Светът в теб22 юни 2018

Да помогнеш на някого не означава да носиш болката му

Бащата на констелациите за силата на истинската любов

Илюстрация: theconversation.com

Берт Хелингер е известен съвременен немски психолог, педагог, философ, автор на психотерапевтичния метод системно-семейни констелации - холистичен метод, основан на дълбочинните връзки на любов и деформациите им, като често постига бързи резултати - рядкост в сферата на обичайните психотерапии. Негови са думите: „Ако наистина „виждаш“, тогава можеш да видиш, че тези, които претендират, че са невинни, не са направили много добрини. Има правило в системната психотерапия – че обикновено е обратното на това, което хората ти казват… В констелация, в която бащата е представен като лошия, ти можеш автоматично да потърсиш деструктивността и объркаността на майката. Когато майката е представена като лошата – погледни бащата." Представяме ви препоръките на Хелингер от книгата „Духът на любовта” за това как да помагаме на ближния без да му пречим да изживее своето страдание.

Голямата любов има сила. И тя е жестока. Евтината любов е лека, тя не е способна да преживее страданията. Понякога човек не е в състояние да понесе интензитета та голямата любов и започва да плаче. Тогава на някого не му издържат нервите и отива при този човек да го утешава. Утешава го не защото му е нужно. Утешава го, защото той самият се нуждае от това.

Такава любов е слаба.

Тя се намесва в душата на другия без да се интересува какво точно ще е в служба на душата на другия човек. Трябва да се научим да минаваме през страданието на другия без да се намесваме.

В Библията има един прекрасен пример за това.

Бог нанася на Йов тежък удар. Всичките му деца умират. Тялото му било покрито с рани и той тънел в смрадта на оборската тор постоянно. За да го утешат дошли приятели.

И какво направили?

Те седнали наблизо и в продължение на 7 дни не казали нищо, нито дума.

Това е любов, в която има сила.

Ако лекарят оперира и при това се разкъсва от ридания заради тежкото състояние на пациента, то дори да е мек и нежен, едва ли ще може да продължи да оперира. За да можем да помагаме пред лицето на голямото страдание, ние трябва да излезем на друго, по-високо ниво. На това ниво сме лишени от емоции, но сме преизпълнени с любов.

Хирургът не изразява емоции, но е преизпълнен с любов. Затова може да оперира.

Помощникът, който наистина иска да помогне, трябва да умее да издържа на страдание, без да си позволява да бъде засмукан от него. Ако успее да издържи на страданието, той ще даде на другия сили, но без да се намесва.

Този, който има проблем, може да го носи, при това само той.

Ако друг иска да да го носи вместо него, му отнема силата и първият става слаб.

Можем да наблюдаваме този процес в нас самите : ако виждам в другия нещо и непременно искам да му го кажа, но се сдържам и не му го казвам, това ми струва известни усилия. Силите, които са ми необходими, за да се сдържа, стават сила и за него. Изведнъж рано или късно му идва на ум, това, което аз съм искал да му кажа. Тъй като тази мисъл сама е дошла при него, той е склонен да я приеме.

Ако не издържа и му кажа на всяка цена каквото искам да му кажа, изпитвам облекчение, че съм го казал. Но съм му взел силата. Даже ако това, което съм искал да кажа е правилно. Той няма да може да го приеме, тъй като идва отвън. Ето защо такава сдържаност е основата на уважението и любовта.