Снимка: НАСА/SDO, Wikimedia Commons
На снимки на НАСА отпреди два дни ясно се виждаше масивната коронална дупка, завъртяна в позиция за изстрелване на високоскоростен слънчев вятър към Земята, пише сайтът earthsky.org.
Вчера и днес вече започваме да регистрираме последствията от това обичайно за слънчевия цикъл явление. До сряда е възможна G1-G2 (слаба- до умерена) геомагнитна буря и произтичащи от това аврорални прояви (сияния) на по-високи географски ширини.
Средните скорости на слънчевия вятър са ~380–435 km/s (около 850 036-973 067 mph), леко се увеличават през по-голямата част от последните 24 часа, нарастват още към края на периода. Общото междупланетно магнитно поле се засилва.
Геомагнитното поле на Земята варира между тихо и активно през по-голямата част от последните 24 часа и в момента е активно (Kp = 4).
Короналните дупки са области от слънчевата корона, които излъчват ниски нива на ултравиолетова и рентгенова радиация в сравнение със заобикалящата ги среда. Те са съставени от относително хладна и разредена плазма, проникната от магнитни полета, които са отворени към междупланетното пространство.
В сравнение с обичайното затворено магнитно поле на короната, което се извива между региони с противоположна магнитна полярност, отвореното магнитно поле на коронална дупка позволява на слънчевия вятър да избяга в Космоса с много по-голяма скорост. Това води до понижена температура и плътност на плазмата на мястото на короналната дупка, както и до повишена скорост на средния слънчев вятър, измерен в междупланетното пространство.
Потоци от бърз слънчев вятър, произхождащи от коронални дупки, могат да взаимодействат с бавни потоци от слънчев вятър, за да създадат коротиращи региони на взаимодействие. Тези региони могат да взаимодействат с магнитосферата на Земята и да се получат геомагнитни бури с малка до умерена интензивност. По време на слънчевите минимуми CIR са основната причина за геомагнитни бури.
