изображение: iStock
Структури от минерали с размер на континент, стърчащи от долната мантия към външното ядро на Земята, водят до нестабилност на магнитното поле на нашата планета. Това става ясно от публикувано изследване в Scientific Reports.
Двете странни формации – едната под Тихия океан, а другата под Африка – си приличат по отношение на сеизмичните вълни. Учените досега предполагаха, че и съставът им е еднакъв. Но хората от екипа на Джеймс Пантън от Кардифския университет издигат нова хипотеза. Според тях двата региона са направени от различни материали и имат различна история. Ако е вярно, това би оказало влияние на топлинния поток и конвекция дълбоко в недрата на нашата планета. Както и на начина, по който Земята създава своята магнитосфера.
Високи до 900 километра и широки хиляди километри, двете големи структури, открити през 80-те години, озадачават учените. Много трудове са посветени на тези потънали земи, които се намират на 3000 км дълбочина.
В новото изследване се опровергава теорията, че тези материци са следствие на небесни тела, сблъскали се със Земята преди около 4,5 милиарда години (когато се е формирала и Луната). Според учените движението на мантията през последните милиарди години сочи, че големите парчета континентална материя могат естествено да се развият като следствие от рециклирането на океанската кора.
Различните температури на тези две структури, в сравнение със заобикалящите ги региони, оказват влияние върху това как топлината се разсейва от ядрото на Земята. А това пък засяга конвекцията в ядрото, задвижващо магнитното поле на нашата планета.
Изследователите подозират, че тъй като двете структури на мантията не позволяват на топлината на ядрото да излиза равномерно от двете страни на нашата планета, те водят до дисбаланс на полето, поддържащо жизненоважните качества на нашата атмосфера.
