снимка: iStock
Здравната тревожност се движи по стръмна възходяща траектория през последните 30 години и изглежда, че д-р Google и пандемията Covid-19 са отчасти виновни, според ново изследване, публикувано в The Lancet Psychiatry.
Хората със здравна тревожност са погълнати от панически мисли, които се въртят из главата им като постоянен цикъл на пералня. Тези негативни мисли проникват в ежедневието, засягайки семейните, социалните и работните отношения.
Страдащият е изцяло потопен в безпокойството си, че се е разболял или е на път да развие сериозно заболяване. Състоянието се характеризира с непрекъснато изследване на тялото, четене на многобройни статии в интернет и убеденост, че безобидните физически симптоми са признаци на заболяване. Ако например такъв човек открие "нещо странно" в устата си, той ще прекара зяпнал пред огледалото дълго време, ще прави това вероятно 10, 20 или 30 пъти на ден. Ще опипва нещото с език или пръст, за да провери дали не се е уголемило.
Страдащият ще си запази часове за зъболекарски или медицински прегледи. След всички консултации, въпреки че ще му кажат че няма нищо тревожно, човекът със здравна тревожност няма да повярва на лекарите и цикленето в главата му относно въображаемата болест ще продължи. Подкрепата и уверенията от семейството, приятелите и колегите са отблъснати, тъй като човекът ги възприема просто като съжаление и опит околните да са мили с него, тежкоболния.
Не е изненадващо, че с неограничен достъп до д-р Google човек, страдащ от здравословни проблеми (или въображаеми такива), може да пропилее безброй часове в сърфиране в интернет, потапяйки се в безкрайните дебри на болестта, където границата между истинска и фалшива информация е толкова размита, колкото взривен магазин за бои. Тези онлайн разходки са склонни да насочват вниманието към най-лошата възможна диагноза, засилвайки въображаемото заболяване. Това поведение на непрекъснато онлайн търсене на потенциални заболявания вече има свое собствено име: киберхондрия.
Какво задейства това обсесивно-компулсивно поведение? Понякога здравната тревожност се предава от родителя. Ако детето е расло с майка със здравна тревожност, обсебена от непрекъснати явни и измислени болежки, то може да моделира това като копира модела на поведение. В други случаи ни влияе информационната среда. Затрупани сме с твърде много заплахи за здравето, с които ни облъчват медиите (като при пандемията Covid-19). А понякога сме свидетели на тежко заболяване на близък и това дава тласък на тревожните размишления.
Здравното безпокойство и киберхондрията са инвалидизиращи състояния. Първата стъпка е да осъзнаете, че е възможно да страдате от тези състояния. Колкото и да е трудно, опитайте се да не се самодиагностицирате и потърсете професионална помощ от терапевти по психично здраве.
