Парадоксът на прошката

Представете си, че Джейсън разбира за едногодишната връзка на жена му Ейва с друг мъж. Когато това се случва, той се чувства изключително наранен. Ейва го увещава, че любовната й аферата е приключила, а Джейсън има нужда от повече време, за да помисли дали може да й прости. По-късно той се разколебава заради парадокса на прошката:

Парадокс на прошката

Ейва или е виновна, или не е.

Ако е виновна, тогава защо да й се прощава?

Ако не е виновна, няма нужда да й се прощава?

В такъв случай – къде е смисълът на прошката?

Професор Мирослав Волг от Йейл обяснява следното: „Прошката в сърцевината си означава едновременно да кажеш, че справедливостта е била накърнена, и да позволиш на вината да не застигне причинителя.“

Какво следва да направи Джейсън? Има ли нещо нередно в разсъжденията му?

Има. Парадоксът на прошката предполага, че ако си виновен за онова, което си направил, и заслужаваш наказание, а не прошка, то тогава винаги си виновен за стореното. Но това не може да е правилно...

Хората са способни на промяна. В някои случаи дори самият факт, че са изтърпели „наказанието си“, ги опрощава. Moже ли промяната да анулира сторената грешка от миналото? Разбира се, че не. Минала вреда не може да бъде отменена. Но не мислете за прошката като за начин, по който миналото да бъде променено. Никога не я определяйте като лек за забрава. Тя не е нито едно от тези две неща, а е начин да се заличат негативните чувства към човека, който е навредил, а не към неговите действия.

Но можем ли реално да престанем да се чувстваме наранени, докато в същото време не можем да спрем да мислим за случилото се?

Аз вярвам, че можем да прекратим негативната нагласа към човека, без да се примиряваме със стореното от него. За да заслужим прошка обаче, е необходима промяна. Джейсън не бива да прощава на Ейва, ако тя не съжалява за случилото се или ако тя има причина да вярва, че то може да се повтори. Но в същото време би било прекалено стриктна мярка, ако не сме склонни да прощаваме при настъпване на промяна у човека, който ни е причинил болка.

Защо да не е позволена прошка, щом човек излежи „присъдата“ си? Ако направим аналогия между чисто човешката справедливост и криминалната справедливост, това би било естественото заключение. Една част от престъпниците отиват в затвора, за да излежат присъдите си, след което биват връщани в обществото без допълнителни последици. Дали ще бъдат освободени не зависи от това дали съжаляват за стореното престъпление, или дали се отричат от човека, който са били, когато са го сторили. Ако прошката в междучовешката ни система за справедливост и тази в криминалната имат подобни функции, то тогава извършителят на вредата ще е излежал „присъдата“ си някой ден, от което ще следва и неговото опрощаване, дори ако причината се корени единствено в изминалото време, но не и в неговата промяна.

Аналогията между криминалното правосъдие и междучовешкото правосъдие е незащитима. В демократични републики като САЩ, Германия или Франция системата на криминална справедливост се задължава да изслушва преференциите, оценките и интересите на мнозинството от населението, докато продължава да защитава човешките права. В същото време междучовешкото правосъдие не се базира на интересите на мнозинството, в което се корени и разликата й от криминалната правосъдна система.

Ако изключите извършителя от живота си, той може да страда. Но това не означава, че той заслужава прошката ви. Ако простите, без да изисквате промяна, защо тогава сте били накърнени на първо време? Обидили сте се, защото сте сметнали, че някой ви е нанесъл болка. Реагирали сте, като сте се отрекли от този човек. Единствено съжалението и личностната промяна могат да му позволят отново да навлезе в живота ви и да заслужи вашата прошка.

Източник: Psychology Today
Превод: Анита Кацарска