Юда попита: „Аз ли съм, Учителю?“
Дали най-известният предател в историята не е участник в божествен стратегически план
„Целувката на Юда“, Джото, 1303–1305, фреска в параклиса „Скровени“, Падуа, Италия
В ръкописа Юда Искариотски е представен като герой, който единствен от дванадесетте апостоли разбира истинското естество на Иисус Христос, описан е като най-близкия му ученик, с когото са обсъждали много теологични и философски въпроси, „тайнствата на царството“. Него Иисус моли да Го предаде, да „принесе в жертва човешкото тяло, в което e облечен“, разкрива му и страданията, които го очакват. И знаейки за божествения произход на Иисус, Юда прави саможертва и приема да изпълни молбата Му.
Но не само Eвангелието на Юда ни разказва тази невероятна история за човека, сочен като най-големия злодей в християнството.
Според каноничните евангелия от Библията Юда Искариотски предава Иисус Христос на юдейските първосвещеници за 30 сребърника, посочвайки го с целувка. В историята „Юда“ и „целувката на Юда“ остават като синоними на предателство, а „тридесетте сребърника“ – на подкупност.
Тук ще разгледаме другата възможност – Юда не е предател, а участник в божествен стратегически план, целящ създаването на християнството.
За да се зароди нова религия, е нужно някакво събитие, което силно да впечатли света, някакво изключително учение, което да се противопостави на съществуващата догма. Смъртта на Иисус и възкресението му са венецът на замисъла за създаване на християнството, стъпило на основите на юдаизма. Избрани са най-подходящите място и време: Йерусалим – мегаполисът, в който за най-големия юдейски празник Пасха се събира огромно множество от хора, а каквото се случи в това време, остава в съзнанието на хиляди.
Иисус знае, че ще бъде предаден
Иисус е придобил изключителна известност сред народа – лекува болни, възкресява мъртви, извършва ред чудеса, проповядва ново учение, нов морал. Следват го хиляди, които загърбват традиционната религия – юдаизма. Това кара свещеници и старейшини да търсят начин да му попречат, включително и чрез физическо унищожение – И главните свещеници и книжниците… търсеха начин как да го погубят, защото се бояха от него, понеже целият народ се удивяваше на учението му (Марк. 11:15-18).Юда Искариотски,
илюстрация от „Живота на нашия Господ Исиус Христос“ на Джеймс Тисо, 1886–1894
Юда извършва саможертва, защото:
- Иисус знае, че вече настъпва времето на събитията: Времето ми е близо (Мат 26:18).
- Знае, че един от учениците му трябва да го „предаде“, и им казва: Един от вас, който яде с мене, ще ме предаде (Марк. 14:18). Той би могъл да вземе мерки и да предотврати „предателството“, но не предприема нищо такова.
- Той знае кой ще го „предаде“, защото сам го е избрал: Не говоря за всички вас; аз зная кой съм избрал (Йоан 13:18).
- Разкрива пред учениците си отговорността на „задачата“ и избора на изпълнителя є: Който приеме оногова, когото аз пращам, мене приема; и който приеме мене, приема този, който ме е пратил (Йоан 13:20). Т.е. всеки трябва да приеме този, когото той изпраща да го „предаде“.
- Но учениците, пренаскърбени, почнаха всички, един по един, да му казват: Да не съм аз, Господи? (Мат. 26:22). „Да не съм аз, Господи?“ е въпрос „Кой ще бъде?“, а не утвърждаване, че никой от тях няма да го предаде! Никой не казва „Няма да съм аз, Господи“, което е нормално за такива случаи, а всеки пита дали той не е избраният.
- Учениците го питат кой е избраният и той им отговаря: Той е оня, за когото ще натопя залъка и ще му го дам (Йоан 13:26). Този, който е „избран“ от него!
- Защото Син Човешки отива, както е писано за него; но горко на тогова човека, чрез когото Син Човешки ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за тогова човека да не беше се родил (Мат. 26:24). Да, Иисус, синът човешки, вече си „отива“ – така е решено „свише“, от отца му. Той трябва да бъде разпнат, за да възкръсне! И някой трябва да го „предаде“! Но „горко“ на този, който го е „предал“ – него, без вина, го очаква вечен позор! Защото никой не знае за разговорите му с Иисус и саможертвата му, за да се изпълни написаното.
- И Иисус подава залъка на Юда Искариотски – И тъй, като натопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонов Искариотски (Йоан 13:26). Което значи: „Ти ще бъдеш!“.
- А Юда пита: Да не съм аз, Учителю? (Мат. 26:25), т.е. „Аз ли съм избраният, Учителю?“. На което Иисус му каза: Ти рече (Мат. 26:25), т.е. „Ти си!“.
- И му заръчва: Каквото вършиш, върши го по-скоро. А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това (Йоан 13:27-28), т.е. „Каквото сме се разбрали да свършиш, свърши го по-скоро“. Но никой друг от учениците не знае за това и не разбира защо му го казва. Ако Юда беше предател и Иисус знае всичко, би предприел мерки срещу „предателството“. Но той не прави това, което означава, че не само го очаква, но и подготвя!
- И макар че вече е нощ, Юда веднага излиза да изпълни задачата: И тъй, като взе залъка, той излезе; а беше нощ. А когато излезе, Иисус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в него (Йоан 13:30-31). Впрочем Юда не би тръгнал веднага, пред всички, за да го предаде, ако нямаше специално поръчение. Иисус е сигурен, че той, Юда, ще изпълни поставената му задача. И е готов да отиде на смърт, за да възкръсне, като казва: а сега отивам при оногова, който ме е пратил (Йоан 16:5).
Гетсиманската градина
Тимотео Вити, 1510, Музей и художествена галерия на Бристол, Англия
След като Юда излиза, Иисус дава последните си наставления на учениците си и вдигна очите си към небето, и рече: Отче, настана часът; прослави Сина си, за да те прослави Синът (Йоан 17:1). „Настана часът!“.
След продължителен монолог – разяснения, отправени към учениците, по тъмно излиза заедно с тях: Като изговори това, Иисус излезе с учениците си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе той и учениците Му (Йоан 18:1).
Описанието на това, което се случва в Гетсиманската градина, е изключително важно. Знаейки за предстоящата си смърт и в момент на слабост, Иисус започва да скърби и да тъгува (Мат. 26:37), три пъти иска от Отца си да го отмине съдбата: Отче мой, ако е възможно, нека ме отмине тая чаша; не обаче както аз искам, но както ти искаш (Мат. 26:39). След което казва на учениците си: Дойде часът! Ето, Син Човешки се предава в ръцете на грешниците (Марк. 14:41).
Часът за залавянето му е дошъл, но той не желае да се укрие, да избяга. Сам се предава! Дори се запътва към уреченото място – Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който ме предава (Марк. 14:42). И вместо да се укрие, се приближава към тълпата, въоръжена с фенери, факли, ножове и сопи.
Според Евангелията на Матей (Мат. 26:48-49) и Марко (Марк. 14:44) Юда беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, той е; хванете го. И като се доближава до Иисус, му рече: Здравей, Учителю! И го целуваше. А Иисус му казва: Приятелю, за каквото си дошъл, стори го (Мат. 26:50). Т.е. още веднъж се потвърждава тезата, че Юда има задача, която трябва да изпълни!
Не е „изгубил“ нито един от учениците си
„Тайната вечеря“, Хуан де Хуанес, 1555–1562, музей „Прадо“, Мадрид, Испания
Да, той не е „изгубил“ нито един от учениците си. В това число и Юда – което означава, че не е предател! За да го защити, Симон Петър удря с нож слугата на първосвещеника, а Иисус му казва да го прибере в ножницата. Защото той, ако би желал, би могъл да се помоли на Господ – Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца си и той би ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели? (Мат. 26:53). Но чашата трябва да се изпие: Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли? (Йоан 18:11). Иначе как биха се сбъднали Писанията, че това трябва така да бъде? (Мат. 26:54), как би се изпълнил замисълът за убийство и възкръсване на Иисус? Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите Писания (Мат. 26:56).
Иисус е „заловен“ и свещениците Го питат: Ти ли си Помазаникът, Божият Син? (Мат. 26:63). Той достатъчно добре знае, че ако отговори утвърдително, ще го осъдят на смърт за богохулство – защото никой не може да се нарече Син Божи, но потвърждава: Ти рече (Мат. 26:64). С което се изложи на смъртно наказание (Марк. 14: 64).
Завеждат Го на съд в Преторията при управителя Пилат. Там отново не се защитава и не отрича обвиненията, даже напротив – твърди, че е цар, за което на шестия час Го разпъват на кръста (Йоан 19:19).
На третия ден възкръсва.
Пророчеството е изпълнено – Иисус е „предаден“, разпнат и на третия ден възкръсва! Зародила се е новата религия – християнството! Юда не е предател, а участник в божествен стратегически план, пожертвал името си за бъдещите векове!
Използвани са текстове от БИБЛИЯ или СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ на СТАРИЯТЪ И НОВИЯ ЗАВЕТЪ, издание на БРИТАНСКОТО И ЧУЖДЕСТРАННО БИБЛЕЙСКО ДРУЖЕСТВО, 1923 г. Осъвременяването на езика е на автора, като пунктуацията на оригинала е запазена.
Статията е публикувана в Списание 8, бр. 5/2024 г., който ще излезе на 8 май
Още по темата:
Вечната скръб и сълзи ви вкарват в самосъжаление и ви отдалечават от любовта
Кришнамурти: Страданието не е твое, защото всички около теб страдат
Вълшебна песен, наниз и ухание
Създадени от гласовитата Смиляна да умиротворяват и насищат живота ни с радост и сполуки
Честит Великден!
Цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!
Всички неща около нас са капчици на Божията любов
Природните красоти са малките проявления на любовта, които ни водят към великата Любов, към Христа
Чудото благодатен огън
Как божественият пламък слиза на Великден в Йерусалим и колко малко знаем за явлението горене
Велика събота е
Богослуженията днес са най-високата точка в православната литургическа традиция
Разпети петък е
Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове"
До разпятието ще застана, ще примра с изстинало сърце
Пастернак посвещава на Мария Магдалина стихотворения в „Доктор Живаго“
Не си събирайте съкровища на земята
Проповедта на планината е основополагащ текст от Библията, който носи непреходни послания и до днес
Събудете своята духовна ДНК и изживейте промяната
Когато следвате зова на душата си, израстването се простира далеч отвъд вас, вашето семейство и приятели
Враговете са нажежено желязо, с което Бог изгаря егоизма и гордостта ни
Духовни наставления на стареца Ефрем Аризонски
Законът за привличането – как да се възползваме от силата му
5 лесни стъпки, чрез които да привличате в живота си онова, за което мечтаете
Какво е истинска молитва?
Садгуру: Вие мислите, че Бог е инструмент за постигане на удобство, богатство, власт и удоволствие
Няма значение колко опасен е пътят пред нас. Той е по-добър от този обратно.
Емет Фокс: Ако нямате време за молитва и медитация, ще имате много време за болести и неприятности