Просто живей

Как започва спокойствието?
Със спирането на очакванията…
Разбери, че никой за нищо не ти е длъжен и това ще стане началото на твоето разцъфване. Никой. За нищо. Не ти е длъжен. Просто така… Пусни миража, че ти си важен и значим в очите на тези, с които те среща животът. Никой не е длъжен да те обича, да ти подарява подаръци. Никой не е длъжен да ти стане приятел и да постъпва с теб честно и безкористно. 
Никой не е длъжен да бъде верен, само защото ти си верен на нещо или на някого. Никой не е задължен да се застъпва за теб и да ти подава рамо в трудна минута. Никой не е задължен да ти съчувства и да те утешава. Да ти дава пари назаем. Да ти слуша разказите и да се смее на шегите ти.

Никой не е длъжен да ти запълва празнотата и неумението да живееш без непрекъснато да се осланяш на нечие присъствие.

Никой не е длъжен да те държи на щат само защото си добър работник. Никой не е длъжен да се грижи за теб и още повече пък да ти устройва щастлив и безбрежен живот. Никой не е длъжен да ти отговаря с взаимност. На доброто с добро. С благодарност. 

Никой не е длъжен да постъпва така, както ти си постъпил спрямо него. 
Разбра ли? Никой. За нищо. Не ти е задължен. На теб. Никога и никъде.  

Това прави ли те затворен и непристъпно корав? Разочарован? Не. Не. НЕ. Вгледай се всепроникващо в това, за което говорим. 

Това е безтегловността на прошката. Това е светлина, пробираща си път измежду дебрите на твоето нещастие, вписано с кръв сред задълженията на другите в книгата с кредитните разписки на душата… „и прости нам дълговете както ние прощаваме на длъжниците си“ Помниш ли това? 

Пусни онова, което не е в ръцете ти. Престани да се преструваш… Ще се освободиш от постоянната нужда да коментираш хората и събитията. Това ще е началото на твоята трансформация… 

А ти така искаше да промениш живота си… Ти вече не чакаш и не се надяваш на нищо. Всичко, което се случва – се случва, потъвайки в огромния поток от благодарност покрай теб. 

Вълната от разбиране и топлина те носи. Сега се учиш да оценяваш дреболиите, малките неща, които си пропускал преди. Добрата дума. Предложението за помощ. Усмивката… Оказва се, че цялата работа е била в теб самия. Виждаш ли колко много доброта има в този свят, когато ти не взривяваш всички наоколо с динамита на своето „искам“ и „длъжен си“? 

Всички хора са добри. Позволи им просто да бъдат, без твоите очаквания и оценки. И всичко ще си дойде по местата. Това е много важно в отношенията. 

„Ако обичаш - пусни“… За това става дума… За необходимата свобода, за пространството в което се случва любовта. Уважавай избора на другия. Не се опитвай да прогнозираш, да контролираш и да мислиш вместо него. Ако нещо не ти харесва – тръгни си, но да си присвояваш нечий живот – не смей. 

Никой за нищо не ти е длъжен. 

Това е първата стъпка. Няма повече очаквания. Не воюваш и не водиш битки. Несправедливостта е изчезнала и е останала благодарността за това, което имаш и което е неизмеримо много и невъобразимо прекрасно… Лекота. И простота. Ти премахна от себе си толкова ненужни дребнавости. Всичко, което те притискаше към земята с непрестанното пресмятане на това, което не се е случило и това, което е минало. 

Сега си свободен. Свободен да слушаш, да си спокоен и тих. Свободен просто да бъдеш, да си. Никой нищо не ти дължи. И теб не ти е нужно нищо от никого. 

Живей.