От Разпятие Христово до Възкресение

На 14 април християните отбелязват Разпети петък. В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество.

Черен и мрачен е денят, в който Божият син умира. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.

Неслучайно постът е особено строг: не се консумира абсолютно нищо, дори и вода. Смята се, че по този начин, освен физическото тяло, се пречистват умът, духа и душата. Отказът от консумация на каквито и да било продукти, особено в тази крайна форма, носи изпитание, но и дава на човек покой, кара го да се вгледа навътре в себе си и да прочисти съзнанието си. Постът от храна и вода трябва да е съпроводен и с изчистване от нечисти, мрачни мисли, за да бъде пълноценен. На този ден не се извършва никаква домакинска или селскостопанска работа. Старите вярвали, че ако се работи, тогава ще ударят гръмотевици и град.

Освен тези обичаи, има още няколко, които съпътстват деня. Традицията повелява, че рано сутринта, преди началото на богослужението, наречено Царски Часове, в средата на храма се издига „гробът” Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. Християните пристъпват с молитва към издигнатия гроб и се покланят, целуват последователно Христовото тяло, извезано на плата, Евангелието и Кръста и полагат цветя. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. Счита се, че по този начин изразяваме преклонение, смирение и скръб пред гроба, както и благодарност за изкуплението ни.

На вечернята в църквата се припомня и съпреживяват Христовите страдания, смърт и погребение. Тогава Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово. След това с нея се обикаля храма веднъж и символично се извършва погребението на Христос. Поклонението на Плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.

15 април(Велика събота) се счита за времето, когато Христовото тяло е било свалено от кръста и положено в нов каменен гроб в Йосифовата градина, недалеч от Голгота. То бива обвито в пелени с благовония и на погребението присъстват Мария Магдалена и жените-мироносици. Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Службата на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и т.н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.

Със запалена свещ църквата се обикаля три пъти за здраве и щастие, походът напомня на шествието на Христос от подземията на Ада в небесата, заедно с избавените от Него души.

На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата (на този ден е втората възможност да се боядисат великденските яйца).

В дванадесет часа се извършва полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота. На края на полунощницата свещенослужителите мълчаливо пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я полагат на Светия престол, където остава до празника Възнесение Господне.

Вярва се, че ако занесете запалената свещ до дома си без да угасне, тя ще донесе щастие и здраве на вас и семейството ви. С тази свещ се обикалят всички стаи с молитва към Господ и накрая се прикрепя към прага на вратата, където се оставя да изгори.

Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те не представляват драматическо разиграване на историческите събития на смъртта и погребението на Христос и не са ритуално изобразяване на евангелски сцени. Тези богослужения са най-дълбокото духовно и литургично проникновение във вечния смисъл на Христовите спасителни действия.

16 април (Великден). Честваме Възкресение Христово.

Това е най-големият, най-тържественият празник на Христовата Църква, защото ни благовести победата на Христа над смъртта, изкуплението от греха и вечното спасение.

Днес тържествуват вярата, надеждата и любовта. Това е ден на свято веселие и особена радост. "Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него" (Пс. 117:24). Днес е прославата на доброто и гибелта на злото и неговите служители. Днес е тържество на добрите души и сърца. Днес Господ благодатно ни озарява с радостта на Възкресението Си.

Какво обаче гласят традициите за този ден? Боренето с великденските яйца е един от най-забавните обичаи на Великден, който винаги се очаква с нетърпение, особено от малките деца. Обичаят символизира борбата за победа и здраве през цялата година, а за „бореца" са отредени много щастие, благополучие и крепко здраве.

В миналото яйцето често пъти се е асоциирало с вселената. Всъщност още през IV век консумирането на яйца по време на пости е забранено. Но през пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълъг период от време. Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека от природата.

Великденската празнична трапеза не минава без сочно агнешко месо, защото в деня, в който е възкръснал Иисус, е било принесено в жертва именно агне. В библейския свят тези животни били считани за символ на чистотата и невинността, затова били основният елемент за жертвоприношения.

В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния хляб (като колак, пармак, кравай), като той е продукт на външните влияния и на градската култура.

По традиция на Великден всички обличат нови дрехи като символ на зараждащия се нов живот през пролетта и на Възкресението Христово.

Светлостта на християнския празник естествено се е отразявала подобаващо и в столицата ни. Цитат от вестник „Реч“ от 1912 г. описва как София се подготвя за посрещането на празника:
„С един трескав и суетен шум столицата посреща празника на най-великия учител на човечеството Исус Христос. Улиците са препълнени с мъже и жени, които бързат да довършат своите покупки за Великден. И по лицата на всички се чете една по-голяма радост, отколкото в обикновените дни на столичния живот. “

Не забравяйте, че Великден е не три дни, а цели седем – тъй наречената Светла седмица, а в продължение на цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!