Светът в тебЕлена Друма / 30 октомври 2019

Крилете ми се твърде малки, за да полетя

Снимка: Guillaume de Germain, Unsplash

Дребна сивичка кокошчица си седяла на полянката до курника и силно натъжена нареждала:

— Аз съм бедна и нещастна. Петлите не ме разбират, кокошките ме обиждат. В курника е тъмно, тъпо, скръбно, самотно и сиво.

С две думи - седяла и страдала. И точно в този момент край нея прелетяла огромна бяла птица. Чула тя воплите на кокошчицата, приземила се и казала:

— Не се коси, кокошчице. Искаш ли да ти помогна да полетиш към една прекрасна страна, където ще бъдеш щастлива?

— Не — отговорила невзрачната кокошчица. — Това е невъзможно. Кокошките не могат да летят.

— И какво от това? — отговорила бялата птица. — Аз ще те науча.

— Не — категорична била сивата кокошчица. — Крилете ми са твърде малки за това.

— Не преживявай толкова — промълвила бялата птица. — Искаш ли да те сложа на гърба си и да полетим заедно?

— Не — въздъхнала кокошчицата. — Ще долетим там, където казваш и аз няма да има къде да живея.

— Не се коси — обнадеждаващо казала бялата птица. Ще ти помогна да направиш така, че да има къде да живееш.

— Не — отговорила сивата кокошчица. — Какво ще правя там сама? Ще ми е тъжно.

— Спокойно — усмихнала се бялата птица. — Ще ти помогна да си намериш петленце.

— Не — казала кокошчицата. — Ами ако изведнъж това петленце се окаже злобно и вредно?

— Не се коси — въздъхнала бялата птица. — Ще те науча да живееш така, че през живота си да срещаш само забележителни петли.

— Не — казала сивата кокошка. — Няма такива петли на света.

— Върви по дяволите! — закрещяла бялата птица, разперила огромните си красиви криле и отлетяла.

А дребната сива кокошчица вече напълно се убедила колко несправедлив е светът, в който тя живее и колко лошо се отнасят към нея всички околни...

Превод: Списание Осем

Светът в теб

Нещастието вероятно се крие в това, че се стремим усилено да не бъдем нещастни