Светът в теб6 юли 2020

Начините да изгубим душевната си кожа са толкова, колкото са жените по света

Преди възстановяването на себеусещането си, преди да се върне вътрешното зрение и океанското познание, сме били на дъното

изображение: iStock

Клариса Пинкола Естес е американски поет, психоаналитик и експерт по посттравматичен стрес, с 48-годишна клинична практика с лица, травмирани от войни и жертви на изтезания. Като журналист се концентрира върху истории за човешкото страдание и надеждата. През 1992 г. излиза книгата й "Бягащата с вълци: Митове и легенди за архетипа на Дивата жена". Тя взривява женската аудитория по света и става бестселър твърде бързо. На български книгата излиза благодарение на ИК „Бард“ през 2001-а година в превод на Крум Бъчваров. Нека си припомним някой от опорните точки в "Бягащата с вълци" .

Психологическият план за завръщане към себе си е следният. С изключителна предпазливост постепенно се върнете към дивото, като изграждате морални и защитни структури, които да ви позволят да определяте границите на прекалено многото. (Вие обикновено вече сте чувствителни към прекалено малкото.)

Възвръщането на изгубения и излекуването на наранения инстинкт наистина е в границите на човешките възможности. Жената просто трябва внимателно да слуша, гледа и усеща света около себе си и после да действа така, както действат другите - ефикасно, ефективно и емоционално. Способността да наблюдаваш хора с непокътнат инстинкт е жизненоважна за излекуването. Накрая пълноценното слушане, гледане и поведение се превръщат в система с характерен ритъм, който трябва да упражнявате, докато той отново стане автоматичен.

Ако се стремите да постигнете нещо важно, трябва да се заобикаляте с хора, които категорично подкрепят работата ви. Опасен капан е да имате „приятели“, които страдат от същите наранявания, ала нямат истинско желание да ги излекуват. Тези приятели ви насърчават да не следвате естествените си цикли, да не живеете в хармония с душевните си потребности. Нелогично е да смятаме, че можем веднъж завинаги да решим един проблем, че щом веднъж научим нещо, завинаги ще останем осъзнати. Не, животът е огромно тяло, което се развива и смалява в различни участъци и с различно темпо. Когато сме като тялото, когато се развиваме, когато газим в la mierda, в лайната, когато просто дишаме или почиваме, ние сме живи, ние следваме циклите на Дивата жена. Ако осъзнаем, че най-важното е да не спираме, ние ще сме много по-силни и спокойни.

Всяка жена, която прекалено дълго остава далеч от душевния си дом, постепенно се изчерпва. Така и трябва. Тогава тя отново започва да търси кожата си, за да възстанови себеусещането си, за да възвърне вътрешното си зрение и океанското си познание. Този велик цикъл на безкрайно заминаване и завръщане отразява инстинктивната женска природа и е присъщ на всички жени през целия им живот - през детството, юношеството и младостта им, като любовници, майки, творци и мъдри старици. Тези фази не са задължително хронологически, защото жените на средна възраст често са новородени, стариците са велики любовници, а момиченцата знаят много за вещерското омагьосване.

Ние постоянно губим чувството си за цялост в своите кожи по вече посочените начини както и чрез продължителен външен натиск. Онези, които прекалено се трудят, без да си дават почивка, също са изложени на риск. Душевната кожа изчезва, когато не съзнаваме какво всъщност правим и особено какво ни струва това.

Ние губим душевната си кожа, като прекалено се подчиняваме на егото, като се стремим към прекален перфекционизъм, като напразно се превръщаме в мъченици, като се поддаваме на слепи амбиции, като сме разочаровани - от себе си, от семейството си, от обществото, културата и света - и не правим нищо, за да променим положението, като се преструваме, че сме безкраен източник на подкрепа за други или като не полагаме никакви усилия да помогнем на самите себе си. O, начините да изгубим душевната си кожа са толкова, колкото са жените по света. А единственият начин да не я изгубим е да запазим кристално чиста осъзнатостта за нейната стойност и употреба.