Снимки: Wikimedia.org
Гледката на огромна купчина черепи и кости, струпани под водната повърхност и разхвърляни наоколо, е доста зловеща. Странно как толкова много хора са умрели на това забравено от боговете място на 5020 метра надморска височина. Наоколо няма нищо освен заснежени каменни върхове и ледници. Официално се нарича Рупкунд (Roopkund), но е по-известно като "Skeleton Lake" или Езерото на скелетите. Намира се в щата Утаракханд, Индия. Лежи в скута на масива Тришул в Хималаите.
Всяка година ледът се топи за кратко и разкрива страшна гледка с човешките останки на над 300 (според някои документи са 600-800) нещастни хорица, които почиват на дъното на Рупкунд, обградено от отвесни скали.
В зловещата супа на езерото плуват освен скелети и нокти, коси, копия, ножове и скъпоценните камъни, запазени от студовете, сякаш покойниците са били връхлетени внезапно и унищожени мистериозно от някакво свръхестествено явление.
За първи път кошмарът е бил открит през 1942 г. от служители на британската горска охрана, които се спънали в човешки черепи. От тогава учени, антрополози и историци се опитват да разгадаят какво се е случило в тази необитаема местност и кога. Първоначалната версия е, че това са преминаващи по трасето японски войници, които са се заблудили и са замръзнали.
Впоследствие става ясно, че оръжията на дъното на езерото не са от тази епоха. Местните жители от региона вярват, че това е дело на една яростна стара богиня - Нанда Деви, която се разгневила, че група хора минават през владенията й и ги наказала жестоко като им пратила желязна градушка, която ги унищожила.
Някои от черепите и раменните кости наистина имат ясни белези от удари от малки предмети с кръгла форма, сякаш са били атакувани отгоре.
При една от последните експедиции по тези места в началото на 21 век са направени ДНК тестове от костите и част от запазената човешка тъкан. Учените се обединяват около хипотезата, че скелетите са на хора, които в продължение на столетия са минавали покрай езерото, следвайки свои си маршрути, връхлетявала ги е внезапна буря, те са се подхлъзвали на тясната пътека и са падали в леденото езеро. Ниската температура е предотвратила естествения процес на разлагане.
Има и още една версия, разчетена по човешките кости - че все пак това е било голяма група от хора, които са тръгнали в края на първи век от новата ера на религиозно поклонение, като са наели и двама местни планински водачи. Стихийна градушка с ледени късове колкото бейзболни топки ги ударила внезапно и унищожила всичко живо, тъй като те не са могли да се скрият никъде. (Храм, построен в чест на богинята Нанда Деви има в края на пътеката, минаваща покрай езерото Рупкунд.)
Учените се нуждаят от още време, за да продължат изследванията си. Лошото е, че експедициите до тази част на света са скъпи, Езерото на скелетите примамва много туристи от всички краища на планетата и тъй като няма охрана на масовия воден гроб, всеки си взема за сувенир по някоя кост. Много скоро може да не остане нищо за изследване...
