Снимка: Wikimedia Commons
Учени, подкрепяни от Национална агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA), обявиха че тазгодишната „мъртва зона“ на Мексиканския залив е приблизително 6705 квадратни мили. Тя е 12-ата по големина зона в света, регистрирана за 38 години измервания. Тази цифра се равнява на повече от 4 милиона акра местообитания, потенциално недостъпни за риби и дънни видове, площ приблизително колкото Ню Джърси. Мъртва зона учените наричат зона с ниско или никакво съдържание на кислород, която може да убие всичко живо, което вирее във водния свят.
Учените, които констатираха тревожното разширение, са били на експедиция на борда на изследователския кораб LUMCON Pelican от 21 до 26 юли. Дългосрочните им цели са намаляване на петгодишната средна степен на мъртвата зона до по-малко от 1900 квадратни мили до 2035 г. Петгодишният среден размер на мъртвата зона сега е 4298 квадратни мили.
Въпреки че може да не са чак исторически, последните измервания надхвърлят всички досегашни прогнози на експертите.
„Площта на хипоксията на дънните води беше по-голяма от прогнозираната от наносите на река Мисисипи и натоварването с азот за 2024 г., но в рамките на диапазона, наблюдаван през почти четирите десетилетия, през които беше проведен този изследователски круиз“, пояснява Нанси Рабалис, професор в Университета на Луизиана. И допълва: „Продължаваме да се изненадваме всяко лято от променливостта в размера и разпространението“.
Мъртвите зони са причинени от замърсяване с хранителни вещества, което стимулира свръхрастеж на водорасли далеч над устойчивите нива. Техният огромен брой пречи на слънчевата светлина да достигне до подводните растения и планктон и в крайна сметка водораслите измират масово. Когато мъртвите водорасли потънат на дъното, те загробват и кислорода. Това затруднява живота на рибите и другите водни обитатели и те бягат от района в търсене на по-богати на кислород води.
На животинките, които останат, хипоксията причинява драстични промени в начина им на хранане, в темповете на растеж, възпроизводството и използването на местообитанията, разказват експертите от NOAA. На свой ред това оставя по-малко същества като скариди, достъпни за улов от хората.
Понякога появата на мъртви зони е естествен процес, но по-често този ужас е причинен от хората. Излишните хранителни вещества идват от градове и ферми, които се просмукват в близки водни източници като Мисисипи, като в крайна сметка се отлагат в Мексиканския залив.
В световен мащаб общата площ на океанските мъртви зони се е учетворила от 1950 г. насам, установи едно проучване от 2018 г.
