Светът в теб1 октомври 2021

Животът е пътуване от главата към сърцето

Робърт Шварц дава отговор на въпроса защо душите ни избират тежки предизвикателства

Илюстрация: Марек Пивницки, Unsplash

Робърт Шварц е автор на бестселъра „Храбри души“ под слогана „Сами ли избираме предизвикателствата преди да се преродим?“. Хипотезата за планирането на нашия живот на духовно ниво далеч преди да се появим на този свят във физическото си тяло е позната на човечеството от хилядолетия. Но финесът, топлината и любовта, с които Шварц разказва за опита си в общуването с духовните си водачи, както и за преживяванията на други хора в процеса на регресия, биха накарали дори най-твърдия материалист и неверник да спре за малко ума си и поне да допусне, че някои от тези твърдения биха могли да са Истината. Нека си припомним защо сме тук.

Вярвам, че ние сме създателите на всичко, което ни се случва, а непланираните предизвикателства ни спохождат, когато ги привлечем вибрационно към себе си, защото имаме нужда от мъдростта, която са в състояние да родят. (В такъв случай интуицията няма да ни отклони от възможността да научим нещо, което ни е нужно.) Ние растем благодарение на своите преживявания, независимо дали сме ги планирали.
Ясновидство е умението да се визуализират неща, които са се случили или ще се случат. Възможно е също така получаването на вътрешно знание, често във формата на чувство. Контактьорите са в състояние да “отстъпят встрани”, така че друго съзнание да може да говори директно чрез тях.
Духовен водач е високоразвита, нефизическа същност, която в повечето (но не всички) случаи е имала много физически превъплъщения. Посредством тези прераждания е достигнала голяма мъдрост, която й позволява да бъде водач на преродените на физически план. Духовните водачи разговарят с нас по същия начин, по който го правят душите ни: посредством вдъхновение, чувства, идеи и интуицията. Когато имаме “шесто чувство” за нещо или когато “просто знаем”, че нещо е така, това често е съобщение от нашите водачи или душа (нерядко наричана също “висшия ни аз”).
Казват, че Духът ни шепне - медитацията е мощен начин да успокоим ума, за да чуем тези послания. Опитните медитатори са в състояние да чуват вливането на нефизически енергии в тялото и го описват като звук от вятър.
Преди да се родим, водим задълбочени разговори с нашите духовни водачи и други души, с които ще споделим прераждането си. Обсъждаме уроците, които се надяваме да научим и начините, по които ще ги научим.
Медиумите често описват духовните същества, с които разговарят и виждат като мъже или жени, но душите всъщност са комбинация от мъжки и женски енергии.
Концепцията за планирането преди раждането е нов и коренно различен начин да гледаме на света и нашето предназначение в него. Колкото по-травмиращи са предизвикателствата, толкова по-трудно може да бъде приета концепцията.
Интелектуалният анализ няма да ви отведе далече. Когато вие, като вечна душа, сте планирали настоящия си живот, не сте се интересували какво би могъл да узнае умът ви. Вашето желание е било да преживеете чувствата, породени от живота във физическо измерение. Жизнените предизвикателства са особено мощно средство за пораждане на чувства, които от своя страна са от изключителна важност за самопознанието на душата. Тези чувства не могат да бъдат истински осъзнати от ума; всъщност умът е бариера. В много отношения животът е пътуване от главата към сърцето. Ние планираме жизнените предизвикателства, за да улесним това пътуване, да разтворим сърцата си, за да ги опознаем и оценим по-пълно.
Състраданието е ключ, който отваря вратата към сърцето. Ще ви е нужна смелост, за да състрадавате. Аз вярвам, че състраданието лекува. Ако търсите изцеление, може да откриете, че смелостта ви е била добре възнаградена.
Когато навлезем в Земния план, ние забравяме духовния си произход. Преди да се инкарнираме, знаем, че ще получим подобна самоналожена амнезия. Изразът “зад воала” говори за това състояние на забрава. Като божествени души се стремим да забравим истинската си самоличност, защото припомнянето й ще ни даде по-дълбоко самопознание. За да постигнем това по-дълбоко осъзнаване, ние напускаме нефизическото царство - изпълнено с радост, мир и любов - защото там не преживяваме контраст със себе си. А без контраст няма как да познаем напълно себе си.
Представете си свят, където има само светлина. Ако никога не сте били в мрак, как бихте могли да осъзнаете и оцените светлината? Именно контрастът между светлина и мрак ни води до по-богато разбиране и в крайна сметка - запомняне. Физическият план ни дава този контраст, защото това е свят на дуалностите: горе и долу, горещо и студено, добро и лошо. Мъката от дуалността ни позволява да опознаем по-добре радостта. Хаосът на Земята увеличава за нас стойността на мира. Омразата, с която може да се сблъскаме, задълбочава разбирането ни за любовта.
Това е преживяването, което желае душата. Душата е искрица от Божественото. Колаборацията личност - човешко същество е част от енергията на дадена душа във физическо тяло. Личността се състои от временни черти, които съществуват само по време на физическия живот, и от безсмъртна сърцевина, която се съединява с душата след смъртта. Душата е обемна и излиза далеч извън рамките на личността, но всяка личност е жизнено необходима и горещо обичана от душата.
Личността има свободната воля. Следователно тя може да приеме или да се съпротивлява срещу жизнените предизвикателства. Земята е сцена, където личността изпълнява или се отклонява от сценария, написан преди раждането й. Ние избираме как да реагираме - с гняв или горчивина, или с любов и състрадание. Когато осъзнаем, че ние сме планирали своите предизвикателства, изборът се изяснява и улеснява.
Именно липсата на нещо ни учи най-добре от всичко да го ценим и да проникваме в смисъла му.
Един от начините да преодолеем препятствията в своя живот е като си спомним кои сме всъщност - величествени, трансцендентни, вечни души. Хората, които се възприемат като тяло, ще изпитат безгранична тревога, ако тялото им пострада сериозно. Затова пък други, претърпели същата телесна травма, но се определят като душа, съвсем няма да страдат толкова. Тъй като нашите предизвикателства ни призовават да си припомним, че в действителност сме души, същото събитие, което първоначално ни е причинило болка, може в крайна сметка да я облекчи.
Когато се пробудим или реагираме по друг позитивен начин на трудностите, ние прокарваме “енергиен път”, който улеснява справянето на другите с техните предизвикателства, и изцелението им от техните последствия. Тази идея се базира върху факта, че всички сме свързани енергийно и си влияем едни на други.