изображение: iStock
Познато ви е състоянието, за което казваме „главата ми е празна“. В един миг щастливо се справяте с нещо, а на следващия сякаш всички мисли току-що са се изпарили от главата ви. Ново проучване изследва какво се случва с мозъка ни в такива моменти и защо на някои от нас това им се случва много по-често.
„Ние се опитахме да разберем по-добре заглушаването на ума, като анализирахме 80 подходящи изследователски статии. Сред тях са и наши анализи на мозъчната активност на участниците, в моменти, когато съобщават, че „не мислят за нищо.“ Това разказва старшият автор на изследването Атина Демерци.
Демерци и нейният екип от учени от Франция, Австралия и Белгия, вярват, че едно по-задълбочено изследване на заглушаването на съзнанието може да помогне да се отговори на някои интересни въпроси за природата на съзнанието.
Средно умовете на хората са „празни“ около 5-20 процента от времето. Въпреки това, точно както някои хора вътрешен монолог или умствено око, всеки от нас ще изпита заглушаване на ума по различен начин и в различна степен. Например, хората с ADHD съобщават, че са с празна глава по-често от техните невротипични връстници.
Данните сочат и една съвсем ясна разлика между това, което хората описват като „замъгляване“ на ума и тъй нареченото „скитане“ или „блуждаене“ на мислите.
Изпразване на съзнанието най-често се случва след периоди на продължителна концентрация, като полагане на изпит, при лишаване от сън или след интензивни физически упражнения. За много хора това е неразделна част от нормалната дейност на мозъка. Но то също така се свързва с редица неврологични и психиатрични състояния, включително тревожност, травматични мозъчни наранявания и синдром на Kleine-Levin (болният спи по 20 ч в денонощие).
Когато съзнанието на някого е празно, той може да няма конкретни мисли в този момент, но това не означава, че мозъкът бездейства.
Анализите на електроенцефалография (ЕЕГ) сочат, че докато човекът остава буден по време на празен ум, мозъкът му може да преминава в така нареченото състояние на „локален сън“. ЕЕГ показаха бавни, подобни на сън вълни и намалена сложност на сигнала, съчетано с по-бавна сърдечна честота и свиване на зениците – всички отличителни белези на съня.
В изследване от 2019 г. участниците били помолени да не мислят за нищо докато минават през функционален магнитен резонанс (fMRI). (Важно е да се подчертае, че това било изключително трудна задача за тях.) Резултатите показали деактивиране в няколко ключови области на мозъка: долната фронтална извивка, зоната на Брока, допълнителен моторен кортекс и хипокампус.
„Преживяването на „празния ум“ е толкова интимно и непосредствено, колкото и това на носенето на мисли“, коментира съавторът на изследването Дженифър Уинд.
Изследването е публикувано в списанието Trends in Cognitive Sciences.
