Подкрепете ни!




Светът в тебАлексей Беляков / 21 март 2022

Опитвам днес да събера разпилените кубчета на детето…

До болка откровено покаяние на един баща, прозрял грешките и потърсил нов път към сина си

Снимка: IStock
Снимка: IStock


Синът ми е почти на 19, по-висок е от мен с една глава, самостоятелен и уверен в себе си. Което пък ми разрешава да разкажа вече за моите грешки във възпитанието му. На него тези откровения няма да му навредят, а на някои родители могат даже да помогнат.
 
Обикновено се смята, че бащата е основният герой при момчешкото възпитание. Знаете, че не е съвсем така. Майката изобщо не е по-маловажна, но базовите мъжки ценности трябва да заложи бащата. Няма да ги изреждам, но първата и най-главната ценност е отношението с жените – тоест с мама. Това, което момчето вижда най-напред, то ще формира неговата миниатюрна уютна вселена.

Скандалите
Десетки пъти се договаряхме с жена ми да не се караме пред Тимофей. Все не се получаваше. А това е мъжка задача, независимо кой е причинил възникването на кавгата. Мъжът е този, който трябва или да избегне препирнята, или да я сведе до леко заяждане, или да я отложи с мирни похвати за място и време, когато детето няма да гледа и чува баталните сцени.

Но, уви. Ролята на неврозен диктатор е твърде сладка, като започнеш не можеш да спреш. В апогея на скандала, в момента на опияняващата воинска еуфория, изобщо не ти пука дали има дете наблизо или не. Синът ми наблюдаваше доста честичко такива епизоди и те в никакъв случай не облекчаваха и без друго тревожното му възприятие на света.

Той така и никога не ни каза нищо, той е интроверт, но моделът на семейство в неговото съзнание придоби очертанията на тъпа безкрайна сапунка, която гледаш дори без телевизорът да е включен. 

Грешните подходи
Понякога през почивните дни ходехме с Тимофей на ски. Тима изобщо не беше спортен тип, краката му се омотаваха в ските и щеките, той падаше на земята и ми викаше: „Татееее, чакай ме!“.

Подхвърлях му някакви презрителни реплики и продължавах. Кой знае защо ми се струваше, че (както съм виждал по съветските филми), момчето сега ще се отърси от моето презрение, в него ще се събуди спортната злоба, той ще скочи и ще ме изпревари нахъсан почти преди финалната лента. Тъпотии. Нищичко не се събужда у днешните градски момчета, те лежат на снега и мръзнат обидени и печални. А номерът с бруталния баща предизвиква само ненавист. 

Ако можех да върна времето назад и да сме отново на ските в оня ден, щях да се върна до падналото момче, да му помогна да се изправи, да го изтупам от снега и да му кажа: „Няма страшно, хайде да продължим бавничко, важното е, че сме заедно...“. 

Обидите
Едно несправяне с връзването на връзките на обувките предизвикваше у него отчаяние и често – рев. Аз се нервирах страшно и крещях, че не желая да имам нищо общо с тоя ревльо и скандалджия. Понякога жена ми ни помиряваше. Но радостта от почивния ден и предстоящата разходка вече се беше изпарила. 

Трудно му беше да научи таблицата за умножение. Много трудно. Нервите и на двамата родители не издържаха и на бедното дете му се наложи да изслушва тежки обвинения и пророчества, че го чака работа като шофьор на бус. Когато Тима поотрасна, при забележките за ниски оценки и заплахите, че ще го бива само да „върти геврека", той отговаряше през зъби: „Да, аз много искам да стана шофьор на автобус! Оставете ме на мира!“. 

Смятам, че двамата родители не трябва по едно и също време да го играят обвинители. Дори ако детето едва не е изгорило къщата експериментирайки с пироефекти. Изобщо пък не става дума за някаква таблица за умножение. Единият трябва да е адвокат. „Е, успокойте се и двамата. Той не е искал да подпали къщата, само е изучавал особеностите на огъня, така ли е, сине?“.

За детето и без друго светът се състои само от обиди и страхове, а когато и двамата най-близки нему хора надвиснат над него като палачи, той няма къде да се скрие, паникьосва се и се чувства зле. 

Дуднене и постоянен упрек
Често сменяше увлеченията си и се поддаваше на чужди страсти. Например някой от класа събира колички – хайде и нашият също започва. Или някой рисува графити – веднага и той решава да го прави. Всяко такова увлечение продължаваше не повече от 6 месеца. 

За мен това беше повод поне сто години да дудна, че той не може да се съсредоточи върху нищо, че си сменя интересите и като пеперудка каца тук-там без да задържи вниманието си задълго върху едно нещо. Че трябва да си избере най-накрая едно нещо и да му посвети живота си... 

Накратко – ужасно досадно бащинско мрънкане, което води само до едно – детето или се страхува вече да отдаде предпочитанията си на нещо ново, или пък крие новото си увлечение от родителите.

И Тима ставаше все по-затворен. „Ама я да видя какво правиш?“– питах бодрячески, виждайки го как рисува. „Нищо!“ – решително отговаряше Тима, прикривайки с ръце първо белия лист хартия, а после монитора на компютъра. И никакви ласкави думи не бяха в състояние да го принудят да сподели своите момчешки тайни. 

Пиянството
И ето го основният ми проблем и мъка, и болка, и тежък спомен. Докато Тимка растеше – аз пиех много. Поне два пъти седмично прекалявах и изпадах във веселяшките си състояния на безбрежно опиянение. Пусках музиката до дупка. Когато той беше малък, смятах, че детето нищо не разбира, че не чува и вероятно вече дори е заспало. Нищо подобно! 

Той е виждал всичко, всичко е разбирал. Каза ми го, когато порасна. Дъщеря ми потвърди, че се е събуждала от шума, който съм предизвиквал в почерпено състояние и призна, че след това е сънувала кошмари. А на сутринта бащата, гонен от махмурлук не е най-лицеприятното зрелище... Отново изхабен ден, изпуснат, пропилян. 

Покаянието
Но това вече са напразни разсъждения, които може да са изгодни за оправдание и психологически комфорт: ето, аз вече се разкаях! Но докато съм вървял към покаянието и смехотворните си педагогически открития, синът ми вече е пораснал. 

А ми се струваше, че още дълго ще седи на пода и ще строи кули от кубчетата си. И че ще имам време да се опомня, да се поправя, да изляза от махмурлука, да седна до него на пода и да издигнем от кубчетата
най-високата в света кула. Кубчетата се разпиляха. Късно е…

А Тимофей израсна добър човек. Винаги е готов да помогне на заблудения си баща. Друг на негово място би отговорил: „Знаеш ли какво? Спомни си как си се напивал, как си ми крещял за нищо. Изобщо не желая да те виждам.“ А той всичко ми е простил... Радва се на новия ми живот с втората ми жена и природената му сестра Кира. 
Гледам го и си мисля – нещо се е объркало в природата.
Трябвало е той да ми е баща – търпелив и великодушен.

Тима работи в телевизията и шефовете му не могат да го нахвалят колко е отговорен, сериозен и разумен. Аз му звъня по три пъти на ден и го питам къде е и не е ли гладен. Той, разбира се, се вбесява: „Тате, престани да ми звъниш през час!“ 

Да търпи. Няма да престана. Защото се опитвам да събера отдавна разхвърляните и загубени кубчета...

Източник
Можете да се къпете във водите на Душата на друг човек, като се взирате в очите му Светът в теб

Можете да се къпете във водите на Душата на друг човек, като се взирате в очите му

Важно е да се прави разлика между естественото охладняване и дълбоко нездравословните връзки

7 съвета за справяне с разочарованието Светът в теб

7 съвета за справяне с разочарованието

Отнасяте се към себе си като към машина и забравяте, че вниманието, грижата и самоизключването също са важни

Нищо в живота не си струва, ако не поемате рискове. Нищо. Светът в теб

Нищо в живота не си струва, ако не поемате рискове. Нищо.

Дензъл Уошингтън за куража да продължим напред, дори когато ни се струва, че сме се провалили

Садгуру претърпя спешна мозъчна операция Светът в теб

Садгуру претърпя спешна мозъчна операция

Възстановява се по-бързо от лекарските очаквания

Н. Казандзакис: Смъртен грях е да насилваш вечните закони Светът в теб

Н. Казандзакис: Смъртен грях е да насилваш вечните закони

Твой дълг е да следваш с доверие безсмъртния ритъм

Пролетното равноденствие е магическо време Светът в теб

Пролетното равноденствие е магическо време

Това е ден на чиста енергия, в който да поправите грешките и да създадете слънчево бъдеще за себе си

Пролетното равноденствие: ново начало Светът в теб

Пролетното равноденствие: ново начало

Днес излезте на слънце, умиротворете се със светли мисли, споделете желанията си с Вселената и благодарете на Живота

Запазете мълчание, защото светът на тишината е огромна пълнота Светът в теб

Запазете мълчание, защото светът на тишината е огромна пълнота

Руми: Отвъд представите ни за погрешно и правилно има поле, ще се срещнем там

Молитвата пребори хероина Светът в теб

Молитвата пребори хероина

След 10 години тежки битки, след 10 комуни и престой в лудница Иво се измъква от пипалата на наркотиците благодарение на вярата в Бог

На гости на свети Никола Светът в теб

На гости на свети Никола

Светецът чудотворец се явява насън на Ангел Рафаилов и му посочва точното място, на което да направи манастир

Ще дойде ли времето, когато няма да имате нужда от ваканция? Светът в теб

Ще дойде ли времето, когато няма да имате нужда от ваканция?

Нека не бягаме от живота, а да го превърнем в пътуване, от което не искаме да си почиваме

Човек не е длъжен кротко да приема това, което съдбата му дава Светът в теб

Човек не е длъжен кротко да приема това, което съдбата му дава

Съветите на „ангелското“ същество от „по-високо измерение“Крион

Върнете болката, която сте взели от родителите си, тя не е ваша Светът в теб

Върнете болката, която сте взели от родителите си, тя не е ваша

К. Типинг: Не лишавайте предците си от възможността да извървят своя кармичен път