии и касти

Индия е страната на цветовете. Всички пожелания за цветен живот тук се материализират и сбъдват буквално. Като започнем от Джодхпур и Джайпур, кръстени съответно „син" и „розов град", през храната, дрехите, сградите, та дори и ярките алени точки на челата. Въпреки скромното си облекло индийците обичат да носят искрящи, наситени цветове. Отстрани струпването на различни десени води до пренасищане и кич, но дамите носят облеклата си с гордост и финес, ходят бавно, сякаш са на дефиле. Тук не се толерират голите ръце и крака, кожата на тялото е максимално скрита от натрупаните един върху друг платове. Клинът е почти задължителен, а съчетанието на сандали с чорапи е масова мода. Комбинацията от официален панталон и спортен суитчър или риза и долнище на анцуг също не смущава никого.

През годините червената точка - бинди, се е превърнала в отличителен символ за местното население. Тя има своя дълголетна традиция, на санскрит думата означава „капка" и е знак най-вече за принадлежност към ведическата култура. Показва чистотата на мислите и съзнанието. Поставя се от свещеника след пуджата, религиозната служба, след която хората се смятат за пречистени. 

Червеният цвят символизира кръвта. Някога е имало обичай младоженците да поставят на челата на съпругите си капка от собствената си кръв. Сега омъжените жени в Индия оцветяват пътя в косата си с червена боя или къна. Днес точката не е задължително червена. Цветът се подбира в тон с дрехите и често е част от грима или аксесоар към облеклото. Пайети и камъни се залепват със специално лепило, а формата и размерът се избират според чертите на лицето.

Цветни са и хората садху, в превод - „много добър, свят човек". Това са мистиците, аскетите, странстващите монаси и проповедници. Садху са изцяло отдадени на медитация и съзерцание. Те живеят в пълна изолация и отшелничество. Ще ги познаете по дългите, сплъстени коси, странните прически и спокойствието, което излъчват, сякаш присъстват само тялом, а духом са другаде. Често лицата и брадите им са изрисувани с цветни бои.

Услугите в Индия са атракция

Безспорна атракция за туристите са фризьорските и бръснарски услуги на открито - столче край пътя, където сядаш и се оставяш в ръцете на някой сръчен бербер. Хората от по-ниската класа изкарват прехраната си на улицата, предлагайки поправка на обувки, гладене на дрехи с парни ютии, рисуване на автентичен бодиарт с къна, шивашки услуги и какво ли още не. Широко разпространени са пазарите, състоящи се от няколко метални павилиона или стока, изложена директно на земята. В крайпътни сергии се приготвя евтина индийска храна, от която се възползват предимно местните. Пазаренето за цените е традиция, а липсата му почти обижда продавача.

Разстоянията в Индия са огромни, а предвижването става бавно заради постоянния трафик. Наред с коли и камиони, пътищата са задръстени с рикши и мотопеди, а звуците от клаксоните им са денонощни. Пътуването с такси е евтино, но средната му продължителност е час-час и половина. Пресичането на улиците е изпитание за пешеходците поради неспирния поток от превозни средства и неспазването на пътните правила.

Страната е нарицателно за претъпкан публичен транспорт, заприличал на натежала от накацали врабчета жица. Автобусите и влаковете буквално преливат от хора, а мотрисите в метрото трудно затварят врати. Всички се блъскат, бързайки да се качат или слязат. Докато се возят, индийците често сядат на земята и дори събуват обувките си. Специален вагон е предвиден за жени и деца като превенция от нахални и агресивни мъже. Индия е една от 10-те страни с най-много издевателства. Според черната статистика на всеки 20 минути една индийка бива изнасилвана, но малко от пострадалите подават сигнал в полицията. На публичните места като туристически забележителности, базари, скъпи хотели и обществен транспорт, има засилени мерки са сигурност. Всички багажи минават през скенер, а собствениците им са щателно проверявани.

Розовият Джайпур

Ако отидете в Индия, предвидете поне два дни за столицата на щата Раджастан - Джайпур, разположен на 270 километра южно от Делхи. Основан през 1727 г. от махараджа Савай Джай Сингх II, той е известен като „розовия град" заради цвета на по-голямата част от сградите, имитиращи розов пясъчник. 

Джайпур е и един от най-добре планираните градове в Индия, смята се за първия с градоустройствен план. Шестте му квартала са отделени от главните улици с ширина от 34 метра. Една от най-големите забележителности в града е Хава Махал - „Дворецът на ветровете". Хава, бризът, който преминава през тези прозорци и пази прохлада дори в горещите месеци, дава името на двореца. Построен по заповед на махараджата и завършен през 1799 г., той е предвиден за дамите от харема. Външната фасада е покрита с 935 малки прозорчета, през които жените са наблюдавали улицата, без да има опасност да бъдат видени. Не по-малко любопитен е „Храмът на маймуните", от върха на който се открива страхотна панорама към целия град. Точно там, на върха, има малка молитвена стаичка, където посетителите събуват обувките си и сядат на земята, за да спазят местните традиции. В замяна получават червен конец на ръката, който да ги пази и закриля. По спираловидния път наобратно туристите могат да нахранят и да снимат различни породи маймуни, които свободно се разхождат в района.

Друга забележителност в Джайпур е огромният и величествен дворец Амбер Форт, разположен на изкуственото езеро Маота, което отразява в целия ѝ блясък забележителната архитектура, смесица от индуистки и мюсюлмански стил. В подножието на планинската верига е Нахаргарх Форт - „домът на тигрите", от който се открива нова красива гледка. Според преданията той е наречен на принц Нахар, чийто дух обитавал местността и възпрепятствал изграждането на крепостта. Джайгарх Форт, който се намира на 15 км от Джайпур, е друга внушителна крепост, в която почти всички защитни укрепления са се запазили непокътнати. Той е разположен на върха на хълмовете, а Амбер Форт е в подножието му. Двата замъка са свързани с добре защитени пасажи, което кара повечето посетители да смятат крепостните стени за част от едно цяло.

На север - между историческия Амбер и центъра на града, се намира езерото Ман Сагар, в средата на което е разположен Джал Махал - „водният дворец". Палатът е служел за лятна резиденция и място за удоволствия на тогавашния владетел. Интересна е и колекцията астрономически съоръжения в комплекса „Джантар Мантар", в превод - „инструмент за изчисление". В периода 1727-1734 г. махараджа Джай Сингх II изгражда пет подобни астрономически лаборатории в различни градове, като тази в Джайпур е най-голяма.

Чудесата на Индия

Когато човек е отворен към света и различните култури, той подсъзнателно избира своите житейски учители. В Джайпур се запознах с Кришна, който ми разкри тайните на града. Няколко дни по-късно в Агра срещнах Раджиш, още един духовен милионер. Екскурзовод с дългогодишен опит, който ме потопи в магията и легендите за Тадж Махал, едно от чудесата на света. 

И той, както Кришна, е приел работата си за призвание, и оставя трайна следа в сърцата и умовете на туристите, с които животът го среща. Убеден в нестихващата любов, Раджиш разказва историята на мавзолея с истински плам, обръщайки специално внимание на скритите символи в неговата архитектура и планиране.

Храмът-мавзолей, разположен на река Ямуна, привлича между 2 и 4 милиона посетители всяка година. От 1983 г. Тадж Махал е част от световното наследство на ЮНЕСКО, един от шедьоврите на световната архитектура. Причислен към най-красивите сгради и символ на вечната любов, храмът може да бъде видян в град Агра, на 165 км от Делхи. Построен е от монголския владетел Шах Джахан в памет на любимата му съпруга Мумтаз Махал, която умира при раждането на 14-ото им дете. Архитектурата му съчетава ислямски, индийски и персийски елементи. Сградата е украсена с милиони полускъпоценни камъни, някои от мозаечните цветчета са съставени от над 60 детайла, създавайки илюзия за обемност. 

Въпреки че централната сграда с известния си бял купол е най-популярният образ на Тадж Махал, съоръжението представлява много по-голям комплекс от функционално свързани сгради. Строителството продължава повече от 20 години - от 1632 до 1653 г., в него участват хиляди работници и занаятчии. На входната порта, водеща до парковия комплекс, е изписан цитат от Корана, който завършва с думите „влез в моя рай". Преданията казват, че Шах Джахан е искал да пресъздаде рая на земята, за да положи тялото на своята възлюбена именно там. По-късно и той е погребан до приказно красивата си съпруга.

Ню Делхи също разполага с богат асортимент от забележителности, а административните сгради са впечатляващи. В центъра на града гордо се издигат Парламентът, Президентството и „Вратата на Индия" – масивна, 42-метрова арка, издигната в памет на повече от 90 000 индийски войници, загинали във войните, водени от Британската империя. Президентският дворец „Ращрапати Бхаван" е най-голямата президентска резиденция в света. Строежът на сградата е бил плануван за 4 години, но поради Първата световна война продължава 19. 

„Червената крепост" е един от шедьоврите на монголската архитектура на XVII век. Макар и не в идеалния център, това е една от основните туристически забележителности в града, впечатляваща с дългите си 2 километра стени и десетките декари зелени паркове. Изградена от червен пясъчник, през вековете крепостта губи част от своя блясък, но въпреки това продължава да бъде внушителна.

Бахайският молитвен дом, известен като „Лотос Темпъл" е последната от седемте сгради, издигнати в различни части на света, всяка със свой отличаващ се облик. Разположен e сред девет големи водни басейна, които не само подчертават красотата на сградата, но и играят ролята на естествената охладителна система на молитвената зала. Храмът привлича хора от всички религии и раси, които да изразят обичта си към Бог. Проектът е вдъхновен от лотоса, символ на чистотата, неразривно свързан с богослужението в Индия.

Сред топзабележителностите в столицата се нареждат още: Хумаюновата гробница - паметник на световното културно наследство от XVI век; „Джама Масджид" - най-голямата джамия в Индия с две 40-метрови минарета; комплексът „Кутуб Минар" с най-високата тухлена кула (72,5 м) и храмът „Сваминараян Акшардхам", изсечен от червен пясъчник. Освен тях горещо препоръчвам и приказният Джодхпур, втория по големина град в провинцията Раджастан след Джайпур, намиращ се в сърцето на пустинята Тар. Името си „синият град" получава заради боядисаните в този цвят сгради, но е известен и като „слънчевият град", защото времето през цялата година е слънчево и ясно.

Разказите за Индия могат да продължат безкрайно като приказките на Шехерезада, но колкото и да четеш, пак ще си неподготвен за това, което ще видиш и преживееш. За да разбереш как живеят местните, трябва да бъдеш като тях. Открий своя Кришна, своя Раджиш; качи се на слон до Амбер Форт в розовия Джайпур; снимай се с камила пред водния дворец Джал Махал; надникни през малките прозорчета на Хава Махал; нахрани маймуна в храма Галтаджи; усети магията на любовта, изправяйки се пред величествения Тадж Махал в Агра; отиди на плаж в Мумбай; хвърли монета в река Ганг; позволи си да се изгубиш в синия Джодхпур; докосни свещена крава; опитай лютата индийска кухня; послушай традиционната им музика; остави се на вятъра, вози се на рикша до храма на Лотоса в Ню Делхи и се абстрахирай от отпадъците, праха и миризмата. Към Индия не можеш да останеш безразличен - или ще я обикнеш, или ще я намразиш, но безспорно ще те направи по-богат на приключения и житейски опит...