
Снимка: Wikimedia.org
На 15 февруари 2013 г. метеорит с размери 18 метра и тегло 11 000 тона навлезе в земната атмосфера. За щастие, той експлодира на около 23 километра над град Челябинск в Южна Русия, обсипвайки околността с по-дребни отломки. Челябинският метеорен взрив е най-големият по рода си в земната атмосфера след Тунгуското събитие от 1908 г.
Видеозаписи от събитието показват как космическата скала изгаря в светкавица, която за кратко е била по-ярка от Слънцето, преди да създаде мощна звукова вълна, изпочупила стъкла, повредила сгради и ранила около 1200 души в града, според Live Science's.
Неотдавна учените анализираха някои от малките фрагменти, останали след експлозията, известни като метеоритен прах. Обикновено метеоритите произвеждат малко количество прах докато изгарят, но отломките са загубени за учените, защото са твърде дребни, за да бъдат открити, разпръскват се от вятъра, падат във водата или се замърсяват от околната среда.
След експлозията над Челябинск, масивната струя прах "виси" в атмосферата повече от четири дни, преди да се уталожи върху земната повърхност. Снегът, натрупал малко преди и след събитието, „уловил" и „запазил" някои проби от прах. Учените успели да възстановят съдържанието на отломките.
Разглеждайки слайдове на някои от тези миниатюрни структури, правени с микроскоп, учените открили невиждани досега кристали. „Намирането на кристалите с помощта на електронен микроскоп беше доста предизвикателно поради малкия им размер“, пишат изследователите в своята статия, публикувана на 7 май в The European Physical Journal Plus .
Новите кристали са в две различни форми - квазисферични черупки и шестоъгълни пръчици, като и двете са „уникални морфологични особености“, пишат учените.
По-нататъшен анализ с помощта на рентгенови лъчи разкрива, че кристалите са направени от слоеве графит - форма на въглерод.
Според изследователите, кристалите са се образували в условията на висока температура и високо налягане, създадени от разпадането на метеорита, въпреки че точният механизъм все още не е ясен. В бъдеще учените се надяват да проследят други проби от метеоритен прах от други космически скали, за да видят дали тези кристали са често срещан страничен продукт при процеса на разпадане или са уникални за експлозията на метеора в Челябинск.