Светът в тебМария Бончева / 3 август 2018

Преживей директно кой си ти

Защо да пътешестваме сами поне веднъж в живота

Човекът е човек, когато е на път, без значение дали неглиже с приятели, в организирана група или дори...сам. Но да стегнеш куфара и да се отправиш соло по света... разумно ли е наистина? Индивидуалните пътешествия често се приемат като рисковано, твърде авантюристично начинание, криещо ред неизвестни. Особено ако става дума за дама, потеглила да откривателства по широкия свят сам сама. В повечето случаи аргументите против идват от хора, които нямат и ден собствен опит в този вид начинания. Ако се допитате обаче до практиците, ще чуете съвсем различен отговор. Който веднъж е топнал пръст в буркана с меда, трудно се спира да го направи пак. И все пак, няма ли известна разумност във всичките доводи против пътешестването сам?

Истината е, че здравословната доза авантюристичност и риск развива личността, изгражда характера и ни прави по-гъвкави и самоуверени. А и не е нужно от първия път да се впускаме в дълбоките води. Можем спокойно да започнем с няколко дни културен туризъм, например, дори до вече позната дестинация. Ако ни хареса – можем да „вдигаме дозата” колкото ни душа иска. Светът изобилства от прелест и приключения.

Дори и сам по света, куфар Gabol е твоят верен спътник във всяко пътешествие. За да сте винаги актуални с последните модели на пътните чанти, последвайте страницата на Gabol България.

Ключът от палатката

Колкото по-непозната и далечна е една дестинация, толкова по-важно е да се информираме обстойно. Планирането е основният ключ към гладкото преминаване на всяко соло пътешествие, особено в чужбина. Колкото по-добре проучите дестинацията с всичките нейни характерни особености като език, културни норми, климат, видове транспорт и т.н., толкова по-спокойни и уверени ще се чувствате. Интернет изобилства от страници и блогове за пътешественици индивидуалисти, даващи много полезни насоки и съвети за всевъзможни дестинации. Човек по природа се страхува от непознатото, затова – опознайте избраната дестинация преди да потеглите. Отделете достатъчно време за подготовка, оставете съмнението и предразсъдъците на страна и обикновено всичко протича по мед и масло.

Разбира се, има и друг подход, любим на т.нар. свободни духове. Тя стягат куфарите, или по-скоро раниците, и в състояние на пълно доверие към вътрешния си водач и пътя, потеглят към необятното. Но всеки според нуждите си.

Сам по света дава повече свобода

Колкото повече, толкова повече. Не е тайна, че времето нужно за планиране, вземане на решения, синхронизиране, чакане, изчакване, тръгване се увеличава право пропорционално с големината на компанията. И това има своя чар, но защо поне веднъж да не се отдадем тотално на своя собствен ритъм? Когато човек потегли без група, остава господар сам на себе си и разполага с цялата свобода да се води единствено от собствените си предпочитания и темпо.

Извън зоната на комфорта

Дори с група, пътешестването често поднася неочаквани изненади – пропуснат транспорт, загубване в непознат град, езикови бариери и какво ли още не. Когато нещо се пообърка, компанията на приятелите съпътешественици дава комфорт и сигурност. Нали „сговорна дружина планина повдига”. А какво се случва, ако потеглим сами? Трудностите по пътя, малки или големи, ни извеждат от зоната на комфорт. Позволяват ни да реагираме по нов начин, да открием неподозирани запаси от сила и креативност в нас самите. А след това вече никога няма да сме съвсем същите – оттук насетне знаем, че можем да се справим със всяко предизвикателство сам сами!

Преживей директно кой си ти

Ако в нас се е пробудила тази изконна човешка потребност да си задаваме въпроса „кой всъщност съм аз?”, може да спестим някой лев от семинари за себепознание и да ги инвестираме в приключение. Без значение дали сред природата, обикаляне на културни забележителности или какъвто и да е друг вид туризъм, сам със себе си човек неизбежно се отдава на интроспекция. Дори да не осъзнава нуждата да бъде на семе и да помисли на спокойствие за живота, посоките и смисъла, човек обикновено таи тази потребност някъде вътре в себе си. Дори няколко дни гарантирано правят чудеса.

Нови приятелства

Само който още не е пробвал да потегли на път без компанията, може да вярва, че сам на пътя е равнозначно на самотен от сутрин до мрак. Всъщност като цяло е точно обратното - обикновено човек лесно завързва познанства и дори приятелства. Компаниите или организираните групи имат един вид защитен щит около себе си, нещо като групова аура, която по-трудно пропуска нови елементи в орбитата си.

Освен това, в нашата ера на социални мрежи и апликации, вече има не едно приложение, което помага на пътуващите индивидуалисти да си прекарат приятно в нова компания с подобни по дух хора. А и соло пътешествениците лесно се „надушват”. Не е рядкост и да попътуват няколко дни заедно, след което – всеки по своя друм.

Завръщането

Това е може би най-сладкият момент - стъпил обратно на собствена територия, да си кажеш: „Йес! Направих го! За мен няма невъзможни неща!” И да започнеш ден след ден да наблюдаваш как и колко си се развил и израстнал като личност. Да не говорим за всичките вълнуващи истории и мигове, по които всичките приятели и познати нескрито се прехласват.

Още много може да се изпише за пътешестването сам, но преживяването е най-добрият съветник. Е, поне за тези сред нас, които почувстват порива, поне веднъж да се пуснат като волни птици сами по широкия свят.