Материята помни и разказва

Психометрията е гадателско изкуство, чрез което медиумът, като взема в ръцете си някакъв предмет и го опипва, може да опише произхода му, историята и заобикалящата го среда. Той долавя излъчваните от него флуиди, тъй като всеки предмет, особено ако е стар, е надарен с чувствителност, подобно на живо същество. Чрез допир медиумът прочита записа, който се съдържа в предмета, реални или символични сцени, чува гласове и шумове, усеща миризми и дори понякога чувства осезаеми въздействия. Този феномен на съсредоточаване предизвиква у него процес на свръхчувствителност и го свързва с космическите архиви, в които се пази всичко, свързано с нещата в настоящето и в миналото. Това разказва Жан Приор в книгата си „Паметта на материята или изкуството на психометрията.“

В послание, продиктувано от отвъдното, младият Ролан дьо Жувнел, без да споменава космическите архиви, наричани от хиндуистите „акаша“ (akasha), говори за мекия восък, в който се записват мислите и деянията: „Етерът е като мек восък и най-незначителните ви мисли оставят в него своя отпечатък. Предел, в който се отпечатват вълните, излъчвани от всеки мозък. Слетите там добро и зло изчезват. Там всичко си влияе взаимно, тъй като всичко си взаимодейства. Ето защо на това място човечеството е „едно“. 

И най-малкият вик на болка или радост се отразява върху всички. От тази магма успяват да се откъснат само тези, чиято душа е вече родена. Приор цитира дословно и друг посланик от отвъдното - Пиер Моние, който на 25 юни 1919 г. диктува на майка си, дошла на поклонение в местата, където той е загинал. Това е текстът, който майката записва без изобщо да й е ясен смисълът на написаното: „Прави бяхте, приятелят ми и ти: не съм ви напускал нито за миг, докато следвахте пътя ни от първите дни, през разрушенията и опустошението. Както вече ти казах, от всички картини, „впечатлили“ земните места, остава незаличим отпечатък. Вие трудно си давате сметка за това и си въобразявате, че това са множество сцени, които са се разиграли на едно и също място. Очевидно е, че процесът ви е непознат: касае се за вариант на телепатията - телепатия, която бих нарекъл материална - между вълни и вълни, която като пружина освобождава в известен смисъл стабилизирана картина. Тя се раздвижва под въздействието на вълни, аналогични на тези, в които е била потопена в момента на образуването и. Не знам дали ме разбираш, това означава, че явяването на картината става под влиянието на духовно излъчване, което често е несъзнателен спомен. Не винаги е така, но най-често това явление протича именно по този начин. Това са психометрични отпечатъци, да си послужа с един нов термин, които са абсолютно спонтанни и се възприемат от дух, независим от описаната сцена…"

Приор е убеден, че споменът остава в нас като картина, като зрелище, което можем да накараме да оживее. Според духа на Моние, нашите мозъци са като големи книги с картинки, чиито страници можем да обръщаме една след друга. Това множество натрупани отпечатъци не се обърква... Ние ги съживяваме както ни харесва. Така е и с „мозъка на природата". Отпечатъците са записани и могат да се върнат последователно към временен живот, който може да се повтаря колкото пъти поискаме. 

„Отпечатъците са записани“. Казано със съвременни термини, съществува подобен на видеозапис ефект на материята, който улавя всичко, дори и миризмите. Той включва също и магнетофонен ефект, който възстановява звуците, музиката, думите, а също и магнетопатичен ефект, който съхранява чувствата и страстите в двойствения смисъл на любов и страдание, пише Приор. Нищо не се губи, нищо не е загубено, но само медиум може да долови визуалните, звуковите, обонятелните отпечатъци, пояснява авторът на „„Паметта на материята или изкуството на психометрията.“