Светът в теб31 октомври 2019

Намеренията без действия не означават абсолютно нищо

Хората, с които се заобикаляме, са най-важната сила извън нас самите, казва авторът на „Проницателят"

Снимка: Tom Gainor, Unsplash

Голямата тайна е, че понякога отговор няма, пише Анди Андрюс в книгата си „Стани проницател“. Преди 10 години неговото произведение „Проницателят“ преобърна представите на читателите за ню-ейдж литература със своята приземеност, автентичност и увлекателност. Няколко години по-късно Андрюс пусна и „Проницателят се завръща“.

При кризисни ситуации няма отговор, с който да запушите зейналата дупка на пода. В повечето случаи Бог определя кога да научим отговорите, казва авторът на „Проницателят“. Стане ли напечено, най-важни са не отговорите, а умствената ни нагласа. Защото тя действа успокояващо, а спокойствието подпомага трезвото мислене, от което се раждат идеи, даващи отговори.

Според Андрюс намеренията са кръгла нула. Твърде много хора съдят за себе си по намеренията си. Сникнали сме да съдим за другите по действията им, но за себе си – по намеренията, но намеренията сами по себе си без последващо действие, не означават нищо. Всички добре помним онази гатанка, нали? „Ако на кея са кацнали пет чайки и едната реши да отлети, колко ще останат?" Отговорът е - пет. Намерението да отлети и отлитането са две коренно различни понятия.

„Нека силата бъде с теб" беше един от слоганите на култовия сериал „Междузвездни войни“. Според Андрюс хората са силата. Да, в основата е духовният ни живот, нашата връзка със Създателя, но хората са силата, използвана от Бог. Хората, с които се заобикаляме, са най-важната сила извън нас самите, която в крайна сметка ще оформи характера ни. А нашият душевен мир е най-голямата сила, влияеща на съдбата ни, но само ако се вслушаме в него.

Авторът на „Проницателят“ в серия аудио-лекции, говори, че семената на отчаянието не могат да покълнат в благородното сърце. Същото важи и за всяка негативна емоция, която няма да покълне в ума или сърцето на онзи, който хвали себе си за малките победи в ежедневието си.

Той припомня думите на самия Проницател от едноименната книга:

„Помисли... Всеки иска да е на върха на планината, но както добре знаеш, там има само камъни и е много студено. Там нищо не расте. Да, гледката е страхотна, но за какво ти е тази гледка? Тя само открива пътя по-нататък, показва ни следващата цел. Но за да я достигнем, трябва да слезем от планината, да прекосим долината и да започнем да се изкачваме по следващата височина. Обаче тъкмо в долината, докато бавно напредваме през гъстата трева и стъпваме по плодородната почва, научаваме онова, което ни позволява да изкачим следващия връх на живота, съзряваме за изкачването му. Мисълта ми е, че в момента ти се намираш точно там, където трябва да си."

Андрюс Андрюс ни припомня също така, че при общуването с близките не бива да прилагаме универсален метод за комуникация, защото резултатът може да доведе до болка, страдание и недоразумения, които могат да бъдат избегнати, ако всички ние проумеем, че различните хора общуват по различен начин.
Елементарно е, но много често се пренебрегва. Освен това, едно е да осъзнаеш този факт, съвсем друго да го прилагаш на практика. Необходима е бърза, почти мълниеносна реакция. Един човек предпочита да бъде хвален, друг - да го изслушват, трети - да бъде докосван, четвърти - да му се отделя специално време. Няма как едни отношения да са успешни - все едно дали интимни, служебни или приятелски - ако не се отчита спецификата на всяка една личност.