Те не са се виждали никога на живо.
През целия им живот ги делят огромни разстояния.
Той е нейната Единствена любов. Платоничната им връзка се поддържа само от кореспонденция, продължила от 1914 г. до 1931 г., когато той умира. Тя е Мей Зияде – поетеса и журналист. Той е световноизвестният ливански писател, живял в САЩ, Джубран Халил Джубран.
Нека си припомним на този женствен ден, най-нежните слова, отправени към далечната любима. Писмата са от Форума за арабска култура и са в превод от арабски на Мая Ценова
...Мари, на 6 януари мислих за теб всяка минута, дори всяка секунда, и всичко, което ми кажеха хората, го превеждах на езика на Мари и Джубран – а това е език, разбираем единствено за Мари и Джубран измежду обитателите на този свят… Ти, разбира се, знаеш, че всеки един от дните в годината е рожден ден за всеки от нас…
...Ала Бог ми е свидетел, че прекрасните слова, които получих от теб, бяха за мен по-желани и по-скъпи от всичко, което хората могат да сторят за мен. Бог ми е свидетел и твоето сърце. А след празненството приседнахме – ти и аз – далече от всичко, освен онова, което е в самите нас. Разговаряхме дълго, изрекохме онова, което може да изрече единствен копнежът, изрекохме онова, което може да изрече единствено надеждата. Сетне се загледахме в една далечна звезда и замълчахме. Сетне заговорихме отново и разговаряхме до зори. И обичната твоя ръка бе тук, върху това пулсиращо местенце, до зори.
...Ден е твоят празник, Мей, а ти си празникът на времето.
...Погледни, прелестна моя любима, как шегата ни отведе до Светая светих на живота. Когато стигнах до тази дума – „спътница", сърцето ми трепна в гърдите, станах и закрачих напред-назад из стаята като човек, който търси своя спътник. Колко странно е онова, което прави с нас понякога една едничка дума и колко прилича тази едничка дума на звъна на черковна камбана по залез. Тя пренасочва незримата същност вътре в нас от слово към безмълвие и от труд към молитва.
...Казваш ми, че се страхуваш от любовта. Защо се страхуваш от нея, малка моя? Нима се страхуваш от светлината на слънцето? Нима се страхуваш от прилива на морето? Нима се страхуваш от разпукването на зората? Нима се страхуваш от настъпването на пролетта? Но тогава защо се страхуваш от любовта?
...Зная, че ти не би се задоволила с малко в любовта – тъй, както зная, че и аз не бих се задоволил с малко в любовта. Ти и аз не сме и няма да се задоволим с малко. Ние искаме много. Ние искаме всичко. Ние искаме съвършенството. Казвам ти, Мари: волята е залог за постигането и ако нашата воля е една от сенките Божии, ние несъмнено ще постигнем една от Божиите светлини.
...Не се страхувай от любовта, Мари, не се страхувай от любовта, спътнице на сърцето ми – ние трябва да й се предадем въпреки стаената в нея болка, копнеж и самота, въпреки скритата в нея обърканост и смут.
...Чуй ме, Мари: днес аз съм в един затвор от желания. Тези желания са се родили заедно с мен. И днес аз съм окован в оковите на една стародавна мисъл – стара, колкото годишните времена. Ще можеш ли да останеш с мен в моя затвор, докато излезем на дневна светлина; ще останеш ли до мен, докато тези окови се строшат и ние се отправим свободни, волни, към върха на нашата планина?
А сега склони челото си. Склони красивото си чело – ето така, така. Бог да те благослови, Бог да те пази, обична спътнице на сърцето ми.
...Бог да те съхрани за обичащия те
Джубран