Две зашеметяващи оперни представления на същото място вече оставиха своето място в историята на културния живот на столицата – „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски през 2014 г. и „Набуко“ от Джузепе Верди през 2016 г. Сега за прослава и почит на името и делото на преподобния отец Йоан Рилски – покровител на българския народ, операта „Рилският пустинник“ ще оживи предкатедралния площад като зов към всички нас да почувстваме съкровена близост с духовната и пречистваща любов на свети Йоан.
През 1937 г. българският общественик, писател, поет и етнограф Тихомир Павлов (1880–1937) създава и издава последната си поетична творба „Рилският пустинник“ според житието на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец. За съжаление, тази изключителна поема остава в забвение, докато през 2022 г. нашият съвременен свещенослужител, композитор, диригент и педагог отец Кирил Попов (роден 1955 г.) я намира в своя личен архив и бива осенен от музикално вдъхновение.
Музикалната поема „Рилският пустинник“ протича в две действия и десет картини. Събитията се развиват в края на IX и първата половина на X век в средищната Средецка област на тогавашното българско царство. Като историческо време това е Златният век на България, при управлението на царете св. Борис-Михаил, Симеон Велики и св. Петър. Из цялата българска земя се строят църкви и манастири, а православната християнска вяра процъфтява. Това е епоха и на велики духовни завоевания, и на гръмки победи. Всичко това е в пълен разрез с твърдия отказ на младия и дивен Йоан от всичко земно. След смъртта на своите родители той раздава имуществото си на нуждаещи се и напуска „лъжовний мир“, в който вече са тръгнали първите разделения и боричкания за надмощие. Обсегът на живота и подвизите на св. Йоан включват Осоговската планина, поречието на р. Струма, планината Витоша и Рилската пустиня.
Нека достойно да възпеем великия Рилски пустиножител и да знаем, че той винаги бди над нас и е наш молитвен ходатай пред Бога.
