Снимка: Wikimedia.org
Останките от китайската ракета благополучно се стовариха в Индийския океан вчера. Според китайската космическа агенция голям сегмент от Long March-5B е навлязъл в земната атмосфера и се е разпаднал над водната шир, близо до Малдивите.
Човечеството беше разтревожено през последната седмица, тъй като не беше ясно къде ще удари 18-тонният обект, идещ от небето, с марката Made is China. Държавните медии съобщават, че части от ракетата са влезли в атмосферата в 10,24 ч. Пекинско време (02:24 по Гринуич) и са се приземили на място с координати 72,47 градуса на изток и 2,65 градуса на север.
НАСА не пропусна да разкритикува китайското правителство за безхаберието, от там отговориха, че не са предупредили навреме света, защото нямало почти никаква опасност от сериозни щети.
Но огнената съдба на бустера, където и да се беше приземил, отваря по-големия въпрос за космическите отломки, кръжащи около планетата ни, които стават все повече. Проблемът засяга както националните космически програми, така и частния сектор. Съгласно международния договор частните космически лица, които се очаква да поставят 45 000 сателита в ниска околоземна орбита през следващите няколко години, са под законовата отговорност на приемащите държави, пише The Guardian. Като добавим към това около 9300 тона космически боклуци, които вече са в орбита около планетата, въпросът за космическите сблъсъци и замърсяването с отломки вече е проблем.
Миналият месец контрольорите на мисии в централата на SpaceX в Калифорния предупредиха астронавтите от орбиталната станция да си облекат скафандрите и да се върнат по местата си, защото парче от космическа отломки може да удари капсулата. Преди време парче боя с размер на нокът удари предното стъкло на космическата совалка, пробивайки два от три слоя стъкло.
„Космическите отломки не са от вчера, но сега конкуренцията в космоса нараства. Двете основни космически сили завземат нови и нови територии, китайците са все по-значими, както и Европейската космическа агенция, наред с други. Когато имате повече актьори и повече събития, става по-сложно “, казва Джоан Габринович, професор в Националния център за дистанционно наблюдение, експерт по въздушно и космическо право в Юридическия център в Мисисипи.
Експертите многократно изразяват притеснението си за риска от сблъсъци от 2009 г. насам, когато два сателита - „Иридий 33" и изоставеният руски военен „Космос-2251" - случайно се сблъскаха с бясна скорост над Сибир, разбивайки се на хиляди парчета. Европейската космическа агенция беше домакин на голяма конференция по темата миналия месец.
Според Джонатан Макдауъл, астрофизик от Харвард-Смитсоновия център по астрофизика, Китай имаше всички основания да знае, че Long March-5B е непредсказуем и ще стане неконтролируем. „Моята преценка е, че китайците са небрежни", допълни той.
По данни на Европейската космическа агенция все още циркулират около 6900 от 11 370 сателита, позиционирани в земната орбита, като около 4000 функционират. Но броят на отломките, които редовно се проследяват от космическите мрежи за наблюдение, е 28 160. 560 са регистрираните разпадания, експлозии, сблъсъци или аномални събития, водещи до фрагментация.
ЧИСТАЧИ
Компанията Astroscale демонстрира превозно средство, наречено „ELSA-d“ в долната земна орбита, за да покаже, че почистването на космически отломки наистина е възможно. Това е адски трудна задача, особено ако целевият спътник се върти и преобръща. При експериментите, за „помитането на боклука" се използва сателит, който с помощта на магнит улавя тестовия дрон. След време за по-големите обекти ще е нужна роботизирана ръка.
Управляващият директор на компанията Джон Обърн заяви, че истинският проблем може да не са големите отломки, които пълнят заглавията на новинарските емисии и карат хората да се взират нервно в небето.
„Големият проблем в космоса не са големите отломки, а малките парчета, на които те се разпадат“, каза Обърн. „Фрагмент от един сантиметър може да унищожи космическия ви кораб и той пътува толкова бързо, че трудно ще го засечете. Ние не искаме катастрофа, така че е много важно правителствата да въведат изисквания за лицензи и за грижа и отговорност към старите и счупени обекти.“
