снимка: iStock
Испанският философ и писател, носителят на Нобелов награда за литература, Мигел де Унамуно, повдига важния въпрос за разликата между „нежеланието да се живее“ и „желанието да НЕ се живее“. На пръв поглед тези понятия може да изглеждат сходни, но същността им е коренно различна. Разбирането на тази разлика може да бъде ключът към по-дълбокото осъзнаване на вашите собствени преживявания и намиране на изход от състоянието ви на вътрешна криза, казва психологът Нина Хворикова.
Какво е „нежелание за живот“?
„Нежелание за живот“ е състояние, при което човек губи интерес към живота, чувства апатия, загуба на смисъл и мотивация. Това не се дължи непременно на желание да напусне този свят, а по-скоро на липса на радост, енергия и надежда за бъдещето. Човек може да изпитва хронична умора, безразличие към нещата, които преди са носили удоволствие, и чувството, че животът „минава покрай него“.
Пример: 35-годишната Мария, успешен специалист, забелязала, че в последно време вече не й харесва да се среща с приятели, работата започнала да изглежда безсмислена и дори простите ежедневни дейности предизвиквали раздразнение. Тя няма мисли за самоубийство, но има чувството, сякаш „всичко вътре в нея е изгоряло“.
Какво е „желанието да НЕ живееш“?
„Желанието да НЕ живееш“, напротив, е намерение да спреш да съществуваш. Това състояние често е придружено от остро емоционално страдание, чувство на безнадеждност и убеждението, че смъртта е единственият изход от настоящата ситуация. Тук акцентът е поставен именно върху решението „да не бъдеш” като противоположност на „да бъдеш”.
Пример: Иван, на 42 години, преживял поредица от лични и професионални провали. Чувства се в капан, не вижда начин да промени ситуацията и започва да си фантазира как ще свърши всичко. Мислите му все повече се въртят около това как би могъл да напусне този свят.
Защо е важно да се прави разлика между тези състояния?
Разликата между „не искам да живея“ и „искам да НЕ живея“ е в нивото на активност и посоката на вътрешните процеси. Първото е пасивно състояние, което може да бъде временно и може да се промени чрез промени в начина на живот, психологическа подкрепа и самоанализ. Вторият изисква незабавна намеса, тъй като говорим за реална заплаха за живота. Унамуно подчертава, че „нежеланието за живот“ е вид пауза, момент на спокойствие преди евентуално съживяване. А „желанието да НЕ живееш“ вече е вик от сърцето, изискващ внимание и помощ.
Как да помогнете на себе си или на друг човек?
Признайте чувствата си. Ако чувствате, че не искате да живеете, важно е да признаете това чувство, вместо да го пренебрегнете. Говорете с близки, уговорете си среща с психолог или започнете да си водите дневник, за да разберете по-добре какво точно ви притеснява.
Направете малки промени. Понякога са необходими само няколко малки стъпки, за да възвърнете чувството за контрол над живота си: започнете да ходите, опитайте ново хоби, променете ежедневието си.
Помолете за помощ. Ако усещате, че клоните към „не искам да живея“, незабавно се свържете със специалист. Това може да бъде психотерапевт, психиатър или гореща линия. Не се притеснявайте да помолите за помощ – това е признак на сила, а не на слабост.
Обградете се с подкрепа. Дори да чувствате, че никой няма да разбере ситуацията ви, опитайте се да се отворите пред поне един човек. Често просто осъзнаването, че не сте сами, може да бъде първата стъпка към изцелението.
Мигел де Унамуно ни напомня, че човешкият живот е пълен с противоречия и понякога се сблъскваме с тъмната страна на нашето съществуване. Важно е обаче да запомните: дори в най-тъмните моменти винаги има възможност да намерите светлина. Правейки разлика между „не искам да живея“ и „искам да не съм жив“, можем да разберем по-добре себе си и да предложим помощ там, където наистина е необходима.
Ако се чувствате като в пропаст, запомнете: не сте сами. Обърнете се за подкрепа, потърсете помощ и нека тази стъпка бъде началото на едно пътуване към нов живот.
Тук можете да намерите номерата на различни организации, които поддържат горещи телефонни линии за подкрепа при различни случаи.
