Приятели на птиците

Най-често използваните думи, с които участниците в бригада Атанасовско езеро се опитват да опишат преживяното от тях са:  магия, чудо, богатство и природа. Думите наистина са слаби или не достигат, за да разкажат за бригадата. Дори и редовете, които следват са само бегло ревю на това събитие от живота на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП).  Правейки бърза ретроспекция на дългия живот на бригадата, общото, което намирам във всичките години на нейното провеждане, са хората.  Всеки един от тях воден от различни подбуди към мястото, където се случва природозащитната бригада, а именно едно от езерата на Бургас – плитката лагуна Атанасовско езеро. Въпреки различията – по професия, пол, възраст, хоби, хората от бригадата са обединени от търсенето на изгубената връзка с природата. Докато я търсят успяват да намерят и прекъснатата връзка между себе си и другите в объркания свят, в който живеем. Затова бригада Атанасовско езеро е още приятелство.  При нея всичко онова, което си дал в полза на природата  се връща при теб многократно.

Вече сигурно си мислите, че това е един лагер край езерото, където се събират близки приятели и познати, за да се забавляват. Да, така е. Но само отчасти.  Усмивките и забавленията са задължителни в живота на бригадата и няма как да бъде по друг начин, защото най-много работа в полза на природата може да бъде свършена, ако я правим с любов и желание.  Всяка година, водени от обичта си към нея, стотина доброволци изминават километри, тръгвайки от различни краища на страната, а понякога и от други страни в Европа, за да се съберат през август в северната част на Атанасовско езеро. Тук те разбират, че да газиш в калта всъщност не е страшно, а напротив, дори е приятно. Тази „жертва" е жизненоважна за много видове птици и преди всичко за онези, които орнитолозите наричат наземногнездящи. Такива са речната и гривестата рибарка, кокилобегачът, саблеклюнът, речният и морският дъждосвирец, кафявокрилият огърличник и много други. Тези пернати снасят яйцата си направо на земята, най-често  в малки естествени ямки, разположени покрай водоемите. 

На тези места, обаче, те са силно уязвими от набезите на скитащите кучета, котки и не на последно място от чакалите, особено в района на Атанасовско езеро. За да ги избавят от несгодите, за да намалят безпокойството по време на размножаване  и така да повишат шансовете им за оцеляване още през 1979 г. природозащитниците правят опит да изградят изкуствен остров за гнездене на птиците във водите на Атанасовско езеро. Първият опит, за съжаление, се оказва неуспешен. Десет години по-късно, в южната част на плиткото езеро  е поставена първата изкуствена платформа, подходяща за гнездене на крилатите му обитатели, далеч от дигите, където скитат хищниците – една от основните заплахи за птиците. Тя представлявала старо ловно гюме, изгнило отгоре и стърчащо във водата.  Колелото се завърта, появяват се и първите изкуствени острови в северната част на езерото. Не закъсняват и първите резултати. Много видове птици, сред които кокилобегачът, саблеклюнът и рибарките, разпознават островите като безопасни места за отглеждане на малките си и започват да ги използват всяка пролет. Това е причината те да бъдат възстановявани и днес, както и да бъдат изграждани нови такива. 

Ние от БДЗП сме сигурни в тази успешна практика и затова през 2011 г. с помощта на бригадирите построихме насипен остров от дърво и кал. Нарекохме го остров за саблеклюни с надеждата на следващата пролет, когато го посетим, да намерим птици, които мътят яйцата си.  Това е най-калният и най-големият изкуствен остров от всички правени досега в историята на бригадата. С размери на двустаен апартамент от 64 кв. м.   той веднага се превърна в дом на кокилобегачи и саблеклюни, а през 2013 г. и на гривестите рибарки. Вече сме повече от убедени, че сме на прав път.  Насипният остров се намира в средата на един от басейните на Атанасовско езеро, като  също е  отдалечен от  дигите,  по които се разхождат хищниците.  До  мястото, избрано за острова,  момичетата и момчетата, неговите строители – инженери,  стигаха газейки в дълбоката кал, пренасяйки на ръка или във водата необходимия дървен материал. А, той беше много.

В тази част на свръхсолената лагуна има изградени и друг тип изкуствени платформи . Това са наколните родилни домове на речните рибарки. От ранна пролет до късна есен тези дребни птици огласят езерото и представляват великолепна гледка. На езика на доброволците, всички участници в бригадата, които ден след ден се отправят с чук, трион и пирони в ръка към езерото да строят острови, са „островитяни".  Един от най-добрите е Марин, построил повечето острови в защитена местност „Пода" и Атанасовско  езеро. Марин умело размахва тежкия чук в очакване изпод неуморните му ръце да се роди нещо полезно за природата. Въпреки тежкия труд, „островитяните" са за завиждане. Докато се трудят те си правят спа процедури.  

Калта в Атанасовско езеро е лечебна. Тя се е образувала от гниенето на множество микроорганизми в продължение на столетия. Натрупвала се е пласт по пласт.  Може би се чудете как пък се използва от „островитяните" за разкрасяване. Това се случва по време на най-ожесточената война, на която съм присъствала в езерата – калната. В края на изграждането на всеки изкуствен остров е нужно той да бъде покрит с тръстика и кал, съобразно биологичните изисквания на птиците. Получава се нещо като комфортно и меко легло. За да стане факт, обаче, е нужно малка част от калта от дъното на езерото да бъде прехвърлена на острова. Е, да, но тя започва да хвърчи по телата на бригадирите и да ги улучва подобно на ръчни гранати.  Това са и  най-добрите процедури за подмладяване с естествени материали.  Неизбежно след  войната  е почистването от калта,  но със студена вода, директно под маркуча, защото няма кой да ги пусне в автобуса на път за лагера целите омазани с кал.

През това време друга част от бригадирите са на тръстиката.  Въоръжените с храсторези „тръстикари" режат и изваждат от водата тръстика. Защо? Защото така откриват водни огледала, подходящи за почивка и хранене на много видове птици. Тази изнурителна дейност се извършва основно в защитена местност „Пода" край Бургас, точно зад едноименния природозащитен център, стопанисван от Българско дружество за защита на птиците. „Тръстикарите" сами се убедиха в полезността  и значимостта на труда  си. Още преди да завършват окосяването на тръстиковия масив с големина почти един хектар, те станаха свидетели как окосените от тях площи се избират и заемат последователно от малките и големите бели чапли, към тях се присъединиха гривестите чапли, блестящите ибиси, кокилобегачите и многобройните водобегачи. Премахването на тръстиката на ръка е само един от възможните начини за възстановяване на местообитания на редки и застрашени от изчезване видове птици. Основава се на отнемането на част от биомасата, която се натрупва във водоемите посредством косене и изнасяне на тръстиката. Все пак ние запазваме ключови тръстикови масиви, задължително условие за осигуряването на максимално продуктивна екосистема. 

Много видове насекоми например, зимуват и снасят яйца в изсъхнала и стара тръстика. Приоритетни за опазване видове птици като големия воден бик, предпочитат да се хранят, като се захващат с краката си за стъблата на младата тръстика, растяща в плитка вода, в която се срещат видове, които са негова храна. Така доброволците по време на природозащитната бригада създават една разнообразна и пъстра мозайка от открити водни площи и малки тръстикови масиви, които привличат и задържат различни видове организми, създаващи многообразието на живия свят на езерата.  Ще си позволя да навляза още по-дълбоко в природозащитния ефект на една на пръв поглед незначителна работа, като косенето на тръстика, но с изключителен ефект върху възстановяването на ключови места за почивка, хранене и размножаване на птиците. Резултатите от мониторинга върху състоянието на околната среда показват, че под въздействието на човешката дейност се променя значително средата, която ни заобикаля. 

Глобално сред най-засегнатите местообитания в резултат на човешката намеса, са разнообразните влажни зони като езера, блата, микроязовири, заливни и временни водоеми.  Но дори и малките по площ влажни зони са от огромно значение за хората и биоразнообразието. Икономическите ползи включват предпазване на хората и инфраструктурата от наводнения чрез предоставяне на допълнителен обем, в който да се събира вода в случай на екстремно повишаване на валежите, осигуряване на възможности за реакреация и развитие на спорт и туризъм. Множество организми като насекоми, земноводни, птици също зависят от съществуването на влажните зони поне за част от жизнения си цикъл. Край Бургас има уникален комплекс от влажни зони – три различни по качествата си езера и по-малки водоеми.  

Тук ставаме свидетели на невероятни цветове на водата – от лазура на морето до светлосиньото на Мандра, зеленото на Вая и призрачното червено на Атанасовско езеро. Разноцветните водни повърхности са и с различна соленост – от сладководни, през полусолени, морски до свръхсолени, каквито има главно по Средиземноморието, и то на отделни места. Тук е представен целият спектър от видове влажни зони – от големи открити водни площи до гъсти тръстикови масиви, от десетки метри морски глъбини до сантиметрови плитчини – Атанасовско езеро, например,  на места е дълбоко едва 30 см. И всичко това води до един резултат – огромно разнообразие на условия, местообитания и …. живи обитатели.  А това става все по-дефицитно с всеки изминал ден, навсякъде по света. 

Една от сериозните заплахи за цялата тази красота пред очите ни е естественото засушаване поради прекомерното натрупване на биомаса под формата на водолюбива растителност като тръстика и папур. Гниенето на умиращата растителност води до натрупване на допълнителна органика, като по този начин се понижава качеството на водата, намалява се разнообразието на хранителната база и благоприятните условия за множество видове птици. За да не допуснат това да се случи „тръстикарите" косят тръстика, връзват я на огромни снопове, които изнасят от водите  на защитена местност „Пода" на сушата. И така всеки ден от бригадата – опръскани с кал, мокри до кости, но кипящи от желание и с огромни запаси от енергия.

Природозащитна бригада Атанасовско езеро се ражда покрай следенето на есенната миграция на птиците и желанието на няколко ентусиасти у нас да разбулят поне малко от тайнственото явление.  Началото е поставено преди 34 години, затова се връщаме назад във времето и  спираме в 1979 г., за която настоящия председател на БДЗП – д-р Петър Янков си спомня – „Започнахме гледането на миграцията на реещите се птици.  Тогава стартирахме и събирането на данни с цел обявяване на Атанасовско езеро за резерват, гонихме бракониерите – събирачи на солничното раче…" .  

Това всъщност са първите природозащитни дейности случвали се на мястото, където до ден днешен се провежда бригада  Атанасовско езеро.  Следенето на миграцията е дейност продължаваща и днес. Точно там, където и тази година ще се проведе бригадата, се намира емблематичното за поколения орнитолози място – Точката. Това е едно от най-популярните места в България за следене на  прелета на птиците тръгващи от далечния север и пътуващи към топлия юг.  Сигурно ще ви е интересно да разберете,  защо точно на това място, а не някъде другаде в страната. С какво то е по-различно от други места?  Отговорът се крие в местоположението на Бургас.  Градът попада в най-западната точка на Черно море, което означава, че тук е най-тясната част от втория по големина прелетен път на птиците в Европа – Виа Понтика, което пък автоматично нарежда Бургас сред местата с най-интензивен миграционен трафик. Затова и една от основните дейности по време на десетдневната бригада е следеното на есенната миграция на птиците. 

Винаги съм оставала изненадана как всяка вечер при разпределението на задачите за следващия ден (част от бригадирския живот) най-много са желаещите за наблюдение на миграцията. Ръцете се вдигат една след друга. Получава се устремено ято от ръце на желаещи. Но след това всеобщата оценка е,  че е по-лесно да поемеш към тръстиката или към островите, отколкото цял ден да се взираш в безкрайно синьото небе и да търсиш приближаващите ята от щъркели, пеликани или грабливи птици. Да, вярно е, че нашите „точкари" остават омагьосани от невероятния спектакъл на птичия прелет, защото това място събира всички прелетници от Германия и Урал плътно един до друг, подобно на пясъчен часовник, но как се броят ята от по 3 до 5 000, а понякога и повече щъркели!?  Освен местоположението на Бургас, друга причина  тук  да се  наблюдава миграция са присъщите за крайбрежието мощни потоци издигащ се топъл въздух (термики), които са следвани от ята пеликани, щъркели, орли, мишелови, осояди, блатари, кани, соколи и други реещи се птици. Ето и няколко смайващи цифри – точно над Бургас за един ден (обикновено около 26 август всяка година) могат да преминат 20 000 бели щъркела, а за целият прелет те стават 400 000, за един час могат да минат около 1 100 малки кресливи орли, 1–2 царски орела и множество други „неинтересни" видове. Само за една есен над главите ни преминават около 60 000 розови пеликана,  пътуващи към по-топлите страни. 

Тези цифромании минават през погледа на почти всички участници в бригадата, дежурещи на Точката, където  се научават да разпознават видовете прелитащи над тях, учат се от опитните орнитолози, как да различат наближаващо ято, което в далечината изглежда като миниатюрна точица, която обаче постепенно нараства , докато не различиш и отделните птици в него. Най-вълнуващо е, когато огромно ято от пеликани лети над главите на бригадирите по време на вечеря.  Привечер  птиците се прибират към местата, където нощуват след обилното хранене и голямото скитане.  Къдроглавият пеликан, например, който е застрашен от изчезване в цял свят, е един от постоянните обитатели на бургаските езера. 

Ежедневно едрите и тромави птици, приличащи на делтапланер, прелитат между две от езерата на Бургас. Рано сутрин излитат от дигите на червеното Атанасовско езеро и поемат към Вая, където ще се хранят цял ден с риба и ще мързелуват. Стане ли привечер тръгват в обратна посока. Прибират се към хотела си, където ще нощуват. Биологично зададеният им часовник е изключително точен. По тях може да си сверяваш този, който носиш на ръката си. Много е писано и изследвано за миграцията, за да се обясни това древно явление в природата. Последната, разбира се, е съвършена и не разкрива напълно своите тайни. Онова, което знаем със сигурност за миграцията  е, че гости от Арктика, Северна Европа и Сибир в непрекъснатия си кръговрат на живота (надявам се наистина да не бъде прекъсван) всяка есен поемат от север и се ориентират от неизвестни за нас сили по прелетната магистрала в посока  юг и на пролет поемат обратно по дългия път към дома. По време на прехода си, подобно на нас хората, когато да пътуваме и избираме предпочитаните от нас хотели и ресторанти за спиране и почивка, птиците също спират само на любими и приятни места. 

Оказва се, че бургаските езера са не само предпочитано място за хранене и отдих, но и едни от малкото запазени влажни зони по нашето Черноморие, затова по време на миграция гъмжат от живот. Птиците спират тук , за да заредят и продължат. За всички тях Бургас е на „един прелет" разстояние между делтата на Дунав и източния бряг на Средиземно море – едни от малкото места, където устремените ята могат да намерят храна. Без влажните зони около града този вековен път ще бъде прекъснат и десетки видове птици ще изчезнат. За да ги има езерата, за да ги има птиците и не на последно място и  хората, трябва да бъдат опазени и при нужда възстановявани тези важни влажни зони. Това става възможно благодарение на големите сърца на стотиците доброволци минали през всичките тези  години през природозащитната бригада Атанасовско езеро.  И както казва приятелката на БДЗП – Мария Мутафчиева от Мери Бойс Бенд – „Това са хора извисили се над злободневните теми и проблеми и посветили живота си на благородна кауза да защитават птиците и техните убежища."  Да, такива са всички приятели на бургаските езера. Затова още една от  думите, с които се  опитват да говорят за бригадата нейните „виновници" е „благодаря".

Не трябва да забравяме, че бригада е и още нещо. Тя е школа – научна и природозащитна. Част от хората, които са нейни основоположници, днес са едни от най-добрите специалисти, работещи в различни области на природозащитата в страната ни. Много от участниците в бригадата от доброволци днес са се присъединили към редиците на специалистите от БДЗП, които работят  за опазването на конкретни видове и техните местообитания. Друга част запазват в сърцата си топли и ярки спомени от срещите край езерата и променят завинаги отношението си към природата. Това е нашата цел. За това година след година без значение какво ще ни коства полагаме усилия да случим Бригадата. През последните години тя и всичките дейности в нея, насочени в помощ на птиците, са възможни благодарение на проект „Живот за Бургаските езера" към програма LIFE+ на ЕС, изпълняван от БДЗП.

Дотук сигурно съм изплашила всеки отделил време да прочетете тези редове. Но тъй като силно желая поне част от вас да се присъединят към нашата кауза, а защо не и да станете част от бригадирския живот, ще ви разкажа накратко как минава един бригадирски ден. Представете си поляна, на която са накацали пъстри палатки, подобно на шарено ято птици. Рано сутрин от всички тях изскачат момичета и момчета, но не по собствена воля, а след като дежурните по лагер са ги събудили по възможно най-изобретателния за тях начин – кой палейки резачка за дърва, друг подрънквайки с черпак по празна тенджера, а на следващата сутрин пък може да сте приятно изненадани и събудени от родопска песен, изпълнена на гайда, но на сред морето. Следва закуска на открито или под шатрата – нашата трапезария. Чай, кафе, закуска и събиране на групите за работа – „островитяни", „тръстикари", „точкари" и т.н.  Всички ги очаква работа до обяд, но „точкарите" ще следят миграцията до залез слънце. Стане ли горещо е ред за обяд и баня. Първо нежната половина от лагера минава под душовете. След това идва ред и на мъжете. Следва волна  и свободна програма. Стига да знаете какво ви се прави, разполагате с цялото време до 19:00 часа, когато отново се събираме за вечеря и задължителната презентация или филм на природозащитна тема. Гостуват лектори от цялата страна – все наши приятели. Ето я и най-романтичната част – лагерния огън. Останалото оставям на вашето въображение. 

Искате ли да преживеете всичко това? Ако отговорът ви е „да", следете нашите сайтове – www.burgaslakes.org  и www.bsbp.org , където в началото на август публикуваме обявата за поредната бригада и тръпнем в очакване да срещнем стари приятели и да открием нови. Аз ще бъда там. А вие?