Игрална зала, кръстена с хубава българска дума и изписана с латински букви, но за чие удобство?
„Текст на български език, записан с латински букви, се приема за текст на български език. Текст на даден език може да бъде записан с графична система, различна от тази, която съответният език обичайно използва. Съществува разлика между графика и език.“ ИБЕ при БАН
София, а и в другите градове улиците са изпълнени с надписи на чужд език или на български, но с шльокавица; фирми и органи на държавната и общинската администрация пък пращат съобщения до българите с латински букви или на кирилица и с латински. Докога ще търпим тази подигравка с родния ни език?
На 24 май тази година Списание 8 внесе отворено писмо до президента с молба да използва правомощията си и да сезира Конституционния съд за нарушение на чл. 3 и чл. 5 от Конституцията. Според първия официален език в републиката е българският, а според втория – никой закон не може да противоречи на Конституцията. Подтикът за това дойде от политолога д-р Рада Коджабашева, а писмото бе подкрепено от интелектуалци, писатели и будни граждани.
Отговор досега не сме получили
- Има ли закон, който да потвърждава, че графичната система на българския език е кирилицата?
- Поради каква причина се налага съществуването на Закон за транслитерация, след като българският език е официален за ЕС?
- Има ли държава в света, която да е приела закон за транслитерация на собствените си букви на кирилица?
- Текст на български език, изписан с латински букви, приема ли се за официален български език?
- Съобщенията на общински и държавни фирми и институции с латински букви и чуждоезичните табелки на търговските обекти по улиците нарушават ли чл. 3 на Конституцията и/или езиковите норми на българския език?
Български на шльокавица пак е български език?!
Вместо да отбележат този съществен нормативен пропуск, от БАН обясняват, че в пакета документи за присъединяването на страната ни към ЕС (със статут на закон) е включена декларация на нашата държава, в която се казва, че кирилицата е съществена част от културното наследство на Европа. По силата на тази декларация азбуката ни става и е една от трите, официално признати и използвани в съюза.
На логичния въпрос на д-р Рада Коджабашева дали текст на английски, френски или китайски, изписан на кирилица, се приема за (официален) английски, френски или китайски, българистите от БАН не дават отговор. Те пишат следното: „Ако не е уговорено друго в нормативната уредба на съответната държава, би следвало при официална писмена комуникация да се използва азбуката на съответния език“.„Текст на български език, записан с латински букви, се приема за текст на български език. Текст на даден език може да бъде записан с графична система, различна от тази, която съответният език обичайно използва. Съществува разлика между графика и език“, смятат специалистите, призвани да пазят българския език.
А английски или китайски на кирилица какво е?!
Все пак обясняват, че официалното писмено общуване в България трябва да протича на български книжовен език, като се използва съвременната българска азбука. Транслитерацията трябва да се прилага само в ограничен брой случаи, уговорени в Закона за транслитерацията.
Това означава ли, че когато общуваме неофициално: например издаваме книги, вестници, списания, можем да правим каквото си искаме? Впрочем това вече се случва дори в общуването на държавни и общински институции и дружества с гражданите на България. Затова д-р Коджабашева отправя следващите си въпроси (чрез приложени снимки от съобщения).
Омбудсманът пише на шльокавица?!
- Официално общуване ли е, когато омбудсманът на Р България пише отговор към български гражданин освен на кирилица и с латински букви, пита д-р Рада Коджабашева.
- А когато Центърът за градска мобилност към Столичната община праща всички свои съобщения за плащане на синя или зелена зона на шльокавица?
- Когато транспортен документ на Столичната община е изписан на английски език с кирилица?
- Ами когато Националната агенция за приходите праща съобщения за получаване на данъчна информация освен на кирилица и на английски и на шльокавица?
- Или когато юридически лица, регистрирани в България, изписват фирмите си на английски и с латински букви?
Няма техническо основание да пишат с латински букви!
Специалисти, до които от БАН са се допитали, заявяват, че понастоящем няма техническа причина, която да доведе до нечетимост на кирилица на електронни устройства. Следователно това не би трябвало да се случва.
Общините не си вършат работата?!
„Във второто приложение (отнася се за съобщенията на Центъра за градска мобилност - бел.ред.) текстът би следвало да е написан на кирилица“, признават от БАН.Сходно е становището им и относно дейността на другата общинска транспортна фирма. „Текстът в третото приложение (на транспортния документ - бел.ред.) би следвало да е написан на български език със съвременната българска азбука, тъй като е предназначен за български граждани“, пише в писмото им.
По отношение на изписването на наименованията на фирмите специалистите от Института за български език цитират Търговския закон. Там пише, че търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език. Те отбелязват още, че отговорността и пълномощията за спазването на това задължение е на общините. (Ако обаче приемем за вярно предходното твърдение на БАН, че текст със съдържание на български, но изписан на латиница, също е български, тогава търговците могат да пишат имената си на шльокавица?!)
В допълнение от ИБЕ – БАН насочват вниманието ни към Регистъра на туризма, където се срещат имена на български фирми, включващи лексика от чужд език, но транскрибирана на кирилица. Според специалистите подобна практика не е забранена, но за ограничаването є биха могли да се приложат мерки.
Това нарушава ли чл. 3 от Конституцията?
Ето какво отговарят от академията: „Относно това дали посочените употреби нарушават чл. 3 на Конституцията, следва да се обърнете към юрист“.
Може би това и трябва да направим. Ако и вие смятате, че българският устен и писмен език е заплашен от замърсяване и унищожение, присъединете се към делото за опазването му. Повече за усилията ни да го съхраним можете да прочетете в бр. 5/2023, чиято водеща тема посветихме на него, както и в рубриката „Език свещен“.
