снимка: iStock
Изследователи от университета в Ювяскюля, Финландия, са стигнали до някои интересни заключения в дълго проучване как изборът на начин на живот влияе върху продължителността му. Изследването все още е в процес на партньорска проверка. То разглежда сложната връзка между упражненията и очакваната продължителност на живота. Данните сочат: да, поддържането на активност е важно, но е възможно други аспекти на здравословния начин на живот може да играят още по-голяма роля, пише medicalnewstoday.com.
Учените търсили отговор на въпроса дали физическата активност сама по себе си е ключът към по-дълъг живот. Те искали да проучат по-задълбочено твърдението на техни колеги през последните години, че генетичните фактори играят роля в ползите от упражненията. Екипът от Ювяскюля направил цялостен анализ върху живота на над 11 000 възрастни близнаци от Финландия. Проучването продължило 45 години.
Резултатите показват (очаквано), че тези, които водят заседнал живот, имат най-висок процент на смъртност, като почти 40% от тази група са починали до 2020 г. Тези, които са били умерено или силно активни, са имали 15% до 23% по-нисък риск от смърт поради каквато и да е причина в сравнение с техните връстници, които водели заседнал начин на живот.
За първи път академичните среди наблягат на една подробност – не е достатъчно само да сме активни, за да живеем по-дълго. Огромна роля играят и маса други фактори като начин на живот, индекс на телесна маса (ИТМ), здравен статус, консумация на алкохол и тютюнопушене. Когато тези фактори били отчетени, индексът на смъртността в групата на водещите заседнал живот намалял значително. Изводите са, че физическата активност може да бъде показател за цялостен здравословен начин на живот, а не пряка причина за увеличена продължителност на живота.
Както водещите заседнал живот, така и активните физически групи показват признаци на ускорено биологично стареене в сравнение с тези, които са умерено активни. Това отваря нови възможности за изследване, особено за разбиране защо интензивната физическа активност не винаги може да бъде полезна в дългосрочен план.
Учените стигнали до извода, че макар упражненията да са полезни, те не трябва да се разглеждат като панацея за лошите навици. Редовните упражнения са важни, но те не обръщат отрицателните ефекти от лошия хранителен режим, тютюнопушенето или липсата на контрол върху състояния като високо кръвно налягане или диабет. Това подкрепя досегашните научни твърдения, че комбинация от борба със затлъстяването, поддържане на нормално кръвно налягане, отказ от тютюнопушене, контролиране на диабета и лечение на висок холестерол е ключът към по-добро здраве.
Сред изводите от новото проучване е и убеждението, че каквито и да е упражнения определено са по-добри от липсата на такива. Умерената физическа активност носи сериозни ползи за здравето и не е необходимо да гоним екстремни нива на физическа активност.
