Светът в теб24 април 2018

От любовта към нас самите може да възникне и любовта към другите

Шърли Маклейн за Новата епоха

◄ ►

На 24 април 1934 г. е родена Шърли Маклейн Бийти - американска театрална и киноактриса, писател. Има „Оскар” за участието си в „Думи на обич”, награда „Еми” за „Циганката в душата ми“ , „Златен глобус” за „Неприятности с Хари”, награди на БАФТА за „Питай всяко момиче“ и „Апартаментът“ . Автор е на книгите „Камино”, Паметта на душата” и „Медитацията: навлизане навътре”, от която ви представяме откъс.

Много хора в наши дни откриват, че животът е станал объркан, напрегнат, изпълнен с грижи и някак безцелен, защото те не използват вътрешните си сили за решаването на проблемите си. Те казват, че стресът днес е нетърпим. Започват да твърдят, че материалното благосъстояние, успехът, славата и общоприетите начини за постигане на успех вече не ги удовлетворяват и не си струват стреса, който ги съпровожда. Трябва да има и още нещо. Този рефрен звучи много често.

Интелигентните хора с добри намерения се оглеждат и виждат около себе си необявените войни, в които се пролива кръв, злобата на ядрената надпревара, света, изпълнен с наркотици, ужасната гледка на милионите недохранени и още по-големия брой неграмотни в най-богатата държава на света, стремително увеличаващите се престъпност и смъртоносни болести, безумното тровене на околната среда - дълъг списък от бедствия и форми на самоунищожение -и се питат съвсем естествено: какво, по дяволите, става с човечеството? Защо хората правят тези неща?

Ако същите тези интелигентни питащи направят още една крачка и зададат въпроса; „Защо ние правим това на самите себе си” те вече ще мислят по начин, характерен за Новата Епоха.

Тъй като в Новата Епоха става дума за отговорността за себе си, тя изисква всеки да поеме отговорност за всичко, което се случва в живота, тъй като всичко е свързано. Но най-първата отговорност трябва да е личната - в истинския смисъл грижата за личния Аз.

Това не е лесно. То изисква преди всичко самонаблюдение и конфликт със себе си. Това означава да погледнем в огледалото и да простим на себе си, че не сме съзнали, че от любовта към нас самите може да възникне и любовта към другите, и в края на краищата любов към света, в който живеем. От това любящо самоосъзнаване може да дойдат и решенията за ужасните проблеми, които ние сме създали.

Истината е, че много голяма част от ужасите, сред които живеем, съществуват точно защото сме пренебрегнали признаването, възхваляването и използването на положителните сили в себе - си - занемарили сме любовта към себе си. А в действителност положителната самоизява може да се осъществи най-добре в отношенията с другите. Това, което буквално не можем да сторим, е да се обвържем със света по полезен начин, докато не сме се научили да харесваме себе си. Това увеличава способността ни да харесваме и обичаме другите, което от своя страна подобрява възможността за сътворяване на промяна. В този смисъл наистина е щастие, че сред привържениците на Новата Епоха са и някои от най-добрите и най-умните.

Това са индивиди, които са дълбоко загрижени за това, което се случва с планетата ни и с всички форми на живот, които я обитават. Сред тях има активисти от движенията против войните и ядрените оръжия, загрижени за опазването на околната среда и за мира, феминисти, еколози, банкери, психолози, лекари, физици, служители с бели яки, сини яки и дори въобще без никакви яки, и много, много други -така че очевидно има милиони хора, поддържащи „егоистичното" желание да помогнат за спасението на планетата ни от унищожение, започвайки работа в самите себе си.

Да започнем да мислим сериозно за съществото вътре в нас е най-важната крачка, която можем да направим в процеса на съзряване. Явно това може да се окаже болезнено и става още по-мъчително, когато решим да поставим под съмнение старите си предположения и мнения. Пълни сме с наранявания, болки и обиди. Отрицателният товар, който носим навсякъде със себе си, може да се облекчи чрез медитацията, но това означава да сме готови да посрещнем някои грозни истини, а след това да имаме смелостта да се освободим от тях. Да летим свободно означава да се лишим от сигурността, предоставяна ни от познатите ориентири (дори и от отрицателните) и навици, чрез които поддържаме организацията в себе си и ограниченията си. Вие искате да задържите представата, която имате, без значение колко мизерна е тя, не само защото тя ви е позната и ви дава увереност, но защото подсъзнателно вие разбирате, че тя ви позволява да обвинявате другите за това, което сте. Желанието да бъдете свободни вътре в себе си е сериозна крачка, защото тя означава да поемем пълна отговорност за всичко, което вършим. Медитацията не е бягство или угаждане. Тя е проява на вътрешна отговорност. За това са необходими дисциплина, усилена работа, време, старание и търпение към себе си - за мен това е най-мъчното търпение.