Худ. Йоханес Вермеер, Meisje met de parel, ок. 1665 г., Wikimedia Commons
Учени от компанията Neurensics разкриха мистерията на картината на Ян Вермеер „Момиче с перлена обица“, съхранявана в музея Маурицхейс в Хага. Те измерили мозъчната активност на зрителите, които гледат портрета, и открили неврологичен феномен, наречен „постоянна примка на вниманието“. Това съобщава Phys.org.
Оказва се, че при взиране в платното вниманието на наблюдаващия се движи циклично между окото, устата и перлата в портрета. Това създава „примка“, която кара човек да гледа картината по-дълго и я прави особено привлекателна за окото. Според учените явлението да не можем да откъснем поглед от една картина е рядкост.
В изследването са използвани методи като електроенцефалография (ЕЕГ) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Учените проследили чрез специални устройства движенията на очите и мозъчната активност на участниците в изследването, докато те гледали прочутото платно и неговите репродукции.
Резултатите сочат, че най-голямата активност се наблюдава в прекунеума, област от мозъка, свързана със самосъзнанието и личната идентичност. Установено е също, че емоционалната реакция към оригиналната картина е десет пъти по-силна, отколкото към репродукциите. Това подчертава значението на прякото изживяване на автентично произведение на изкуството.
Интересното е, че „Момиче с перлена обица“ се различава от другите картини на Вермеер по това, че съдържа три фокусни точки – окото, устата и перлата, докато в други картини художникът се фокусира върху една точка. Резултатите от проучването подчертават, че картината на Вермеер има специално въздействие върху зрителя поради неврологичните особености на възприятието.
