Светът в теб21 май 2022

Живей достойно и ще твориш добро, без да подозираш

Ървин Ялом: Самотата не зависи от присъствието или отсъствието на хора наоколо.

Снимка: Wikimedia.org

Ървин Дейвид Ялом (на 13 юни ще навърши 91 г.) е американски психиатър, теоретик и практик, преподавател и автор на бестселъри, превеждани на много езици в милионни тиражи. Негови са „Когато Ницше плака", „Изцелението на Шопенхауер", „Проблемът на Спиноза", „Мама и смисълът на живота", „Да се взреш в слънцето", „Дарът на терапията", автобиографичният роман „Моят път" и много други. Подбрахме за вас пословични истини от няколко негови произведения.

За връзките

Когато никой не слуша, естествено е да започнеш да крещиш.
Бракът е свещен. Но... по-добре да разрушиш брака, отколкото да го оставиш да те разруши.
Между това да разбереш нещо с ума и да го разбереш със сърцето има пропаст - огромна бездна.
Романтичната любов разцъцъфтява в сенките и увяхва под втренчения поглед.
По един или друг начин всяка връзка рано или късно приключва. Няма доживотна гаранция.
За да бъдеш напълно свързан с друг човек, първо трябва да намериш връзка със себе си. Ако не можем да се примирим със самотата си, започваме да използваме другия като подслон от изолацията.
Едно е да съществуваш за друг, а съвсем друго е да си в равностойни отношения с друг.
Да простиш на приятелите си е по-трудно, отколкото да простиш на враговете си.
Никой никога не е правил нещо само за другите. Всички действия са насочени към нас самите, всички услуги са услуги на самия себе си, любовта може да бъде само любов към себе си. Копайте по-дълбоко в себе си и ще откриете, че не обичате еди-кого си, а обичате приятните усещания, които любовта предизвиква. Обичате влечението, а не този, който ви привлича.

За живота

Намерих ключа към разгадката на живота: първо - да желаем това, което е необходимо и второ - да обичам желаното.
Ако искате да се гордеете със себе си, правете това, което ви кара да се гордеете.
Живей достойно и ще твориш добро, без да подозираш.
В шаха е както в живота: когато играта приключи, всички фигури - пешки, дами и попове - са в една кутия.
Много добре научихме един урок: животът не се отлага, трябва да се живее сега, да не се чакат почивните дни, ваканциите, времето, когато децата завършват колеж или когато се пенсионирате. Колко пъти съм чувал тъжни възклицания: „Колко жалко, че трябваше да чакам, докато ракът завладее тялото ми, за да се науча как да живея“.

За трудните мигове

Самотата не зависи от присъствието или отсъствието на хора наоколо.
Надеждата е най-голямото зло. Удължава мъките.
Отчаянието е цената, която човек трябва да плати за себепознанието.
За да расте високо и гордо, едно дърво се нуждае от бури.
Ние сами създаваме всичките си преживявания. И всичко, което сами сме създали, сами можем да унищожим.
Това, което имаме, често започва да ни има.
С преглътната обида можеш да се отровиш.
Увереността е право пропорционална на осъзнаването.
<...> колкото и да ни се иска, няма на кого да разчитаме на този свят, освен на себе си. Никой, освен нас самите, няма да подкрепи, да оцени нашето поведение или да предложи ясна житейска схема. Съдбата ни не е предопределена и всеки от нас сам трябва да реши как да изживее живота си възможно най-пълноценно, щастливо и смислено.
Ние сме изцяло отговорни за живота си, не само за действията си, но и за неспособността си да действаме.