снимка: iStock
Когато човешкият мозък изпитва недостиг на енергия, той може да започне да „яде“ собствената си мастна тъкан за гориво. Това са изводите от ново научно изследване върху мозъците на маратонци. Учените говорят за изцяло нова форма на невропластичност, чието разгадаване ще помогне за поддържането на функционирането на човешкия мозък по време на продължителни физически натоварвания.
Какво показали резултатите от сканирането на мозъците на спортистите? По време на маратон, когато глюкозата в мозъка е опасно ниска, някои неврони започват „да поглъщат“ миелин – мастна обвивка, която се образува около нервните влакна в мозъка.
Миелинът е известен с това, че помага на невроните да изпращат съобщения по-успешно, но това защитно покритие не е просто обикновен статичен изолатор, както смятаха учените. Новите изследвания сочат, че невроните могат да използват повторно тези мастни обвивки и да променят дебелината си, за да се приспособят към промените в околната среда. Учените подозират, че някои мозъчни клетки могат дори да рециклират миелина за гориво, но само ако е крайно необходимо.
Двадесет и четири до 48 часа след маратона, при наблюдаваните бегачи била отчетена загуба на значително количество миелин в мозъчните области, свързани с двигателната функция и координацията, както и сензорната и емоционална интеграция. Две седмици след спортното събитие маркерите на миелина започнали да се възстановяват. След два месеца се върнали в нормалните си граници.
Учените смятат, че миелинът действа като вид метаболитна „предпазна мрежа“, като позволява на временно „гладуващия“ мозък да черпи гориво от ограничени сектори, като същевременно оставя по-голямата част от бялото си вещество непокътнато.
Изследователите са нарекли своята хипотеза метаболитна миелинова пластичност.
Миелинът е от съществено значение за действието на нервната система и големи загуби са свързани с различни неврологични заболявания, включително множествена склероза .
Изследването е публикувано в Nature Metabolism.
