Наука9 юли 2019

Диагноза според поста в социалната мрежа? Възможно е!

Кардиологът Ерик Топол за изкуствения интелект в медицината

Снимка: 左臣設計, Unsplash

Ерик Топол е американски кардиолог и генетик, основател и директор на Scripps Research Translational Institute в Калифорния. Последната му книга Deep Medicine разказва за пресечната точка между изкуствения интелект и конвенционалната медицина. Пред theguardian.com, Топол говори за бъдещето в информационните технологии в здравния сектор.

„Най-голямата промяна е дарът на времето - да се възвърнат и укрепят връзките между пациента и лекаря.“ Според Топол всеки може да си купи от аптеката пълен набор от неща, които са му необходими, за да се самоизследва и да се самолекува. Може да ползва достиженията на изкуствения интелект, за да разгледа вътрешностите си и да открие повредата в тялото си. Всеки може да влезе в интернет, да си намери симптомите, да си сложи сам диагнозата – която обикновено е смъртоносна или поне той прочита, че тя е такава, да си назначи лечение и да започне да го прилага без да е стъпил при лекар.
Не става дума за животозастрашаващите рак или сърдечно-съдово заболяване. В повечето случаи пациентът може да си сложи диагноза сам, ако иска да има диагноза. Изкуственият интелект ще му помогне убедително.

Има вече апарати, които само по това как звучи детската кашлица, могат да я интерпретират и да фиксират белодробния проблем. Смартфоните могат да се използват като устройства за изобразяване с ултразвук. Не е далеч денят, в който всеки ще разполага в джоба си с ултразвукова сонда. При оплакване ще сканира заболялата част от тялото си и ще я изпрати на джипито за консултация.

Ами ретината? Достатъчно е да я снимате и да пуснете снимката за изследване в специализирания софтуер, за да получите резултати за кръвното си налягане, кръвната захар (при диабетна ретинопатия или макулна дегенерация) - това са вълнуващи достижения за пациенти, които са изложени на риск.

На въпроса на журналиста Никола Дейвис кои са най-големите технически и практически пречки пред използването на изкуствен интелект в здравеопазването, доктор Топол отговаря – „има много, дълъг списък - неприкосновеност на личния живот, сигурност, предубеждения към точността на алгоритмите, социалното неравенство… Изкуственият интелект в здравеопазването се грижи само за тези, които могат да си го позволят.

Изкуственият интелект може да забележи хора, които имат или са изложени на риск от развитие на психични проблеми от анализа на техните постове в социалните медии, пише Топол в книгата си. Но дали е морално оценяването на психичното здраве на хората без тяхно разрешение?

Социалните медии не са единственият прозорец, през който изкуственият интелект може да проникне в човешкото съзнание и да го сканира. Днес психичното здраве може да бъде обективно дефинирано, докато в миналото е било много субективно, пояснява кардиологът. Говорим за речевия модел, за тонуса, за дишането (когато хората въздишат много, означава депресия), за физическата активност, за честотата на общуване…Все показатели, които преди са могли да бъдат установени само при жива среща с лекар, а сега от изкуствения интелект.

Роботът би могъл да разчита изражение на лицата, да проследи публикации в социалните медии, да улови жизнени показатели като пулс и сърдечен ритъм, да събере и анализира данните за състоянието, настроението на наблюдавания пациент и психопрофила му. Би могъл да разпознае настъпващата депресия и да се опита да направи ранна прогноза за риска от самоубийство. Според Топол има някои обективни методи от сферата на изкуствения интелект, които се справят по-добре от психолозите или психиатрите при предсказването на риска от самоубийство.