Cheddar Man, Национален исторически музей, Лондон, Wikimedia Commons
До сравнително неотдавна комбинацията от светла кожа, сини очи и руса коса беше нещо като рядкост сред европейците. Според нови изследвания повечето от европейските народи са били мургавички до желязната епоха. Досега се смяташе, че „изсветляването“ е настъпило доста по-рано.
Първите хора от Африка са били с тъмна кожа, коса и очи. По-светлите тонове се появяват след разселването на предците ни в по-хладните северни части на Евразия. Теорията е, че по-бледата кожа усвоява повече от слънчевата ултравиолетова радиация, която е необходима за производството на витамин D. Следователно осигурява еволюционно предимство в региони с по-малко слънчева светлина.
„От предишни данни знаехме, че първите случаи на хора с по-светла кожа са били преди около 15 000 години в района на Кавказ“, разказва авторът на изследването професор Гуидо Барбуджани. Според него най-ранните хора със светла кожа са били анадолски фермери, които са се пръснали из Европа през периода на неолита и са заменили съществуващите популации на ловци събирачи.
Учените анализирали ДНК от 348 древни хора, живели на различни места в Евразия. Те разучавали колебанията в пигментацията на кожата, косата и очите през последните 45 000 години.
„Преминаването към по-светли пигментации се оказа почти линейно по време и място и по-бавно от очакваното, като половината от индивидите показват тъмни или междинни цветове на кожата до медната и желязната епоха“, пишат те.
Екипът припомня и най-яркото доказателство за тезата си – известният човек Чедър. Той е живял в мезолитна Англия преди около 10 000 години. Бил е с тъмна кожа и сини очи. „Това, което не знаехме, беше, че тъмните кожи са останали до желязната епоха“, уточнява Барбуджани.
Станало ясно, че тъмните черти са почти повсеместни по време на палеолита, който е продължил от преди около 45 000 до 13 000 години.
Пикът на синеоките в Северна Европа, Франция и Сърбия настъпил в периода след мезолита. През тази епоха е открита и първата известна поява на светла кожа, руса коса и сини очи в генома на 12 000-годишен ловец събирач от Швеция.
През неолита (преди 10 000 до 4000 години) сред жителите на Евразия преобладават мургавите хора. Тук таме има в Северна Европа има светлокожи индивиди. Едва през бронзовата епоха започват да се раждат повече деца със сини очи, руса коса и светла кожа. Изследванията сочат, че това се е случвало предимно в сегашните територии на Англия, Унгария, Естония и Чехия.
И геномите отпреди между 3000 и 1700 години през желязната епоха, показват смесица от тъмна, междинна и светла кожа в различни области на Европа и Западна Азия.
Барбуджани обяснява дългия период, през който европейските обитатели са били с тъмен тен:
„Светлите кожи са благоприятни в среда, в която се нуждаете от ултравиолетово лъчение, за да произвеждате витамин D, но ако вашата диета се основава на риба, например, тогава нямате нужда от толкова много светлина. Можете да намерите витамин D в храната си“.
Изследването може да се прочете в bioRxiv.
