Светът в теб14 август 2022

Как да не потънем самите ние, докато слушаме тежко споделяне

Какво трябва да знаем за вербалното изхвърляне на травма

снимка: pexels.com

Изхвърлянето на травма се случва, когато някой споделя дълго и напоително историята на травмата, без да обмисля какво е нейното въздействие върху слушателя. Понякога вербалното хиперсподеляне е с цел да се контролира другия човек. Най-често при изхвърлянето на травма почти няма опция слушателя да се откаже от разговора.

Докато изхвърлянето на травма може да донесе чувство на облекчение или удовлетворение на споделящия, приемащият информацията може да се почувства зле. Изцеден, разочарован, ядосан, употребен, раздразнен, потънал в негативни мисли и емоции. Границата между изхвърлянето на травма, протягането на ръка за подкрепа и конструктивната уязвимост обаче често е размита. Ако сте със силно самосъзнание или социално тревожен, притеснението да не ви възприемат като "токсичен човек" може да ви накара да не споделяте достатъчно за своите проблеми и това да намалява връзката ви с другите. От друга страна, това, че вие споделяте прекомерно, може да е отговор на травма или знак, че се нуждаете от подкрепа.

Изхвърлянето на травма НЕ е:
обучение на другите или повишаване на осведомеността им за ефектите от травмата;
търсене на подкрепа от близките;
споделяне на пространство на интимност или уязвимост.

Важно е да знаете как обсъждането на травма може да повлияе на другите, защото това ще ви покаже как да постъпвате вие, когато имате нужда да споделите, така че хем да подпомогнете процеса на отхвърляне на болката, хем същевременно да минимизирате вредата за другите.

Концепцията за изхвърляне на травма се отнася до свръхсподеляне. Пример за изхвърляне на травма може да включва небрежно споменаване на случай на детска травма пред колега, който е повлиян отрицателно от взаимодействието.

"Изпускането на пара" е различно от изхвърлянето на травма

Докато изхвърлянето на травма обикновено включва разказването на едни и същи истории, изпускането на пара може да изглежда по-скоро като споделяне за лош ден веднъж или два пъти, след което тежестта ви минава и вие "пускате" проблема. При изхвърляне на травма някои хора се опитват да получат съчувствие или преференциално отношение от слушателя.

Всички взаимоотношения са донякъде транзакционни: те включват даване и вземане. Но някои предполагат, че концепцията за изхвърляне на травма може да накара някои хора да видят „токсичност“ в пространства, предназначени за търсене на помощ, обучение или подкрепа.

Въпреки че границите играят важна роля в защитата на емоционалното здраве, може ли изслушването на другите, без да очаквате нищо в замяна, също да има своето време и място в безопасните взаимоотношения?

Признаци на изхвърляне на травма:
Споделяне на една и съща история многократно или споделяне на подробни описателни детайли;
Постоянно вмъкване на споменавания на минали травми в случайни разговори;
Травимираният споделящ често не знае много за хората, на които се оплаква (понякога са дори непознати);
Умишлено се подбират хора, които са по-толерантни и се чувстват задължени да изслушват;
Публикуване на подробни разкази за травма в социалните медии за широка аудитория.

Ако живеете със сложна травма или посттравматично стресово разстройство (ПТСР), изхвърлянето на травма или прекомерното споделяне може да бъде естествен отговор и механизъм за справяне.

Социални медии и изхвърляне на травми

Изхвърлянето на травма е често срещано в социалните медии, но прекомерното излагане на истории за малтретиране или нападение може да накара другите да изпитат вторична травма, емоционално изтощение и ретравматизация, ако също са преживели подобна травма. Според изследване от 2018 г. свръхсподелянето в социалните медии може също да премине граници като разрушава бариерите между частното и публичното.

Изхвърлянето на травма злоупотреба ли е?

Изхвърлянето на травма не е непременно злоупотреба, въпреки че може да премине границата на емоционално насилие, когато някой го използва нарочно, за да упражни власт над вас.

Но повечето прекомерно споделящи хора, не се опитват активно да контролират или манипулират. Те вероятно се обръщат за помощ или се опитват да обработят емоционалната си болка по начини, за които не знаят, че са вредни или натоварващи за другите.

Трябва ли да спра да споделям травматичните си преживявания?

Говоренето за травма само по себе си не е вредно поведение. Всъщност понякога е наложително. Контекстът обаче е ключов, когато се оценява дали споделянето на травматични преживявания води до изцеление и е безопасно за всички участници.

Отговорете си на няколко въпроса:
Как споделянето ми влияе на другите?
Защо споделям тази история?
Дали защото имам отношения на взаимно доверие с този човек или защото се чувствам добре в момента?
Давам ли шанс и на другия да сподели или искам само аз да "дръпна казанчето"?
Сигурен ли съм, че другата страна е съгласна да ме изслуша без да се почувства неудобно?
Как се чувстват хората, слушайки за моите несгоди?

Ако решите, че е време да преконфигурирате начина, по който споделяте, помислете за другата страна, която "поема" целия този негативизъм, излизащ от вашата душа и уста. Най-честно е преди да почнете изхвърлянето да попитате потенциалния слушател "Имаш ли нещо против да ти споделя?"

Създаването и налагането на ясни граници е чудесен начин да научите как да защитавате собственото си емоционално здраве и да зачитате границите на другите.

Може да чуете следното в отговор на споделянето на вашите травматични преживявания: "Не трябва да говориш за травмата си с хора, които не са квалифицирани да се справят с нея." Или пък: "Наистина трябва да посетиш терапевт за това." Въпреки че терапевтите могат и правят необходимото да осигурят оздравителна подкрепа при обработката на травма, тези отговори често изглеждат като пренебрегване на вашия проблем и ги приемате като обида.

Терапията също не е универсално решение, а и не всеки има достъп до нея. Разговорът с терапевт е различен от споделянето с любим човек, когото познавате от много години. Въпреки че най-добрият ви приятел вероятно не е обучен да приложи терапия на травма, емоционалната подкрепа, която може да предложи (ако е емоционално достъпна), също може да подпомогне процеса на оздравяване.

Но е важно да знаете, че вие не сте длъжни да слушате разказа на някой друг за травма, нито сте отговорни за неговите емоции или минали преживявания. Учтивият отказ може да е: "В момента нямам ресурс да те изслушам. Прости, самият аз съм затънал в проблеми и няма да съм ти полезен. Може би друг път или ако ти е спешно - потърси друг близък."

Ключът е потвърждаването на взаимното съгласие, когато говорим за теми, които може да са трудни за справяне или да заденат тревожността на някой друг. Но това, че някой се е осмелил да потърси помощта ви и подкрепата ви е здравословна реакция и част от емоционално сигурни взаимоотношения.

Изводи

Изхвърлянето на травма се отнася до постоянно споделяне на травматични преживявания с хора, които може да не са готови или не желаят да получат тази информация.
Травмата е чувствителна тема. Докато някои разговори носят интимност и изцеление, други могат да задълбочат травмата.
Не винаги е ясно кога обсъждането на травма е подходящо. Но повишаването на самопознанието, подходът към другите с емпатия и практикуването на внимателност в общуването ви могат да помогнат за демистифицирането на този въпрос.
Ако смятате, че трябва да говорите за това, което ви се е случило, обикновено очаквате да получите подкрепа и насоки. Разговорът със специалист по психично здраве може да помогне.

Източник