Светът в тебПавел Зигмантович, психолог / 15 януари 2021

Стига с това „Излез от зоната си на комфорт"

Едно ненаучно понятие сее вина и вгорчава живота ни

Всеки е чувал за „зоната на комфорт". Обикновено това понятие напоследък се използва, за да предизвика чувство на вина у този, който го чува. Едва ли не искаш да се движиш към нови висоти, защото се намираш в зоната си на комфорт. Но ако излезеш от зоната си на комфорт, ти автоматично почваш да се стремиш към нови нива. Веднага излез от зоната си на комфорт или седи в нея и си изгний там, щом се страхуваш, лигльо с лигльо...!

И хората започват да се тревожат и да се чувстват виновни - аз уж живея добре, доволен съм, но това, видите ли, е моята зона на комфорт, да съм в нея е лошо. Това означава, че нещо с мен не е наред, щом не излизам от нея. Значи аз не се развивам... Как да се избавя от това?

Не се смейте, редовно се сблъсквам с този проблем чрез моите клиенти. Няколко думи им вгорчават живота по-лошо от безжалостната инфлация. Но има и по-лоши случаи. Когато започват да тормозят с неизменната „зона на комфорта" хора, които са в центъра на сериозен проблем. Например съпругата на алкохолик или майката на наркоман - казват им, че те живеят с тези хора, защото това е тяхната зона на комфорт.(Алкохоликът и наркоманът са зона на комфорт? Вие сериозно ли?)

Цялата тази истерия около зоната на комфорт вгорчава живота на хората и хайде най-сетне да разберем що за чудо е това понятие.

Откъде тръгна „зоната на комфорт"

Понятието въвежда през 1995 година американката Джудит М. Бардвик в книгата си „Опасността в зоната на комфорта" (Judith M. Bardwick, „Dandger in the comfort zone"). Трудът е посветен на темата как да управляваме персонала, самата Бардвик е консултант по управление на човешки ресурси. Опасността в този сектор е ясна - според Бардвик когато на подчинените им е супер комфортно и добре те започват да работят по-лошо.

Дали е така или не е така - това в случая не е важно. Обърнете внимание, че става дума за гледната точка на мениджър, който възприема подчинените си като ресурс, с помощта на който той ще спечели повече пари. Или пък няма да спечели, ако хората са в зоната си на комфорт. Става дума за конкретна ситуация, конкретно обстоятелство и конкретна гледна точка.

Тук изобщо не става дума за всички хора по земята. Как това понятие изскочи от контекста си и заля планетата, всички курсове за духовно израстване и психотерапевтични кабинети? Защо човек трябва да излезе от зоната си на комфорт на всяка цена? Защо всички му внушават, че там трябва да се чувства зле, и защо ако му е зле там - това е зона на комфорт?

Няма отговори. Това понятие е неприемливо за живота на конкретния човек.

Зона на най-близкото развитие

Вместо нелепото и потискащо, направо вредно понятие „зона на комфорт", препоръчвам да се използва полезното и уместно „зона на най-близкото развитие". Измислил го е великият съветски психолог Лев Семьонович Виготский. Същността на зоната на най-близкото развитие е простичка – това са действия, които човек може да извършва като се опре и разчита на някой по-опитен. Детето тръгва да ходи с помощта на родителя, който го държи за ръчичка. Когато се качим за първи път на колело - някой придържа седалката ни отзад докато свикнем. Когато се учим да шофираме - инструкторът ни презастрахова с двойка педали пред себе си.

В зоната на най-близкото развитие обучението е леко и просто, прогресът - очевиден, неуспехите - сравнително незначителни. Резултатът е, че човекът се обучава и му стават подвластни все нови и нови операции, действия и умения.

Защо зоната на най-близкото развитие е по-добра от зоната на комфорта

1. Тя е научно обоснована

2. От зоната на комфорта ни се препоръчва просто да излезем. А в зоната на най-близкото развитие - влизаме. Определяме какво не можем да правим и си избираме как да променим този факт с помощта на друг човек.

3. Понятието „зона на най-близкото развитие" ни помага да си преценим правилното натоварване. Ако ви става все по-трудно, значи сте излезли от зоната на най-близко развитие и сте преминали в зоната на далечното развитие, където още ви е рано да сте. Върнете се назад и продължавайте да се упражнявате.

Заучена безпомощност

Още един проблем, възникващ с размахването на лозунга „зона на комфорта", е обвинението на тези, които продължават да киснат в дискомфортни условия и не излизат от там. Забравят ли експертите или не искат да си спомнят, че човек може да остава в дискомфортните условия заради факта, че е попаднал в заучена безпомощност.

Заучената безпомощност е състояние, доказано от Мартин Селигман през 1967-а. Случва се с личности, които са били подложени на неконтролируем стрес и като резултат на това - престават да се борят. Те не предприемат никакви действия да излязат от ситуация или обстоятелство дори тогава, когато измъкването е възможно. Как да се справат тези хора със заучената безпомощност? Като се търсят възможности да се възвърне субективното усещане за контрол на ситуацията. Не е леко, но е възможно. Но не и ако им се набива канчето непрекъснато, че те трябва да излязат от зоната си на комфорт и тяхната зона на комфорт е дискомфортът, и те сами са си виновни, че не се справят. Това насажда допълнително чувство на вина.

Зоната на комфорт е ненаучно понятие, въведено за описание на конкретна гледна точка в конкретна ситуация. Да се пренася това понятие в психологическия живот на човека под път и над път е опасно. И безсмислено.

Източник