Светът в теб2 юли 2021

Епикур и ръководството на атеиста за щастие

Търсете удоволствие и избягвайте болката. Защо непрекъснато усложняваме всичко?

Снимка: Wikimedia.org

Епикурейците са едни от първите материалисти в света и твърдят, че няма богове, нито духове, а само атоми и физически свят. Те вярвяли, че животът е свързан с намирането на удоволствие и избягването на болката и че и двете са постижими чрез минимизиране на желанията ни за различни неща. Епикурейското лекарство от четири части (Тетрафармакос) е съвет как можем да се изправим пред света, да постигнем щастие и да не изпитваме дълбока тревога. Предлагаме ви разсъжденията на Джони Томсън, преподавател по философия в Оксфорд, за древните „коуч-тренери" по позитивно мислене. Томсън е автор на популярен акаунт в Instagram - наречен Mini Philosophy (@ filozominis ). Първата му книга е „Мини философия: малка книга с големи идеи“.

Книгите за самопомощ са сред най-продаваните в целия свят и се изкупуват като топъл хляб. Изглежда обаче, че не можем да получим достатъчно добри съвети за щастие от различните гуру, коуч-тренери и духовни учители. Но, както казва Книгата на Еклисиаст, няма нищо ново под слънцето. Древните гърци са били в бизнеса със самопомощ хилядолетия преди мастити съветници като Дейл Карнеги и Марк Менсън.

Четири школи на древногръцката философия, продаващи щастие

От III в. пр. н. е. до раждането на Исус гръцката философия е в клопката на идеологическа война. Появили се четири съперничещи си школи, всяка от които на висок глас провъзгласявала, че само последователите й ще имат тайната на щастливия и пълноценен живот. Става дума за: стоицизъм, цинизъм, скептицизъм и епикурейство. Всяко учение имало своите защитници, ако ползваме съвременните понатия - между тях се е водила страховита PR битка, за да накарат хората да изберат съответаната школа. Всяка от тези школи се е опитвала да продава щастие.

Ръководството на Епикур за живота се различава забележимо от много съвременни книги за самопомощ по това колко малко ежедневни съвети дава.

Много от нас са запознати със стоицизма, защото той формира основата на когнитивно-поведенческата терапия. Скептицизмът и цинизмът са се разводнили или са се изродили до изкривени вариации на първоначалните им форми. Нека се фокусираме върху най-недооцененото от древногръцките философски течения - епикурейството. В тази школа можем да намерим звучащото изключително актуално и лесно за следване „лекарството от четири части“ за подслаждане на живота.

Епикурейците са първите атеисти

Епикурейците са сред първите материалисти в историята. Те вярвали, че светът е съставен само от атоми (и празен) и че всичко е просто определен състав на тези атоми. Няма богове, духове или души (или те са без значение за света). Те смятали, че не съществува задгробен живот или безсмъртие. Смъртта е просто прегрупиране на атоми. Този атеизъм и материализъм е това, което по-късно християнската църква ще презре и след векове на злодеяние от свещеници, папи и църковна доктрина, епикурейците ще бъдат прокудени от историческата сцена.

В атомистичната, светска философия на епикурейците всичко, което животът е, е да получиш колкото се може повече удоволствие и да избегнеш болката. Това не означавало подстрекаване на човека да се превърне в някакъв широко разпространен хедонист, залитащ от опиум в бардели, ставало дума за висшите удоволствия на ума.

Самият Епикур вярвал, че удоволствието се определя като задоволяване на желанието, например това, което изпитваме пиейки чаша вода, когато наистина сме жадни. Но той също така твърдял, че самите желания са болезнени, тъй като те по дефиниция означават копнеж и мъка. Жаждата е желание, а ние не обичаме да сме жадни. Истинското задоволство не би трябвало да произтича от създаването и угаждането на безсмислени желания, а да идва от минимизиране на желанието като цяло. Какъв би бил смисълът да си поставяме нови цели? Това не са ли просто нови желания и ние трябва да положим усилия, за да ги задоволим? Така минимизирането на болката означава минимизиране на желанията, а минималните желания са тези, които са необходими за щастлив живот.

Лекарството от четири части

Епикурейците искали да увеличат удоволствието и да сведат до минимум болката. За целта разработили поредица от ритуали и специфични действия, предназначени да помогнат. Едно от най-известните е „лекарството от четири части“. Става дума за четири принципа, които трябва да приемем, за да намерим душевно утешение и да се освободим от екзистенциалната и духовна болка:

1. Не се страхувайте от Бог. Не забравяйте, че всичко е само атоми. Няма да отидете в ада и няма да отидете в рая. „Отвъдният живот“ ще бъде нищо, по същия начин, както когато не сте имали никакво съзнание за динозаврите или Клеопатра. Просто преди вас не е имало нищо, а смъртта е голям простор за същата безвременна, безболезнена празнота.

2. Не се безпокойте за смъртта. Това е естествена последица от стъпка 1. Без тяло няма болка. При смъртта губим всичките си желания и заедно с тях страданието и недоволството. Поразително е колко сходен по тон със съвремието звучи този източен, будистки мотив.

3. Това, което е добро, е лесно да се получи. Удоволствието идва от задоволяването на желанията, по-специално на основните биологични желания, необходими за поддържането ни живи. Всичко по-сложно от това или по-трудно за постигане просто създава болка. Има вода за пиене, храна за ядене и легло за спане. Това е всичко, от което се нуждаете.

4. Това, което е ужасно, е лесно да се издържи. Дори да е трудно да се задоволят основните потребности, не забравяйте, че болката е краткотрайна. Рядко сме гладни дълго и болестите най-често ще бъдат излекувани достатъчно лесно (и това е написано 2300 години преди антибиотиците). Всички други болки често могат да бъдат смекчени чрез удоволствия, които трябва да се получат.

Практическо епикурейство

Не очаквайте житейското Ръководството на Eпикур да прилича на днешните книги за самопомощ като „петте неща, които трябва да направите преди закуска“ или „посетете тези десет места и никога повече няма да сте тъжни“. Епикурейството също говори за психологическа промяна, но не по познатия ни клиширан начин.

Психологическата промяна е свързана с осъзнаването, че животът не трябва да бъде толкова сложен, колкото го правим ние. В края на деня ние сме просто животни, които имат своите основни нужди. Разполагаме с инструментите, необходими за задоволяване на желанията ни, но когато те ни липсват, имаме огромни резервоари за сила и устойчивост, способни да издържат на всичко това. Все още няма от какво да се страхуваме, най-малко от смъртта. Когато сме живи, смъртта не е наблизо - когато умрем, няма да ни пука.

Практичен, модерен и прям, Епикур предлага ценностна представа за живота и екзистенциален комфорт за материалистите и атеистите. Това е щастие в четири реда.

Източник