Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни

Исабел Алиенде е сред най-известните романисти на нашето време. Родена е на 2 август 1942 г. в Лима, Перу. Трилогията „Къщата на духовете“, „Дъщеря на съдбата“ и „Портрет в сепия“ съдържа три несвързани по фабула романи, като всеки от тях сам по себе си е шедьовър. „Сякаш отворих артерия. Така извираше всичко от мен“, казва писателката за „Къщата на духовете”. Фамилията Алиенде е от родството на писателката с президента на Чили преди военния преврат през 1973 г. Салвадор Алиенде е братовчед на баща ѝ. 
Романите на Алиенде се превеждат ежегодно на десетки световни езици, те са сред най-продаванете бестселъри. „Момиче, остави журналистиката, по-добре седни да пишеш художествена литература с тази развита фантазия, която притежаваш“, ѝ казал някога самият Неруда. Днес тя не маха томовете му изпод компютъра Критиците определят стила й като „магически реализъм“.
Алиенде е автор и на „За любовта и сянката”, „Ева Луна”, „Безкрайният план”, „Инес, моя душа”, „Японският любовник”...

• Четенето на добър роман или разказ е като да правиш любов на чисти и изгладени чаршафи: тотално удоволствие.
  
• Корените на един човек не се крият в пейзажи, държави или нации, те са вътре в него.
  
• Интересуват ме само сходствата в хората, а не техните различия.
  

„Усетих, че се потапям в студената вода и разбрах, че пътешествието през болката завършва в абсолютна празнота. Разтворих се във водата и прозрях, че тази празнота е пълна с всичко онова, което се съдържа във вселената. Тя е нищо и всичко едновременно. Свещенодейна светлина и неизгребна тъмнина. Аз съм празнотата, аз съм всичко съществуващо, аз съм във всеки лист в гората, във всяка капка роса, във всяка частица пепел, понесена от водата, аз съм Паула и заедно с това съм аз самата, аз съм нищо и всичко останало в този живот и в други животи — безсмъртна.
Сбогом, Паула жена. Добре дошла, Паула дух."

• Този свят винаги ще има нужда от отцепници, дисиденти, авантюристи, аутсайдери и бунтовници, които задават въпроси, огъват правилата и поемат рискове.
  
• Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни.
  
• Най-бедните и най-изостаналите общества са винаги тези, които потискат жените си.
  
• Историите ни може и да са различни, но емоционално всички сме еднакви!
  

"Какъв е смисълът от таланта, опита и знанията ти, ако не ги раздаваш? Какъв е смисълът от житейските ти истории, ако не ги разказваш? Какъв е смисълът от богатството, ако не го споделяш? Раздавайте! Няма да бъдете кремирани с нито едно от тези неща!" 

• Може би идваме на този свят, за да търсим любовта, за да я намерим и после да я изгубим, и после отново и отново все същото. С всяка нова любов се раждаме повторно и с всяка любов, която приключва, в сърцата ни се отваря рана. Аз съм покрита с горди белези.