Светът в теб13 октомври 2021

Не обстоятелствата те убиват, а мислите ти

Забравените простички мъдрости на свещениците, които могат да ни помогнат по Пътя

Снимка: Крис Ливерани, Unsplash

В забързаното и тревожно време, с надвисналата всекидневна заплаха от болести и смърт, с безпокойството от това дали ще изкараме прехраната за семейството си за утрешния ден и дали ще оцелеем, понякога забравяме за най-простите духовни аксиоми, които движат света на невидимото, но които определят фундамента на нашето битие. Предлагаме ви няколко мисли от свещеници, посветили се в земните си животи на служение на Бога и ближния.

Любовта е основата на нашето съществуване. Бог е любов и всичко на този свят жадува за любов. Бог е създал всичко по Свой образ и подобие, по Свой образец, образец на Троичните отношения. Ние сме създадени като хора, за да участваме в радостта на отношенията си в Бог и с Бог. За да изпитваме любов. За да бъдем заедно. Затова и се казва: Раят – това е общение с всички, а адът – невъзможността повече да обичаш.

Иеромонах Пантелеймон-Шушня

Мързелив младеж – беден старец.

Св. Паисий Светогорец

Дай ми вечност, съответна на това, как аз прекарах своя ден.
Мой дълг е да спася всеки човек, да спася целия свят. Да отдам сърцето си на Христа, а живота – на ближния!

Неврокопски Митрополит Натанаил

Който носи в себе си поне малко благодат, знае, че Бог управлява всичко, което е в света и поради това винаги бива спокоен.

Св. Силуан Атонски

Който е строг към ближния, не напредва духовно.

Отечески съвет

Ако децата са добри, то обикновено и родителите не са лоши.
Отлагането води до забравяне.
Най-лошият грешник е този, който не е свикнал да благодари.
Отношенията ни с другите показват отношението ни с Бога.

Светогорски слова

В Рая няма енории. Всички са на едно място.
Причина за унинието е твоят огромен егоизъм.

Св. Порфирий Кавсокаливит

Доколкото човек обича Бога, дотолкова има любов и към хората.

Старецът Амфилохий Макрис

Човекът, който крещи, няма сила.

Старецът Амфилохий Макрис

Ако не можеш да извлечеш духовна полза от мълчанието на един свят човек, то и от думите му няма да извлечеш такава.

Кое показва, че действията ни са неправилни? – Раздразнението.

Монах Симеон Атонски

Обикновено имената на децата издават властността на майка им. Никой мъж няма да избере странно име на детето си.
Каквито са ти желанията, такова ти е и лицето.
Духовната зрялост – това е разбиране за това, колко много неща в света не се нуждаят от моя коментар.
Удивляваш се как бързо ти е минал денят, а после разбираш, че това не било денят, а животът.
Имаш смирение, имаш всичко, нямаш смирение, нямаш нищо.

Св. Севастиан Карагандински

Не обстоятелствата те убиват, а мислите ти.

Монах Симеон Светогорец

Едно време хората малко знаеха, но много разбираха, след това хората започнаха повече да знаят и по-малко да разбират, сега хората изключително много знаят и съвсем нищо не разбират.

Архим. Йоан Крестянкин

" - Отче, имам големи проблеми с детето ми, ама големи проблеми. Какво да правя?

- Я да ти видя коленете..."

Св. Порфирий Кавсокаливит

Човек може да разбере себе си само чрез другия.

Митр. Павел Сисанийски

Само децата дават да се почувства неповторимото усещане, че нечий живот може да бъде по-ценен от собствения.
Помни, радост моя, че човек с благодарно сърце никога не се нуждае от нищо.

Свещ. Николай Гурянов

Знаете ли къде звучат най-нежните и хубави думи? На гробището. Но защо да ги кажем там? Защо да загубим времето, което ни е дадено? Човекът, който ни е даден?

О. Спиридон Василакос

Когато даваш милостиня, ти умножаваш количеството добро в света. Но беднякът, на когото помагаш, получава едва една десета от твоето добро. Останалото добро ти го причиняваш на себе си.

Авва Доротей

Чрез любовта, с Божията помощ, ние можем да преодолеем неуспехите, за да може другият да даде ход на своята същност, вложил целия си нравствен и духовен потенциал, както и потенциала на своята любов. Затова всеки човек е много повече от това, което виждаме.
Любовта идва и активизира в другия неща, за които той дори не е имал и понятие, че ги има у него.
Ти се нуждаеш от другия, който би ти дал мярката. В отношенията между двама души човек постоянно се развива. И вече не може да се насити, да скучае, да превърне това съжителство в рутина. Защото всеки провокира другия да се развива. Всеки разцъфтява като цветна пъпка, след това като цвете, и това цъфтене е безкрайно.
Иеромонах Пантелеймон-Шушня

Източник