Снимка: Wikimedia Commons
Разсеян или немарлив турист остави разкъсана опаковка с Cheetos дълбоко в пещерите на Карлсбад, Ню Мексико. Националната паркова служба (NPS) отговори със строго предупреждение. За многобройните посетители на природния парк тази врява може да изглежда като буря в чаша вода – какво пък толкова, само някакво пакетче с царевичен чипс...
Но замърсяването с вредни химически вещества и загрозяването на обекта не са единственият проблем. Всеки грам и сантиметър боклук може да има огромно въздействие върху по-широката екосистема на древната пещерна система.„Една разкъсана опаковка с храна може да изглежда тривиална, но за живота на пещерата това е нещо, променящо света й“, казаха от Службата на националния парк
Пликчето с царевичния чипс е било захвърлено в така наречената Голяма стая на Карлсбадските пещери, най-голямата единична пещерна камера по обем в Северна Америка. За да се стигне до нея е нужен един час вървене пеша под земята. Оставена да се разлага във влажните подземия, храната изпраща малка ударна вълна в местната екосистема.
„Обработената царевица, размекнала се от влажността на пещерата, формира идеалната среда за живот на микроби и гъбички. Пещерните щурци, акарите, паяците и мухите скоро се организират във временна хранителна мрежа, разпръсквайки хранителните вещества в околните пещери и образувания. Плесените се разпространяват по-високо по близките повърхности, плодят се, умират и вонят. И цикълът продължава...“, обясняват експертите от NPS в публикация във Facebook. През мащаба на човешкия поглед едно разпиляно пакетче с вредна храна може да е някаква дреболия, но всъщност то може да промени вековна екосистема.
Рейнджърите половин час почистили и трохите от боклука, както и внимателно премахнали мухъла от стените на подземието. „Големи или малки, всички оставяме следи и оказваме влияние, където и да отидем. Нека всички оставим света едно по-добро място, отколкото сме го намерили“, призовават от NPS.
Боклукът е голям проблем в националните паркове на САЩ. Над 300 милиона души ги посещават всяка година, генерирайки близо 70 милиона тона отпадъци. Пещерите са твърде уязвими към човешките следи. До голяма степен откъснати от външния свят, те са домакини на богато разнообразие от високо адаптирани, ендемични и чувствителни организми. Всяка промяна, внесена отвън - по невнимание или заради немарливост и липса на гражданска отговорност - може радикално да наруши баланса на биоразнообразието.
Ето какво се случи в пещерата Ласко в югозападна Франция, дом на някои от най-известните в света праисторически пещерни рисунки. Тя е открита през 40-те години на миналия век. Привлича тълпи изследователи и туристи. Телата им повишават нивата на топлина и влажност в пещерата. В затвореното пространство биват привнесени милиони нови микроорганизми. Гъбите и лишеите процъфтяват при новите въздушни условия, причинявайки значителни щети на много от стенописите. До 60-те години на миналия век пещерите Ласко са затворени за обществеността, за да се предотврати по-нататъшното влошаване на картините, а 18 000-годишното изкуство остава защитено зад стоманени врати и охранителни камери до ден днешен.
