„Ако искаш да пратиш някого по дяволите, начертай му карта"

Баба ми казваше:

— Катенка, принцовете са малко и твърде силно обичат себе си и своите дракони. Те ще стигнат само за глупачките, които не могат сами да изпълзят от дупката и мечтаят само за бели мерцедеси. Зaщо ти е това? Вземи си добро еврейско момче и той при всички положения ще ти купи амтомобил - каквито марка и цвят искаш. А заплатата ще носи в къщи, а не по проститутки и любовници.

 Баба ми казваше:

— Страхувай се от твърде горещите мъже. Те не носят нищо освен добър секс, силна болка в главата и шибани страдания. Това е безполезен и разрушаващ огън. Той не грее, на него не можеш да сготвиш нищо, не топи леда. Той всичко изгаря. Вярата в хората, надеждата и любовта.

 Баба ми казваше:

— Ако искаш да изпратиш някого по дяволите, не подхвърляй тази дестинация просто така. Постави на човека цел, нарисувай му карта, дай му вълшебната нишка... Убеди се лично, че е стигнал до целта...

 Баба ми казваше:

— Ако всички говорят за някого, че е идиот, не вярвай на думите им. Винаги има вариант, че те просто му завиждат. Изпий с него чаша вино, разреди го с още по-възпламенителни напитки и когато вече сте на градус, тогава ще можеш да постигнеш истината и да разбереш - да пиеш ли с него пак или не.

 Баба ми казваше:

— Не влизай в безмислени спорове за религия, политика или сексуални малцинства. Ти никога в нищо няма да убедиш тъпаците, които спорят на подобни теми, а това означава, че изначално ще приемеш позицията на губеща, но и прецакана.

 Баба ми казваше:

— Не е необходимо да си добра. Доброто е понятие относително и всеки има различна представа за него. Бъди обективна и справедлива.

 Баба ми казваше:

— Винаги давай на човека три шанса. Защото тези три шанса не му ги даваш на него, а на себе си. Ти си даваш шанс да не пропуснеш нещо важно, да не си развалиш кармата и да научиш нещо ново. Но ако и трите шанса са пропаднали...начертай му картата да върви по дяволите и повече никога не смей да се връщаш.

 Баба ми казваше:

— Бъди горда. Но не надменна. Гордостта възпитава в теб достойнство. Достойно е да се извиниш за грешка. Достойно е да приемеш искрени извинения. Достойно е да дадеш думата на човек. Недостойно е да си надменна твар, която се смята за най-добрата от всички.

 Баба ми казваше:

— Не се страхувай да си имаш врагове. Те са необходими, за да те мотивират. Страхувай се от лоши приятели, те те дезориентират и те теглят надолу към дъното. (Начертай им картата...).

Баба ми казваше:

— Просто седни на брега и чакай. Времето е ресурс, който може да реши всичко и винаги.